тогава.
Двамата дръпнаха юздите на конете, с очи, впити в лицето на Ласитър. Хълбок до хълбок излязоха от обсега на действие на двуцевката му и посегнаха към оръжията си. Но Ласитър беше предвидил това. Той се наведе, дясната му ръка сграбчи колта и след секунда се изправи. Първият изстрел беше негов.
Докато вадеха револверите си, Финли и партньорът му се хвърлиха встрани от конете си, за да не бъдат ранени от Ласитър. Но първият куршум улучи мършавия омбре посред скока му така, че когато се удари в земята, беше вече мъртъв.
Вторият куршум улучи боксьора в дясното рамо точно когато се приземяваше в тревата. Въпреки това той вдигна ръка и се прицели в Ласитър, който стреля трети път. Двата куршума изгърмяха едновременно. Улучи само Ласитър. Изстрелът събори боксьора по гръб. Ласитър чу колта на противника си и видя пламъчето от цевта, но куршумът профуча далеч от него.
Той се надигна от прикритието си. С револвер в протегнатата си дясна ръка, носейки двуцевката за ремъка, отиде първо при мършавия мъж, който беше паднал по корем. Ласитър внимателно го обърна по гръб. Мъжът беше мъртъв.
Боксьорът видя сянката на Ласитър и отвори очи. Лицето му беше вече белязано от смъртта. Тази гледка не се хареса на Ласитър. Не искаше да убива никого, но не можеше и да се остави да го убият.
— Негодници такива! С кого си мислите, че имате работа? Да не би само вие да можете, а другите да не знаят нищичко!
— Добре, върви на сигурна смърт! — процеди през стиснатите си зъби Финли. — Ранчото се намира на платото от западната страна на Блек Бът.
Ласитър вдигна очи и погледна към далечния масив. Пресметна, че е висок около седем до осем хиляди стъпки. Тъмни облаци пара закриваха платото и размиваха прехода между небето и земята. Когато отново погледна боксьора, той вече беше предал богу дух. Ласитър пъхна револвера си в кобура и се огледа. Не искаше да остави мъртвите да лежат така, защото знаеше, че Джери Грей веднага ще прати хора да ги търсят. Затова отиде при кафявия си жребец, измъкна от чантата на седлото сгъваемата лопата и изкопа гроб за двамата мъже. След като ги погреба, изгори на хълмчето барута от два патрона, за да не ги нападат лешоядите. Разседла конете и ги пусна на свобода. Седлата и юздите остави на гроба вместо кръст или паметник. Който е познавал двамата, щеше да разпознае и седлата.
Ласитър вече беше загубил доста време и затова побърза да продължи по пътя към Блек Бът, като непрекъснато се ориентираше по грамадния скален масив. Но когато слънцето залезе, Блек Бът постепенно се стопи в здрача и потъна в нощта като грамаден кораб в морските дълбини.
Ласитър разположи нощния си лагер в една защитена от вятъра котловина. Когато на следващата сутрин слънцето изгря, той вече яздеше на север. Намери следи от копита и коли, които водеха нагоре към платото, но не тръгна по тях, защото искаше да избегне известните пътища и пътеки. Те със сигурност бяха охранявани.
Според проучванията на Бригада Седем обслужването в планинското ранчо включваше в себе си сигурността на клиента. В договора Джери Грей се задължаваше да защитава живота, спокойствието и свободата на гостите си. Значи неговите хора имаха за задача да не допускат в ранчото хора на закона, а още по-малко някой алчен ловец на премии.
Ласитър вървеше в посока към Блек Бът. Той остави жребеца си в една ниша между скалите и продължи да се изкачва пеш. Съвсем на здрачаване видя ранчото на около хиляда стъпки под себе си.
Беше ранчо като всички останали. В зелената планинска клисура пасяха стада. Около тях се виждаха ездачи. Но това не бяха постове, хората явно се грижеха за говедата.
Вътре в четириъгълника между сградите не се виждаше жива душа. От един комин излизаше пушек. Това беше единственият знак, че ранчото е обитавано.
Ласитър устрои лагера си на същото това място, на което беше застанал, и когато започна да се здрачава, тръгна надолу към кафявия си жребец.
