— Оня пияница от Чикаго?
— Мерлин го държи здраво!
— Да, знам. Нали му е интимен приятел. Кажи му да влезе!
Русият великан закрачи бързо към вратата.
— Чарли!
Дребосъкът пристъпи прага с шапка в ръка. Фентън Труман го побутна да влезе. Джери Грей още повече се намръщи.
— По дяволите! Как допуснахте подобно нещо, след като оня проклетник вече веднъж ви излъга! Мерлин наказа ли виновниците?
— Никой не е виновен, сър! — заяви смело малкият човек. — Миналата вечер той незабавно застана отново на поста си, сякаш нищо не се е случило, след като Ласитър го пусна да си върви и нахлу в къщата. По-късно успя да се престори, че не е видял и чул нищо. Заяви на началника си Мерлин, че Ласитър не е минал покрай него. Искаше да запази службата си и излъга от страх да не го изхвърлят. Това му се удаде лесно. Имаше само един свидетел, който би могъл да го уличи в лъжа — самият Ласитър! Но никой не знаеше къде е той и сигурно нямаше скоро да го заловят. Чарли не искаше да мисли толкова надалеч.
Джери Грей удари с юмрук по масата.
— Нямало виновни! Това е най-голямата глупост, която съм чул! Може би твърдиш, че някой грамаден рибар го е пренесъл по въздуха и го е пуснал над ранчото?
— В такъв случай Пит щеше да го види!
— Какво?! — стъписа се Джери Грей.
Чарли плахо вдигна ръка.
— Снощи Пит беше на пост на кулата. Искам да кажа, че би трябвало да види голямата птица…
Фентън Труман се ухили, но бързо си придаде сериозен вид, като видя, че Джери Грей почервеня от гняв.
— Май някои от вас, а може би всички, са спали! — избухна Джери Грей.
Чарли поклати глава.
— Със сигурност не е минал през участъка, който пазех аз — повтори сковано той. — Аз имам очи на рис. В тъмното виждам по-добре, отколкото денем. Той никога не би могъл… Освен това винаги държа пушката готова за стрелба. Веднага ще го застрелям. Не, не е минал покрай мен.
— Казаха ми, че си пияница! — изкрещя Джери Грей, вбесен при мисълта, че пак няма виновни и Мерлин отново не е наказал никого.
— О, това беше отдавна — отговори Чарли, без да се обижда. — Последната бутилка уиски изпих изправен на коня си. Това беше…
— Дръж си устата! — скастри го Джери Грей. — Това не ме интересува.
— Вече от две години изобщо не пия, сър!
Джери Грей се намръщи.
— А как е настроението в ранчото? Искам да кажа, сред гостите.
Чарли поклати глава.
— Мерлин смята, че те изобщо не са разбрали какво точно е станало, Фицджералд твърдеше, че се е родил сутринта в 11 часа. Още оттогава почнаха да се наливат. Когато тази сутрин тръгнах насам, всички дълбоко спяха. Мерлин ще им каже, че снощи е пристигнал племенникът на Фикс Касиди и го е отвел за няколко дни в Невада да види роднините си.
— Фикс няма никакви роднини там — подхвърли Труман.
— Мерлин твърди, че другите не знаят това.
— Кой тръгна след Ласитър и Фикс? — попита остро Джери Грей.
Чарли изненадано го погледна.
— След Ласитър… Никой! Мерлин подсили постовете, в случай че оня мерзавец реши да се върне. Със сигурност ще го хванем!
— Заповядайте да оседлаят конете, Фентън! — изкрещя сърдито Джери Грей и скочи на крака. — Всички на конете! Който се опита да клинчи, веднага ще изхвърчи! След пет минути тръгваме!
Труман и Чарли хукнаха към вратата. Джери Грей отвори шкафа с оръжията и извади колана с 45- милиметровия револвер. Препаса го на кръста си. После внимателно избра една пушка „Уинчестър“ и я зареди. Като се обърна, видя срещу себе си стария африканец.
