театъра. Когато пристигна тук, първите дни непрекъснато биеше негрите, защото бил голям расист. Но междувременно преспа с всички негърки, които работят при нас. Значи омразата му към черните не е чак толкова голяма…
— Но за какво все пак се е укрил тук?
— Търсят го във всички щати. След войната се е специализирал да измъква от затвора осъдени от военните съдилища хора от южните щати. Говори се, че е успял да смъкне от бесилката две много високопоставени личности. И дълго време е продължил да се занимава с този занаят! Много престъпници е измъквал от затвора, а близките им са плащали богато и пребогато. Сега обаче е скован от подагра и не може да язди. Затова беше много щастлив, че може да остане в ранчото.
Ласитър го бутна да вървят. Многото запалени лампи осветяваха и едно доста голямо пространство пред къщата. Двамата мъже бързо го преминаха и се прилепиха до стената на сградата, в сянката на една дървена аркада.
През прозорците проникваше свирене на пиано. Чуваха се груби женски гласове. Явно някой много щедър омбре беше организирал този празник.
— Щом влезем вътре, край на всичко — прошепна дрезгаво дребосъкът от Чикаго.
— Празникът ли ще свърши? — изкриви лице Ласитър.
— Всичко! — изграчи Чарли. — Ранчото вече няма да бъде онова спокойно местенце, където можеш да се чувстваш удобно.
— Вярно е! И точно затова съм тук!
Чарли пое дълбоко въздух.
— Аз бих могъл… би трябвало…
— Да, кажи!
Той се обърна и потърси погледа на Ласитър в тъмнината.
— Мога да вляза и да повикам Фикс Касиди.
— За да не забележат другите какво става тук и да не се уплашат?
— Нали ти трябва само Фикс Касиди! — от страх Чарли започна да заеква. — Иначе и мен ще убият!
Дребосъкът се обливаше в пот.
— Щом вляза вътре, ще те пусна да си вървиш — обеща му Ласитър. Страхът на малкия човек беше разбираем.
Пианото засвири по-силно. Някой беше отворил прозорец. Хор от нестройни мъжки гласове запя песента за чернокожата Мария с гореща червена кръв.
Това беше удобният момент за Ласитър. Той блъсна дребосъка на земята и с две крачки се озова на портала. Влезе в ярко осветения салон на голямата къща. В средата му имаше маса, пълна с ядене, шишета и чаши, но на нея не седеше вече никой. Дузина мъже и жени бяха наобиколили пианото, плътно притиснати един до друг. Мъжете пееха с пълно гърло.
„Мария, Мария, тази нощ ще ти покажа нещо!“
Мъжете отмерено тактуваха с крака. Четирите проститутки се заливаха от смях и си разменяха весели погледи. Явно някой се беше бръкнал по-дълбоко в джоба. Обикновено Джери Грей докарваше тук горе само обикновени уличници, за по два долара едната. Но днешните идваха от най-изискания публичен дом на града, това ясно им личеше.
Не само гостите на ранчото празнуваха. Участвуваха дори и постовете, които трябваше да дежурят на портала. Но Ласитър не се интересуваше от тия неща. Той търсеше с очи Фикс Касиди. Никога не беше го виждал, но много подробно беше разучил описанието, дадено му от Седма бригада. Най-вероятно Фикс Касиди беше белокосият старец, изправил се до пианото с една от жените, а този, който свиреше, май беше самият Рой Джордж.
Междувременно хорът запя куплета за Мария, която трепери с цялото си тяло. Но глупавият рефрен оставаше все един и същ: „Тази нощ ще ти покажа нещо!“ Като че ли точно тази Мария никога не беше виждала подобно нещо!
Момичето стоеше пред Фикс Касиди. Той беше мушнал ръце под мишниците й и държеше с тях онова, което Мария от песента така щедро и изкусително поклащаше. Беше гърдеста руса хубавица, чието сияещо лице ясно издаваше удоволствието й от забавлението.
