— Името ми е Ласитър, а Фикс ми дължи пари. Трийсет долара с лихвите и лихвите на лихвите!
— Почакай тук! Ще ида да го питам.
Ласитър кимна. Мъжът се обърна и в този момент Ласитър стовари приклада в тила му. Той падна на земята и повече не мръдна.
Ласитър се огледа внимателно наоколо и предпазливо се промъкна към главната сграда на ранчото. Явно това беше мястото, което търсеше — кратките разговори с постовете го доказваха. Спря се зад стеблата на няколко ели. Виждаше се ясно четириъгълната сграда. Няколко мъже стояха на площадката за оседлаване на коне и разговаряха помежду си. Къщата имаше наблюдателна кула, където също стоеше пост. Ласитър го откри буквално в последната секунда и бързо се дръпна назад, като продължи да се оглежда внимателно на всички страни.
Разбира се, не беше си представял, че ще влезе просто ей така в ранчото, ще арестува Фикс Касиди и ще се измъкне незабелязано с него. Явно е, че успехът минава през един-единствен мъж — Джери Грей! Задачата му беше не само да залови Фикс Касиди. Най-важното беше да намери стоте хиляди, откраднати от банката в Нешвил, щата Тенеси. Банката трябваше на всяка цена да си ги възвърне. Именно затова го бяха изпратили началниците му от Вашингтон.
Юби все още беше в безсъзнание. С бледо лице и отворена уста, той лежеше по гръб на тревата. Еди Лайт, човекът с контешките мустачки, тъкмо идваше на себе си. Ласитър му помогна да се изправи на крака и го отведе при кафявия си кон. Мъжът беше толкова изненадан, че го последва, без да се възпротиви.
— Вече говорих с Фикс Касиди — увери го Ласитър. — Всичко е уредено. Значи, Рой Джордж също е при вас. Откога?
— От две години — отговори слисаният Еди.
Ласитър се метна на седлото и каза:
— Всичко хубаво! И поздрави от мен Джери Грей. До следващата ни среща.
— Кой си ти! Как се казваш?
— Името ми е Ласитър.
— Ласитър ли?
— Да.
— Нищо отпред и нищо отзад?
— Не. Няма значение. Джери Грей ме познава. Или най-малкото е чувал за мен.
Еди Лайт нахлупи шапката си и навири нос.
— Погрижи се за Юби! — извика Ласитър, защото имаше чувството, че мъжът всеки момент ще се нахвърли върху него. — Още е в безсъзнание.
И той пришпори коня си. В равномерен галоп се понесе на юг. През цялото време си мислеше за Пат. Тя се оказа права. Ранчото на Джери Грей наистина се намираше в Блек Бът.
Два дни по-късно, привечер, Ласитър влезе в Грийн Ривър. Табелата над вратата на хотела беше осветена. Той прочете името на Патриша Хърст. Влезе през входа за коне. Когато слезе от коня си, задната врата се отвори и в осветения кръг застана Пат. Беше чула конския тропот.
— Ласитър! — извика тя и спря заслепена.
Той пристъпи към нея от тъмното, прегърна я и я целуна.
— Четири дни минаха, Ласитър! — въздъхна тя. — Не можеш да си представиш колко се страхувах за тебе!
Дребният старец също се появи на прага.
— Ласитър се върна — каза Пат. — Погрижи се за коня му.
Старецът веднага тръгна към обора.
— Намерих ранчото — рече Ласитър, когато той минаваше покрай тях. — Намира се на високо плато на западното било на Блек Бът.
Старият слуга се спря.
— Видя ли, Пат? Сигурен бях в това. Познавам тия планини. Откак се помня, там горе е имало ранчо.
— Бил си в ранчото? — Пат внимателно изгледа Ласитър.
— Да. Рой Джордж е там вече две години.
— Чуваш ли, Джерико! — Пат се загледа в нощта.
— Значи нашето време настъпи — каза старецът.
— Още не — отговори Ласитър. — Вдигнах малко пушилка там горе. Сега ще се извие страшна вихрушка. А когато тя достигне върха си, ще настъпи нашият час.
— Джери Грей може да скрие гостите си някъде другаде — подхвърли рязко Пат.
— Рой Джордж, Фикс Касиди и другите негодници няма да узнаят нищо за моето посещение — отговори Ласитър. — Това ще развали сметките на Джери Грей, а може и направо да го разори. Той ще търси мен, и то с всичките си хора. Затова още тази нощ ще напусна Грийн Ривър.
— В моята къща е най-сигурното място, нали, Джерико?
— И аз мисля така — отговори старецът с типичната си сърдита физиономия.
— Да, но те знаят, че съм отседнал тук — намеси се Ласитър.
— Джерико ще успее да ги отпрати! — засмя се Пат.
— Е, добре! — съгласи се Ласитър. — Но ако Джери Грей ме открие, свършено е и с трима ни.
— Не вярвам — отговори спокойно Джерико. — Оттогава не сме ви виждали, мистър!
Ласитър и Пат влязоха вътре. В коридора отново се прегърнаха. Спряха да се целуват едва когато чуха, че Джерико влиза.
— Сигурно си гладен и жаден — каза Пат и го отведе в кухнята.
Когато седнаха на масата да вечерят, вратата се открехна и в кухнята надникна Джерико.
— Земята на платото е червеникава. Измих копитата на жребеца ви и сега никой не може да твърди, че сте били там горе.
— Благодаря, Джерико — каза Ласитър.
— Заключи предната и задната врата — нареди Пат и се усмихна влюбено на Ласитър. — Днес не приемаме повече гости.
И без това хотелът беше празен.
— Знам, че ще напуснете Грийн Ривър, след като си разчистим сметките с Рой Джордж, мадам — проговори мрачно Джерико. — Ако не беше така, с удоволствие бих подпалил още сега красивия нов хотел на Джери Грей.
— Джерико, не съгрешавай! — упрекна го строго Пат.
— И без това знам как стават тия неща!
— Не бива дори да си го мислиш — настави заповеднически Пат.
— Ще ида да заключа вратите — отговори старикът и излезе от кухнята.
— Такъв си е той — усмихна се лъчезарно Пат.
— Вярна душа — промълви Ласитър.
— Много пъти съм си мислила да му подаря този хотел, когато напусна Грийн Ривър. Но той няма да го задържи дълго. Джери Грей не би го търпял като втори хотелиер в този град.
Ласитър сурово се изсмя.
— Щом дойде времето да напуснеш Грийн Ривър, значи вече сме се справили с Джери Грей и не той ще определя кой ще бъде негов конкурент и кой не. Тогава хубавият му нов хотел няма да избухне в пламъци, но той със сигурност ще фалира.
Патриша го изгледа и леко се усмихна.
— Да не искаш да кажеш, че ще мога да го купя?
— Ще бъде извънредно евтин!
— Защо си толкова сигурен?
— Иначе вече няма да сме между живите.
— Боже мой, Ласитър! Недей да ме плашиш!
— Не се бой! Той няма да спечели!
— Толкова дълго те чаках — Пат се протегна и стисна ръката му. — Просто не можеш да си представиш колко се радвам, че няколко дни ще останеш при мен.
