— Предполагам около една дузина.
— Е, това няма да е проблем, ако всичко върви точно. А ти се погрижи моята бъдеща съпруга да бъде добре охранявана. Ти носиш отговорността за нея, амиго.
— Няма проблеми, бос.
Кърли Хаскел обърна бързо едно уиски и отново излезе навън, за да разбере общото настроение. Направи му впечатление, че вън имаше повече мъже, отколкото в заведението. От пулене очите им щяха да изхвръкнат от орбитите.
Кърли се изплю презрително. Не му харесваше това, което Финигън правеше с момичето. Той се прояви като деспот. Дано да е за добро! Такова нещо можеше да предизвика вълна на недоволство. Още сега се вълнуваше под видимо спокойната повърхност. Но много скоро това можеше да доведе до открит бунт.
Кърли потърси с поглед Ейдам Шарки, но не можа да го види никъде.
— Къде е Шарки? — попита той най-близко стоящия мъж, но другият само вдигна рамене, без да отмества очи от голата, завързана за позорния стълб, красавица.
— Сигурно се е прибрал в бараката — промърмори той.
Кърли се обърна колебливо и огледа отново салона, в който нещата вече вървяха добре. Той остана още малко при двамата охраняващи, които бяха въоръжени с рязани ловни пушки.
— На всеки час да се извършва смяна — каза той. — Предупредете другите да бъдат нащрек, Финигън подозира, че госпожицата има още верни тайни съюзници. Дръжте под око най-вече Ейдам Шарки. Той е стар приятел на бившия бос. Точно такива старовремци са способни на всякаква мръсотия.
— Ще му пусна един изстрел надробено олово — закани се единият пазач многозначително. — Само да дойде.
Кърли се ухили доволен и хвърли на пленницата бегъл поглед. Боеше се да я погледне в очите. Знаеше, че там няма да прочете нищо друго, освен презрението й. По-добре беше да си спести това унижение.
Със звънтящи шпори той изчезна в шума на салона.
От голямата къща се зададе Молина, дебелата мексиканка. Без страх тя се приближи до стражите, които веднага й препречиха пътя. Въпреки това те не счетоха за нужно да насочват пушките си срещу нея.
Мама Молина беше смела жена. А тя притежаваше сила, за която никой не подозираше.
Това стана ясно едва сега, когато вече бе приестъпила към действие.
— Изчезвайте от пътя ми, свине! — викна тя на пазачите и ги блъсна силно с дебелите си ръце.
Двамата залитнаха назад. Никой не бе очаквал такъв силен удар, но най-изненадващото бе, че те не реагираха грубо.
Решителната лейди бе вече при Джеси и пред учудените им и глуповати погледи измъкна дълъг месарски нож. Двамата часовои я хванаха за раменете и я дръпнаха назад. С крясъци Молина се хвърли срещу тях и започна да ръга слепешката.
Единият мъж изкриви в гримаса лицето си, изпусна глух стон и се свлече на колене.
Неговият приятел видя това и вдигна пушката си. Беше чисто рефлексна реакция. Той забеляза как дългото, изцапано с кръв острие се насочва към него и натисна спусъка. Двете цеви се изпразниха с проглушаващ ушите трясък. Всичките сачми се забиха В мексиканката.
Тя остана още една секунда права. Върху иначе миловидното й лице се изписа ужас.
След това падна. Обърна се още веднъж, когато вече бе на колене, и погледна своята любима господарка с разширените си от болката очи.
— Оо, Джеси… Така съжалявам…
Като изрече това, се строполи с лице към земята. Последна тръпка на агония премина по пълното й тяло, след това остана да лежи тиха и безчувствена.
Джеси наблюдаваше с ужас тази сцена. Искаше да изкрещи, но гърлото й се бе стегнало. Не изтръгна нито звук. Страхът я бе сковал. Главата й се отметна назад. Тя затвори очи, не можеше повече да наблюдава ужасната гледка. С какво беше заслужила това?
Финигън излезе заедно с другите мъже от салона. Мексиканката и бездиханният часовой лежаха кротко един до друг в праха.