Веселата компания забеляза Ласитър едва когато той застана зад Фикс Касиди и грубо го дръпна от заоблената уличница. Песните и музиката внезапно спряха. Секна и безгрижното пискливо бъбрене на проститутките. Всички стояха като вцепенени от ужас. Ласитър сграбчи здраво белокосия старец, дръпна се назад заедно с него и опря дулото на двуцевката си под брадичката му.
— Искам само Фикс Касиди — проговори спокойно Ласитър в потискащата тишина. — Останалите могат да продължат да се забавляват или да вървят по дяволите. Изберете си сами.
В салона цареше мълчание. Всички втренчено гледаха Ласитър — уличниците с ужасени очи, мъжете с враждебни погледи и с все по-засилваща се ярост.
Единствено пазачите на Джери Грей бяха въоръжени, но те не посмяха да се помръднат. Много добре познаваха действието на паркъра, чиито цеви бяха скъсени до една педя. Простреляният ставаше на парчета. Особено при подходящо разстояние като сегашното. Ласитър трябваше само да насочи към тях тежкокалибрената пушка и да натисне спусъка.
Но Ласитър нямаше време за ефектни номера. Искаше бързо да се оттегли.
— И да не е помислил някой да ни преследва! — обърна се към пазачите той. — Преди да го изпусна от примката си, ще му тегля един куршум в главата!
Той се изтегли заднешком към портала, водейки със себе си Фикс Касиди. Старият бандит беше онемял от изненада. Само дявол знаеше какво си беше мислил доскоро, когато държеше в ръцете си пищната уличница и пееше неприличната песничка. Но в никакъв случай не и за това, че изведнъж в залата ще се появи някой, преминал през всички постове и прегради, ще го грабне и ще офейка с него без всякакъв шум. Това не беше го сполетявало и в най-лошите му сънища.
Ласитър излезе през портала, сви веднага встрани и изчезна в нощта. Изтича с Фикс Касиди под дървения свод чак до края на колоните и оттам към кафявия жребец, който ги чакаше. На няколко пъти спря и се ослуша напрегнато. Но изненадата беше подействувала като бомба. Никой не помръдваше.
Двамата безпрепятствено стигнаха до коня. Ласитър метна престъпника на седлото и седна зад него. После пришпори жребеца и потегли на север. Фикс Касиди не пророни дума дори по време на бясната езда. Ласитър беше доволен от мълчанието му. Най-после бандитът беше в ръцете му. Беше убеден, че ще успее да измъкне и стоте хиляди долара от Джери Грей и да ги предаде където трябва.
5.
Джери Грей също загуби дар слово, когато на закуска Фентън Труман му съобщи какво е станало предната вечер в ранчото на Блек Бът. В края на разказа си той посочи календара:
— При това днес е едва осми! Явно този негодник също не смята да спазва уговорките ни!
Джери Грей не отговори. В главата му лудо се блъскаха объркани мисли и никоя от тях не можеше да премисли докрай.
— Няма и следа от него! — продължи помощникът му и сложи ръце на колана с револверите. — Поне да знаехме в каква посока е тръгнал с Фикс Касиди и къде го е скрил. Това щеше да бъде крачка напред. А може и повече.
Джери Грей вдигна очи към него, без да го вижда, и после отново устреми поглед някъде далеч.
— Трябва на всяка цена да разберем къде се е укривал Ласитър през всичките тези дни в Грийн Ривър — продължи решително Труман. — И това ще бъде още една крачка напред. Сигурен съм, че ключът е именно тук.
— Как е настроението в ранчото? — попита Джери Грей.
— Какво?! — премигна смутено Труман, изненадан от неочаквания въпрос на боса. После сви рамене. — Якоб Мерлин не ми съобщи нищо за това.
— Кого е изпратил?
— Чарли. Още е отвън. — Джери Грей отвратено изкриви лице.