Беше намерил ранчото, но все още не знаеше дали е точно това, което търсеше.
Когато стъпи на платото и покривът на къщата просветна срещу него между гъстата зеленина, той се натъкна на един от постовете. Мъжът седеше на един отсечен ствол с уинчестър в ръка и дремеше. Беше обърнат с гръб към Ласитър. Явно повече се интересуваше от това, което става в ранчото.
Ласитър слезе от коня, стисна в ръка паркъра и тръгна право към него. Постът го усети едва в последната секунда, обърна се и изненадано установи, че срещу него е застанал напълно непознат човек. Тъй като Ласитър се опасяваше, че някой може би ги наблюдава, той просто седна до мъжа, като че бяха стари приятели.
Стисна двуцевката между коленете си и уж случайно я насочи право в гърдите му.
— Ако не се лъжа, ти си Чарли! — подхвърли приятелски Ласитър и килна шапката си назад.
— Не съм Чарли. Сигурно говориш за оня от Чикаго. Аз се казвам Еди. Еди Лайт — и той широко се усмихна. — Ами ти кой си? Никога не съм те виждал тук.
— Аз и никога не съм идвал!
Най-после Еди разбра! Беше строен мъж на около 40 години, с гладко обръснато лице. Тънки мустачки украсяваха горната му устна. Той се стресна, поиска да скочи и да се прицели с пушката си в гърдите на Ласитър.
— Полека! — каза Ласитър и насочи двуцевката в лицето му.
Това бегло движение веднага вразуми поста. Еди замръзна на мястото си с вторачени в него очи. Погледът му диво просветваше — ясен знак за обхваналата го паника. Затова Ласитър притисна двойното дуло в стомаха му.
— Стой си спокойно! Ако натисна спусъка, ще ти оскубя цялата перушина. За една секунда ще оголееш и ще умреш.
— Какво искаш? Кой си ти? — попита дрезгаво мъжът.
— От теб не искам нищо! Затова бъди разумен! — и Ласитър посочи с глава сградите на ранчото. — Трябва да говоря с Фикс Касиди. Няма нищо лошо. Познаваме се от по-рано.
— Не бива да пропускам никого!
Мъжът явно не беше страхливец. Вдигна пушката си, сякаш искаше да я даде на Ласитър, и когато той посегна, го бутна с приклада в гърдите, за да го свали от дървото. При това изобщо не го беше грижа за двуцевката. Беше разбрал, че Ласитър иска да остане незабелязан, и знаеше, че няма да последва изстрел.
И двамата паднаха от ствола. Ласитър се хвърли пръв на земята и повлече мъжа след себе си. Докато падаха, постът извика някой си Юби. Ласитър моментално пусна уинчестъра и така го тресна с юмрук по устата и носа, че мъжът затвори очи и се повали настрани. Ударът беше точен. Човекът повече не помръдна.
Силен беше тоя тип! Ласитър едва си пое дъх.
Чуха се стъпки. Някой тичаше към тях иззад храстите. Явно беше същият този Юби. Виждаше се само шапката му, затова Ласитър бързо се претърколи встрани и се прикри зад едно дърво. След секунди мъжът стигна до отсеченото дърво, видя Еди Лайт да лежи в безсъзнание на земята и вдигна пушката към небето, за да даде сигнал за тревога.
В този момент Ласитър изскочи от прикритието си с насочена към него двуцевка. Мъжът спря като вкаменен с вдигната ръка. Ласитър отиде при него, взе пушката му и я хвърли настрана. После измъкна револвера от кобура му. Мъжът беше висок, слаб и доста по-възрастен от Еди Лайт. Лицето му беше осеяно с белези от едра шарка.
— Можем ли с теб да сключим една сделка? — попита Ласитър.
Мъжът примигна срещу слънцето.
— Ще ти дам десет долара, ако ме пуснеш да вляза при Фикс Касиди.
— Ние не пускаме никого. Кой си ти?
Ласитър го мушна с пушката в корема.
— Пускаме — не пускаме! Вече нищо не можеш да направиш!
Мършавият шумно преглътна.
— Е, ще вземеш ли десетте долара?
— Но трябва да ми кажеш кой си и какво искаш от него!
