тук! Ти нарочно си предизвикал скандала с ван Кърк, за да се добереш по този начин до господарката на Ранчото на бегълците. Не бих се учудил, ако това е ваше общо дело с ван Кърк — за да я извадите от играта. Наистина това ви се удаде чудесно.
— Ти си се побъркал! — изкрещя Джеси. — Всичко, което каза, е пълна глупост!
Финигън се ухили презрително. Изведнъж в ръката му се появи револвер. Той бе успял да отклони вниманието на Ласитър, като извади от джоба на черното си кожено яке една снежнобяла носна кърпа, за да избърше потното си чело. След това отново пъхна кърпата обратно и в крайна сметка в ръката му се появи този „Деринджър“. С това Финигън наистина изненада Ласитър. Джеси млъкна. И двамата гледаха към оръжието на Флойд Финигън.
— Сега да си поговорим направо — каза той бавно. — Джеси, ти повече не си господарка на това ранчо. Тази професия не ти приляга. Правиш твърде много грешки. Така просто не може да продължава. Затова аз поемам командването. Премислил съм точно какво ще правим по-нататък. Ще бъдем нещо като ван Кърк и неговата Естер. Действително това бе негова първокласна идея. Той се ожени за нея, за да се докопа до богатството на нейните роднини. Ще я подържи още малко и след това ще я направи нещастна. Във всеки случай тя ще се раздели с живота си, но така, че никой да не се усъмни. Самият той ми го каза и между другото ми подхвърли идеята и аз да направя така с тебе, Джеси. Учудваш се, нали? От известно време се разбирам добре с Марк ван Кърк. Ти не знаеш за това. Не си си го помисляла дори за момент — той замълча и се изсмя цинично. След това измъкна с лявата ръка още един револвер от кобура си. Двете оръжия бяха насочени към Ласитър и Джеси.
— Ти си жалък предател! — простена Джеси. — А аз да ти се доверявам през цялото време! Ти ми беше обещал да направиш всичко, за да ми помогнеш да принудим ван Кърк да клекне. О, каква доверчива и глупава гъска съм била!
— Това не е толкова трагично — засмя се Финигън. — Обещавам ти да се държа добре с теб.
— И искаш да разстреляш Ласитър? — запита тя страхливо.
— Нямам друг избор.
— Защо тогава изобщо го допусна да дойде тук? — попита тя. — Защото искаше да спечелиш време или защото наистина я интересуваше.
— Не бях тук, когато си решила да се биеш за Ласитър — каза той. — Но и да бях, със сигурност щях да се съглася. Едва ли бих отминал такъв майтап като този да видя глупавата му физиономия.
— Ти си свиня, Финигън! — изохка Джеси Шерман.
— Излей чувствата си, Джеси — отвърна той. — Не можеш да ме засегнеш. Никой не може да го направи. Между другото — права си. Аз съм едно долно, коварно псе. Един ден ще разпъна на кръста и Маркус ван Кърк. Скоро аз ще бъда големият мъж на тази страна. И ако проявиш разум, Джеси, ще станеш заедно с мен първата госпожа, уважавана и почитана от всички. А ако не желаеш, един ден ще изчезнеш по същия начин, както ще се случи това с Естер ван Кърк.
— Между другото, тя май му е стъпила на врата — отбеляза Ласитър. — В Бъфало вече се съмняват във властта на ван Кърк. Имам чувството, че той много подценява жена си.
— И какво от това? — повдигна рамене Финигън. — Какво ме засяга! Ако наистина е така, ще ми бъде само от полза. Знае ли тя защо са убити братята й?
— Аз й казах.
— Ти си знаел?
— Само предположих — отговори Ласитър. — Не беше трудно да се комбинират зависимостите.
— Ти си отвратително спокоен, Ласитър. Това ме изненадва.
— А ти какво очакваш, Финигън?
— Да предприемеш нещо. В твоето положение човек дава всички възможни обещания. Само и само да си спаси живота. А ти си стоиш, като че ли всичко това изобщо не те засяга. Не си прави илюзии, че можеш да направиш нещо. Веднага ще умреш!