— Ти ще пазиш тук, Спади! Няколко дни ще бъдем на път.
Джери Грей напълни джобовете си с патрони и нарами пушката като войник.
— А може и по-дълго време да ни няма. На всяка цена трябва да намерим това копеле. Трябва да узная кой го е изпратил тук. Но теб това не те интересува. Ако някой пита за мен, кажи, че съм заминал, и толкова.
— Да, масса!
Джери Грей го потупа по рамото и бързо излезе.
Зад къщата, събрани пред обора, го чакаха хората му. Мелезът Брикс беше оседлал коня му и го доведе. Той взе юздите и веднага се метна на седлото. Докато постави пушката в калъфа, мъжете възседнаха конете си и се строиха зад него. Фентън застана отстрани.
— Трябва да заловим мерзавеца жив — обърна се към него Джери Грей. — Разясни го на всички останали. Сега обаче тръгваме. Нямаме друг изход, освен да търсим следата около Блек Бът.
Грей препусна. Мъжете потеглиха след него. Тропот на копита проряза тишината, изви се между къщите и отекна над покривите.
Когато дузината ездачи зави по Мейн Стрийт, минувачите спряха и любопитно се загледаха след тях. В града се беше разпространила новината, че хората на Джери Грей търсят някого под дърво и камък вече дни наред. Сигурно и този поход беше свързан с преследването. Големият брой въоръжени мъже показваше, че търсеният мъж е извънредно опасен за Джери Грей. А в Грийн Ривър се радваха, че те най-после са го споходили. Той улови някой и друг подигравателен поглед, но не се засегна. Това бяха дребни животинки, които веднага подвиваха опашки и се скриваха в дупките си само щом тропнеше с ботуша си.
Онзи пияница от Чикаго пак беше объркал всичко. Когато на следващата сутрин Джери Грей влезе с бандата си в ранчото, там цареше оживление.
Посрещна ги Якоб Мерлин. Гладко обръснатото му лице беше загрижено. Мерлин беше нисък, набит мъж на около 40 години. Беше елегантно облечен и носеше на дясната си ръка голям пръстен с печат, който непрекъснато лъскаше в жакета си, когато беше нервен. Докато поздравяваше Джери Грей, нервността му пролича особено силно. Духна няколко пъти на пръстена и го потърка в якето, преди да подаде ръка на шефа си.
— Добре че дойдохте, сър! — каза той. — Рой Джордж се е самоназначил за говорител на нашите гости и цял ден ми досажда с приказките си, че трябва нещо да се направи.
— Това и аз очаквах от вас! — заяви с ледена физиономия Грей.
— Но, сър, тук имам твърде малко хора. Поставих двойни постове на всички критични места — той отново започна да лъска пръстена си. — Освен това гостите искат лична защита.
— Има ли следи от Ласитър?
— Да! Знаем къде е оставил коня си.
— Брикс, излез напред! — извика Джери Грей. — А вие вървете с него и му покажете мястото.
Мерлин отвори уста да каже нещо, но Джери Грей не му обърна повече внимание и продължи към къщата, следван от хората си. Брикс слезе от коня и последва Мерлин през тревата.
Рой Джордж беше шестдесетгодишен мъж с груби черти на лицето. Висок и широкоплещест, той вървеше леко приведен. Въпреки напредналата си възраст беше пъргав и все още опасен — това личеше от пръв поглед.
Като го видя да излиза от къщата, следван от останалите гости, Джери Грей едва успя да потисне лошото си настроение. Седем мъже, включително и Фикс Касиди, живееха в ранчото и всички те се бяха изправили сега срещу него и го измерваха с мрачни, обвиняващи погледи.
Джери Грей спря коня пред тях, слезе и хвърли юздите на Труман.
— Много мило, че най-после си направихте труда да дойдете — посрещна го сърдито Рой Джордж. — Изненадани сме, че се явявате лично, за да се опитате да оправите бъркотията.
