— Това е най-доброто, което можеш да направиш, Шарки.
— И аз мисля така.
Шарки се обърна към мъртвата и погледна бързо Джеси. Той искаше да й подаде сигнал, че не всичко още е изгубено. Но тя не забеляза неговия поглед. Главата й бе клюмнала, а русите й коси се завираха в очите й, които гледаха апатично в пустата далечина.
Джеси изобщо не възприемаше какво става около нея. Създаваше впечатление, че ужасното преживяване е помътило разсъдъка й. Това беше картина, която старият разбойник можа да понесе с върховно напрежение на вътрешните сили. От общата барака излезе Ред Бастър.
— Ей, Ред, ела да ми помогнеш! — извика Шарки. — И донеси една лопата насам!
Ред Бастър изчезна под един навес и домъкна една стълба. Положиха мъртвата върху нея и я занесоха в малка горичка, отдалечена на около 500 метра от ранчото.
— Ще донеса инструментите — каза Бастър. — Ще доведа и няколко помощници. Няма да се бавя. Тук ще можем да разговаряме спокойно.
Ейдам Шарки кимна тъжно.
— Има още три часа, докато се стъмни — каза тихо той. — Притеснявам се, Ред.
Ред Бастър стисна юмруци.
— Аз също, Ейдам. Вероятно ще издържи! Мисля, че ще понесе телесните болки, но другите… Разбираш за какво говоря, нали Ейдам?
— Да, така е — промълви Шарки горчиво. — Страхувам се за нея. Видя ми се така безжизнена. Сякаш напълно е загубила разсъдъка си. Исках да й намигна, но тя не ме забеляза. Беше като жив труп.
— Да, не й е лесно — изръмжа Бастър. — С най-голямо удоволствие още сега ще тегля куршума на Финигън. Той стои в салона и се забавлява с женските. Ще вляза вътре и ще се престоря, че имам важна новина за него. Когато се приближа достатъчно, ще му пусна едно оловно парче. Почти от упор, Ейдам. За да го улуча така, че никога повече да не стане.
Шарки поклати бавно глава.
— Става въпрос само за няколко часа още, не повече, Ред. Единствено в тъмното имаме шанс срещу по-многобройния враг. На светлото ще се превърнем в пушечно месо. Ние…
Той се спря по средата на изречението.
С широко отворени очи той гледаше към брадатия мъж, който изникна зад гърба на Ред Бастър.
Ейдам Шарки разтърка с ръка очите си и само успя да каже:
— Не! Това е… това е…
Гледаше зад Ред Бастър и той се принуди да се обърне. В следващия миг и Ред се вцепени като камък.
Големият брадат мъж се засмя.
— Не се бойте, това съм аз — жив — изръмжа той. — И имам чувството, че съм дошъл в най- подходящия момент…
Той махна с ръка и веднага след това между дърветата се появиха другите трима великани — Ласитър и Дъг Кели. Те мрачно изслушаха това, което им докладва Шарки.
Лицето на Сам Шерман се промени. То излъчваше зловеща омраза. Погледът му караше човек да изтръпва.
Сам Шерман си наложи да бъде спокоен. Изглеждаше така, като че ли щеше да се втурне като разярен бик и да помете всичките бандити с рогата си.
Ласитър му съчувствуваше. И той нямаше да реагира по друг начин, ако бе на мястото на Сам Шерман. С тежък глас наскърбеният баща каза:
— Постъпили сте правилно, Ейдам. Вашият план наистина е добър. Но аз няма да оставя бедното си дете да страда толкова дълго. Няма да издържа.
Въпреки това няма да прибързваме. Ейдам, Ред, вие ще почакате тук още четвърт час. След това ще се върнете и ще кажете на приятелите си. Разпределете се, както вече сте запланували, и чакайте в готовност. Ние ще атакуваме с гръм и трясък.
— Не трябва да забравяме за сигурността на Джеси — отбеляза Ласитър. — Тя е съвсем беззащитна. Ще бъде цяло чудо, ако не я улучи някой куршум, било то умишлено, или не.
— Но как ще я измъкнем навреме от обстрела? — попита нервно Сам Шерман. — Това не е толкова лесно. Имаш ли някаква идея, Ласитър? Да, май имаш. Познавам по очите ти.
— Така е — каза Ласитър. — Мисля, че има един начин. И аз си го представям така…
След това той разкри плана си. Сам Шерман го изгледа разколебано.
— Защо искаш точно ти да поемеш най-опасната част? — изръмжа той. — Това е моя работа най- вече.
— Твоята задача е много по-важна — отговори Ласитър. — И по-опасна. И така, ще постъпим ли по този начин?
Всички бяха съгласни. И обхванати от разкъсващо нервите напрежение…
9.
Финигън бе в дяволско настроение. Все повече му харесваше да потиска и измъчва други хора. Днес прехвърли мярката. По-рано не бе давал такава свобода на садистичните си желания.
Той си мислеше, че е постигнал целта си. Издигнал се бе като господар на живота и смъртта.
Две пестеливо облечени красавици се притискаха в него и четяха всяко едно желание по очите му. Стараеха се всячески да му угодят.
Беше ясно, че той ще се ожени за Джеси Шерман. Но това бе само една символична сделка. Трябваше да го направи, за да демонстрира своята сила. Другите трябваше да разберат, че той е станал истински господар и владетел на Ранчото на бегълците, че той е последователят на великия Сам Шерман, чието име още приживе се бе превърнало в легенда.
Шерман нямаше да има повече влияние тук. Той трябваше да излежи двадесет години в затвора. Малко вероятно бе да надживее присъдата си. Ако пък стане така, това нищо не значеше. Когато се завърне тук, той щеше да бъде само един пречупен старец.
Изведнъж в суматохата Финигън се сети за червенокосото момиче, което бе пристигнало с Ласитър и брат си.
— Къде е всъщност оня червенокос хлапак? — попита той Кърли, своя заместник. — Да не са го убили в голямата касапница?
Кърли повдигна рамене.
— Мисля, че беше между труповете. Да питам ли другите мъже вън, които видяха убитите?
Финигън махна с ръка:
— Не е нужно. Интересува ме неговата сестра. Тя трябва да е все още в къщата. Или е направила нещо от страх?
— Ще ида да видя.
— Добра идея. Докарай я тук! Искам да я разгледам по-отблизо. Струва ми се, че е сочна ябълка, която още никой не е нахапал.
— Аз също мисля така — засмя се Кърли многозначително.
— Най-напред ще я докараш при мен! — заповяда Финигън.
— Окей! Отивам.
Кърли напусна сградата на салона, Финигън отново бе обгърнат от двете момичета. Те висяха на него като залепени. Доставяше му удоволствие усилието да избере най-красивата. По този начин също подчертаваше силата си. Това го изпълваше със задоволство. Никой нямаше да посмее да му хвърли дори един враждебен поглед.
Кърли Хаскел се канеше да влезе в голямата къща. На лицето му се бе изписала подла усмивка. Можеше да си позволи половин час почивка, Финигън нямаше да се досети толкова бързо. Неговите ръце сега бяха заети с Карин и Лин.
Докато отваряше вратата на къщата, Кърли се обърна назад.
Един непознат ездач приближаваше към ранчото. Беше брадат, широкоплещест мъж, яхнал стар и
