по-добра, възможност.
Но Сам Шерман не трябваше да чака.
Не бе изминал и пет крачки, когато отново се случи нещо изненадващо.
От голямата къща се разнесе силен вик:
— Не, не искам, мистър! Моля ви, пуснете ме…
Чу се плющене и жената млъкна. Един мъжки глас изръмжа. След това жената започна да моли, вероятно същия мъж, да я остави на мира.
Финигън се бе раздвижил.
Десетина мъже го следваха по петите.
Сам Шерман се спря заедно с коня си по средата на двора.
Нямаше представа какво бе станало в къщата. Във всеки случай те не го бяха предвидили в разработения вече план за освобождение.
Дано само не се е случило нещо, което да прати и тях, и заговора им по дяволите.
Сам Шерман бе подготвен и за най-лошото. Той стоеше до своя стар сив кон и си свиваше цигара.
Цялото му тяло бе напрегнато.
Кърли Хаскел бе набутал червенокосото момиче в една малка стая на къщата и бе застанал на вратата. Напълно объркана, Рут Кели пищеше и го гледаше от леглото с разплакано лице.
Докато я приближаваше, Кърли похотливо оглеждаше тялото й от главата до петите.
Тя носеше проста ленена рокля, която бе получила от мексиканката. Под плата се очертаваха формите й, към които явно бе насочено вниманието на Хаскел.
Рут отстъпваше към външния ръб на леглото.
— Не се превземай, бейби — изръмжа той. — Ако бъдеш мила с мен, тук ще живееш приятно. Аз съм заместникът на новия бос и мога да направя много за теб.
Той оголи зъбите си в усмивка. След това Кърли се нахвърли върху нея и я сграбчи за раменете.
— Ако продължаваш да крещиш, ще си изпатиш! — заплаши я той. — Бъди нежна и ще си спестиш неприятностите.
— Добре — отвърна тя. — Разбрах. Ще направя всичко, което пожелаеш. Но не и ако ме биеш.
— Не се бой. Няма. Хайде, съблечи се сега. Искам да те видя гола. Да, така вече е добре. Великолепно, да, по-бавно Рути. Така ме възбуждаш повече…
Застанала върху леглото, тя повдигна роклята си високо над бедрата. И точно когато той се надяваше да види онова нещо между краката й, тя пусна полата си бързо надолу.
Този номер му хареса. А Рути се зае да го побърква от възбуда. По този начин вече бе заслепила няколко напористи петли и им бе задигнала доста долари. Сега го правеше единствено от чувство за самосъхранение. Ужасните събития през последните няколко часа я бяха извадили от равновесие. Тя видя как бандитите отведоха Ласитър, за да го убият някъде в степта и да скрият трупа му. Тази касапница, в която може би е загинал и Дъг. После опозоряването на Джеси. И най-накрая — чудовищната смърт на вярната Молина. Всичко това бе за нея потискащ урок. Оттогава Рут бе обзета от смъртен страх.
Но сега имаше шанс да остане жива. Трябваше само да се отдаде на този мъж. В действителност той не й харесваше особено, но не можеше да се каже, че изглежда зле.
Той със сигурност щеше да й даде някакви привилегии. Затова бе решена да направи всичко, за да го завърти на пръста си. Рут се реши на това, макар че не бе навършила още двадесет години.
Тя ритмично поклащаше ханша си и се смееше. Изглеждаше щастлива.
Кърли я гледаше с блеснали очи. Бе погълнат от радостно очакване. Не беше способен да мисли за нищо друго. Това бе един сън, който оживяваше пред погледа му.
Най-после тя бе напълно гола и стоеше с леко разтворени бедра. Плоският й корем бе на височината на очите му. Кърли обви с ръце талията й и я притисна към себе си. В хълбоците му вече тръпнеше и удряше възбудата.
