искат, мъжете бяха признали, че Фикс Касиди е някъде наблизо. Сега трябваше да открие къде точно се е укрил негодникът.
Но как така този дангалак му даде толкова пари?
Всъщност не ставаше въпрос за 33 долара и 30 цента, а за много повече, Фикс Касиди беше известен крадец и убиец, осъден на смърт. Беше ограбил банката в Нешвил, щата Тенеси, и при това беше застрелял касиера и една чистачка. Явно беше сметнал метлата й за пушка, насочена срещу него — поне така твърдеше по време на съдебния процес. При тази взломна кражба беше успял да измъкне повече от сто хиляди долара. След четири седмици го хванаха, но от парите у него не се намери нито цент. Той не призна за нея дори и пред съдията, въпреки че го предупреждаваха и го заплашиха да го пратят на бесилката, ако не върне парите на банката в Нешвил. Тъй като въпреки всичко той упорито мълчеше, съдията нямаше какво да стори, освен да го осъди на смърт чрез обесване.
Три дни преди изпълнението на смъртната присъда в Нешвил той изчезна от затвора. Бяха го освободили хората, които междувременно бяха прибрали стоте хиляди долара. Поне така се говореше.
Седма бригада беше започнала едно от обичайните си разследвания, тъй като имаше и други подобни случаи.
Някой си Джери Грей, хотелиер в Грийн Ривър, Юта, уж бил укрил Фикс Касиди в отдалеченото си ранчо, където той живеел като изискан гост. Срещу това получил цялата плячка от банковия обир. В това ранчо пребивавали и други подобни гости. Между тях и търсеният почти във всички щати известен убиец и бандит Рой Джордж, комуто се приписваха повече убийства на невинни хора, отколкото на известния Втори вирджински стрелкови полк през цялата Гражданска война между Северните и Южните щати. Срещу 100 000 долара в ранчото на Джери Грей и той най-после намерил спокойствие. Подслон, изискана храна, пиене и преди всичко сигурност и защита от всички неприятели обещавал на своите гости и пансионери Джери Грей в своето ранчо. Дотам стигали грижите му за специалните гости, че им пращал отбрани момичета от улицата за удоволствие. Отвеждали ги в ранчото със завързани очи, за да не може никоя после да издаде къде е била.
Костеливият старец се появи отново в салона. Върна се и къдрокосата хубавица, а скоро след нея влязоха и останалите клиенти. Всички оглеждаха Ласитър като някое чудновато животно. Най-страшният бандит на Джери Грей беше влязъл в бара с още четирима мъже до себе си, без да се чуе нито един изстрел. Шайката се беше оттеглила набързо, а този чужденец все още стоеше на бара, пиеше уиски, като че нищо не се е случило, и продължаваше да зяпа бюста на Линда…
В Грийн Ривър никога досега не беше се случвало подобно нещо!
Ласитър чуваше за какво си говорят хората, но спокойно изпи още едно уиски и си тръгна. В града имаше два хотела: една стара колиба, пълна с дървеници, и един истински феодален замък, чиято атракция беше игралният салон. Притежателят му беше Джери Грей.
Ласитър беше отседнал в бедняшкия хотел. Един намръщен старец го посрещна при пристигането му, показа му стаята и се погрижи за коня му.
Когато се върна от бара, на рецепцията стоеше висока и стройна русокоса жена.
— Хелоу! — каза Ласитър приятно изненадан.
— Вие ли сте Ласитър?
Какво ли си мислеше за него? Разочарова ли се от вида му? Поне така му се стори за момент. Докато посягаше към ключа, тя открито го разгледа от горе до долу с пренебрежение.
— Възхищавам се не на вашата смелост или на нахалството ви, а от факта, че сте се откупили с историята за трийсетте долара. Убедили сте не само Фентън Труман, но и самия Джери Грей.
Ласитър беше шашнат.
— Откъде знаете всичко това?
— Иначе вече нямаше да сте жив!
— Искам да кажа, вие не бяхте в салона. Във всеки случай не ви забелязах.
— Вие май си нямате и понятие колко бързо се разпространяват такива неща в нашия град — отговори тя и махна с ръка.
Той се ухили.
— Но до мен все още не е стигнало коя сте вие!
Тя изглежда се замисли дали да не го накара да отгатне. Най-после каза:
— Аз притежавам тая барака. Името ми е написано отвън.
— Просто съм го пропуснал — засмя се Ласитър.
— Въобще смятам, че трябва повече да напрягате очите си.
Ласитър впи очи в нея. Беше дръзка и го привличаше. Ако беше облечена по-елегантно, щеше да изглежда дори изискана. Но пък това не би подхождало на мизерния хотел. Още сутринта смяташе да посъветва сърдития старец да повика ловеца на дървеници. Сега обаче го интересуваше нещо съвсем друго.
— А как така е оставил жива вас? — попита я той.
Тя веднага разбра.
— Опитайте се да отгатнете или при случай попитайте самия Джери Грей!
Значи предполагаше, че ще остане по-дълго тук.
— Ще отгатна!
— Моля!
— Той ви харесва — много е просто!
Тя се усмихна дръзко.
— Ако искате да тръгнете утре рано, време е да си лягате.
Ласитър поклати глава.
— Няма да си тръгна. Още по-малко пък утре сутринта.
— Тогава ония ще станат страшно недоверчиви — отбеляза предупреждаващо тя.
Той я погледна право в очите.
— Търся ранчото!
Тя спокойно издържа погледа му.
— Вече достатъчно ясно го казахте пред всички.
— Искам да кажа, че преследвам не само Фикс Касиди.
— Вече го разбрах — каза тя. — Но колкото по-дълго останете тук, толкова по-скоро ония ще се усетят, че сте им разказали приказка за 30 долара.
— Май забравихте лихвите и горницата!
Тя отново се засмя.
— Не знам защо, но имам чувството, че вие можете да ми помогнете — промълви Ласитър.
Тя едва забележимо поклати глава.
— Значи вашето чувство ви е излъгало.
— Не съм съвсем сигурен — продължи Ласитър.
Тя отново го измери с поглед.
— Искате ли чаша уиски? — запита изведнъж тя.
— С удоволствие — отговори той и свали шапка.
— Моля, заповядайте, мистър Ласитър! — каза жената и тръгна пред него. Зад рецепцията имаше малка дневна. Там тя го помоли да седне, докато извади от шкафа бутилка и чаши.
Около малка масичка бяха разположени кресла от козя кожа. На прозореца имаше цветя. Стените бяха тапицирани. По тях висяха картини в тежки позлатени рамки.
— Приятно е тук — каза Ласитър, като седна.
— Радвам се, че ви харесва — отговори тя и му подаде чашата. — Сдобих се с тази барака само преди година. Похарчих цялото си състояние, за да убедя притежателя й да ми я продаде, вместо да продължи да седи тук, докато всичко се срути над главата му. Така или иначе вече нямаше никакви клиенти, защото хотелът на Джери Грей привлича добрата клиентела както светлината — пеперудите!
Двамата вдигнаха чаши и отпиха.
— Ранчото е някъде наблизо — продължи тя. — Само че не знам къде. Но предполагам, че е някъде в Касъл Вели или в Блек Бът.