— Закопайте я! — заповяда студено Финигън. — Глупава кокошка! Сама си го изпроси. Кърли, погрижи се следващия път да се стреля веднага, ако някой реши да се приближи без разрешение до часовоите.
Той се завъртя кръгом и отново влезе в салона. За него инцидентът бе приключил.
Невероятна тишина властвуваше в Ранчото на бегълците. В общата барака Ейдам Шарки разговаряше тихо с няколко съмишленици.
— Чашата вече преля — шепнеше той. — Аз няма повече да търпя това. Не съм способен да гледам как Джеси се мъчи.
Той погледна мрачно приятелите си. По лицата им се четеше вълнение. Убийствена ненавист бе изпълнила сърцата им. Всичко останало им бе безразлично. Сега всеки от тях бе готов да пожертвува дори собствения си живот.
Търпението им се бе изчерпало, Флойд Финигън беше отишъл твърде далеч.
— Ще изчакаме да се стъмни — предложи Шарки. — Слушайте, трябва да действуваме ловко. Поне аз мисля така. И когато нападнем, това трябва да стане с изключителна решителност. Не бива да правим грешни ходове. Всеки от нас трябва да се опита да очисти Финигън, колкото се може по-бързо. След като бъде мъртъв, считайте, че сме отрязали главата на звяра. Най-добре ще е да го застреляме в гръб.
— Аз ще се промъкна до салона и ще му пусна един куршум през прозореца — изръмжа червенокосият Бастър. — Имам достатъчно години на гърба си. Искам да свърша поне едно добро дело през живота си.
Той изрече това с известно достойнство. Един стар разбойник, който се беше наситил на грубия живот.
Те всички бяха от същия сорт и нямаха какво повече да губят. И всички обичаха Джеси Шерман, на чийто баща бе хрумнала блестящата идея да построи тук, на ничията земя, Ранчото на бегълците, това убежище за волните като птички сърца.
Сега бяха готови да заплатят за това, ако трябва дори и с живота си.
— Ние сме точно дванадесет — пресметна Шарки.
— Другите са три пъти повече от нас. Трябва да сме наясно с това, че ако нямаме късмет, ще загинем всички.
— Поне ще сме се опитали да помогнем на Джеси — изсъска Джо Фери, дръзкият конник от Тексас. — И Финигън трябва да усети това. Заклевам се в оръжието си!
Бяха само четирима в бараката. Останалите трябваше да бъдат привлечени в заговора. Това трябваше да стане незабелязано. Ако хората на Финигън подушеха нещо, с тях бе свършено.
— Те ни наблюдават зорко — сподели Ейдам Шарки. — Забелязахте ли вече? Сега трябва да се разпръснем, за да не се усъмнят в нас. Ще излезем поотделно. Аз съм пръв.
Отвън се чуха стъпки. Оттатък, пред сградата на салона, все още лежеше трупът на мексиканската готвачка.
— Ей, Шарки! — извика Кърли Хаскел. — Идваш тъкмо навреме. Погрижи се тая да бъде закопана!
Бяха махнали вече мъртвия часовой. Но никой от бандитите не чувствуваше задължение към тялото на мексиканката.
Ейдам Шарки се насочи веднага натам.
— Разбрано, Кърли — изръмжа той безразлично. — Ще се погрижа за това.
Той поклати омърлушено главата си:
— Как можа да направи такава глупост!
— Съжаляваш ли я, Шарки? — попита Кърли заядливо.
— Моля! Как ти хрумна?
— Възможно е — гадно се ухили Кърли. — Финигън мисли, че ти все още тайно държиш на Джеси. Ти и другите, които са тук от по-дълго време. Вие сте верни все още на стария си бос. Тайно се надявате, че все някога той ще излезе на свобода. Не е ли така, Шарки? Погледни ме за момент в зъркелите.
Ейдам спокойно насочи погледа си към убиеца и се усмихна.
— Моята кожа ми е по-скъпа — каза той. — Не съм толкова луд като тази тук.
Шарки се изплю презрително. Кърли Хаскел остана доволен от отговора.