С голямо удоволствие Кърли щеше да продължи тази игра до безкрай, но не преставаше да мисли за Финигън. Сигурно някога търпението му ще свърши, а той бе непреклонен, щом го завладееше яростта. По- добре беше да не го дразни без причина.
Кърли я пусна и започна бързо да се съблича. Не можеше да се задържа толкова дълго време, а искаше, щом дойде моментът, да бъде гол, за да се наслаждава истински на близостта с това обаятелно момиче. Сега всичко останало за него бе равносилно на прокиснала бира или на изветряло уиски.
Кърли Хаскел обичаше да си угажда. И Рути му съдействуваше. Тя добре разбираше, че това е нейният голям и може би единствен шанс да оцелее в ада на Ранчото на бегълците.
При това може би щеше да успее и да задели нещичко настрана. Тук имаше доста мъже, които нямаше да поскъпят парите си, ако им се предложеше нещо необичайно.
Тя се изкиска неволно. Само да знаеше някой какво пресмяташе в този момент.
— Е, доставя ли ти удоволствие? — смееше се Кърли, като се готвеше да я обладае изцяло.
Точно в този момент някой отвори с удар вратата.
Обзе го гореща вълна на ужас. Той се сети за Финигън.
— Ласитър! По дяволите, какво…
Но не можа да продължи.
Ласитър скочи върху него. Нямаше време за губене. Всяка секунда бе жизнено важна.
Схватката не трая дълго. Ласитър го удари с дръжката на ремингтъна. Кърли се свлече до леглото и остана да лежи като мъртъв на килима.
Момичето стоеше слисано на леглото.
— Ласитър, какво…
— Тихо! — изсъска той и бързо завърза Кърли. — Рути, залогът е много голям! Става въпрос за живота на всички ни. Прави това, което ти казвам.
Той грабна голия Кърли и го хвърли по корем на леглото. Завързаните му ръце се намираха под тялото.
— Започвай да крещиш! — заповяда Ласитър на момичето. — Викай за помощ! Викай, че не искаш! Кажи му да те пусне. Викай колкото можеш!
— Какво си намислил?
— Не питай! Крещи, по дяволите! Хайде!
Той не можеше да спре по средата. Ръката му заплющя по страните й. Най-после Рут започна да вика, колкото й глас държи. Звучеше съвсем истински.
Ласитър я издърпа до прозореца, Финигън вече тичаше към къщата, следван от своите хора. На двора, до петнистосивия си кон, стоеше един брадат мъж.
Ласитър искаше да му даде знак, но за съжаление това бе невъзможно. Можеше само да се надява, че Сам Шерман сам ще вземе правилно решение.
— Крещи колкото можеш! — изръмжа той на момичето и й удари още няколко шамара. — Тичай долу! Ей сега той ще влезе. Така както си! Кажи му, че в страха си си халосала Кърли с неговия собствен пистолет! Става въпрос и за живота на брат ти. Той ще умре, ако направиш грешка…
Последните думи бяха решаващи. Те подействуваха по-добре от шамарите.
— Бягай, Рути! Кажи му, че те е бил! Плачи, ако можеш! Мисли за брат си!
Той я блъсна навън. Гола и крещяща, тя се търкули по стълбите.
В този момент вратата на къщата бе разбита с такава сила, че полетя право към отсрещната стена.
Ласитър се върна в стаята.
— Къде е копелето? — извика Финигън. — Какво ти направи?
— Не виждате ли? — крещеше Рути. Играеше си ролята дяволски добре. — Този перверзен тип искаше да ме изнасили. Той ме би и разкъса дрехите ми! Аз се отбранявах. Изведнъж взех пистолета му. О, мистър Финигън, не зная как стана това! Аз не исках. Ударих го само веднъж. Сега лежи на леглото с кървяща рана на главата…
— Кучият син скоро ще кърви от съвсем друго място! — изрева Финигън с яростна злоба. — Чакай, Кърли!
Той се втурна нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Хората му го последваха неохотно. Не можеха да откъснат поглед от голата красавица.