— Питам се само каква ще е твоята полза от това?
— Веднага ще ти отговоря. Ти си пристигнал в тази страна по поръчение на правителството, за да откриеш Ранчото на бегълците. Затова си забъркал това сблъскване в Бъфало. Знаеш ли, Ласитър, преди време бях на обучение при тексаските рейнджъри. Понякога ни се налагаше да проникваме в различни банди. Винаги го правехме по една стара рецепта. Аз самият няколко пъти съм я изпробвал. И всеки път се получаваше. Също като при теб. Грешката ти е само в това, че попадна на човек, който я знае.
— Интересно гледище.
— И ти си един от тях, Ласитър. Такова нещо подушвам от десет мили срещу вятъра. Можеш да лъжеш колкото си искаш. Няма да се хвана на нищо.
— Защо тогава бе цялото това бръщолевене? — Ласитър се ухили саркастично. — Защо не ми теглиш най-накрая куршума. Трябва само да натиснеш спусъка и — готово.
Финигън поклати глава.
— Не искам да си цапам ръцете с теб. Франк, Пийт, можете да дойдете!
Вратата се отвори с трясък. Първо влязоха двама, после още четирима. Водачите на тази унищожаваща команда трябва да бяха Франк, Пийт и двамата предводители.
— Изправете ги и ги вържете! — заповяда Финигън.
Джеси Шерман внезапно се отърси от вцепенението си. Досега тя бе седяла като сянка, но сега изведнъж скочи.
В ръката й се появи 32-милиметров револвер. Дявол знае откъде го измъкна.
— Не мърдайте или Финигън ще умре! — извика тя заплашително.
Проехтя изстрел. Джеси Шерман изкрещя от болка. Револверът излетя от ръката й и се търкули на пода.
Точно тук се намеси Ласитър.
Бе воден единствено от чувството си за самосъхранение. Това бе неговият последен невероятен шанс. Иначе бандитите щяха да го измъкнат навън и да го застрелят, както им бе заповядал Финигън.
Ласитър се стрелна към водача им и го удари с юмрук отстрани така, че главата му се завъртя.
Но той бе много жилав. Политна назад, замахна с десния крак и ритна Ласитър точно където трябваше. Болка обхвана като огън корема му.
Ласитър се хвърли напред и силно заблъска с юмруци разкривеното лице на Финигън.
Финигън го обгърна с двете си ръце. Това превърна юмручния бой в зловеща борба. Двамата паднаха на пода. Ласитър притисна с лявата ръка гърлото на Финигън, а с дясната искаше да вземе револвера, който Флойд бе изтървал при внезапната атака на Ласитър.
Той достигна оръжието.
В същия момент чу пронизителния вик на ужас, който Джеси нададе.
И тогава почувствува, че нещо в главата му експлоадира.
7.
Когато Ласитър дойде на себе си, лежеше с извити и вързани на гърба ръце.
Той повдигна глава. Навън трещяха изстрели и диво крещяха мъже. Без съмнение битката за Ранчото на бегълците се бе развихрила.
Джеси Шерман седеше вързана на един стол. Ласитър я забеляза едва когато с усилие завъртя главата си, доколкото му бе възможно. Роклята й бе разкъсана. По лицето й имаше драскотини и червени петна. Но погледът й излъчваше дива ярост.
— Само ако знаех! — стенеше тя. — Никога нямаше да имам нищо общо с този подъл мошеник.
Ласитър напрегна мускулите си, за да изпита здравината на въжетата, с които бе вързан. С едно усилие той успя да седне, но това бе всичко, което можеше да направи. По кожата си той чувстваше, че това, с което е завързан, са кожени ремъци. С такива неща обезвреждането на врага ставаше най-добре. Дори силите на здрав бик не биха стигнали да се разкъсат ремъците.
— Той ще те разстреля — трепереше Джеси. — Ще те убият някъде навън и ще изчезнеш безследно от лицето на земята, Финигън си е наумил, че си агент на правителството. Не можеш изобщо да го разубедиш. Наистина ли си такъв? Можеш спокойно да ми се довериш.
