Ласитър също се радваше, но не й го каза.
Целунаха се през масата. Бледата й кожа беше възхитителна. Пищните гърди, тънката талия, гъвкавото стройно тяло, дългата руса коса — тя цялата го привличаше. Пат също беше завладяна от красивото му лице, мускулестите ръце и атлетичното тяло, както и от спокойствието и сигурността, които се излъчваха от него.
Изпиха по чаша вино и продължиха да се целуват със страстна отдаденост. По-късно, в леглото й, направо се нахвърлиха един върху друг. Дълго време не се чуваше нищо друго, освен ритмичното скърцане на матрака. Докато Пат почна тихо да стене. Всичко свърши със силен вик на удоволствие, който Ласитър заглуши с целувките си.
Пат лежеше до него в сладостна изнемога. Но после двамата още дълго не можаха да се наситят един на друг.
3.
Учудващото у Джери Грей беше, че е толкова млад. Имаше много преуспели в сделките мъже, коварни и безскрупулни, които без много усилия завличаха в леглото си всяка жена, която искаха да имат, и хладнокръвно убиваха всеки конкурент, който им се изпречи на пътя. Но повечето бяха на 40, 50, 60, дори на 70 години. Затова пък Джери Грей беше само на 23, а когато започна да се занимава с това, току-що беше навършил 20!
Той беше висок мъж с широки рамене и с приятна външност. По-възрастните жени също биха го харесвали, дори и да беше някой беден пияница. Жените прощават всичко на красивите млади мъже. Освен това Джери Грей беше много богат и имаше влияние в града и околностите му.
Сега той беше застанал със скръстени ръце до прозореца, облегнат на стената, и слушаше Фентън Труман с нарастващо възмущение. Говореха за Ласитър, който беше всял безредие в ранчото и беше изплашил всички постове. Съгледвачите бяха намерили първо конете, а после и двойния гроб на бившия боксьор и спътника му. Цяла седмица бяха търсили двамата мъже. Нямаше и съмнение, че ги е убил Ласитър. Нали по неговите следи бяха тръгнали. Джери Грей им беше заповядал да не го изпускат от очи и да яздят след него, докато излезе от Грийн Ривър. Трябваше да се върнат едва когато са съвсем сигурни, че Ласитър е напуснал техните места.
Всичко беше ясно!
Те са го следили, а той ги е убил, за да заличи следата си. След това се е промъкнал до ранчото в Блек Бът.
Но къде ли се беше скрил сега? На този въпрос Джери Грей искаше да получи ясен отговор.
— Трябва непременно да знам кой е той и кой го е насъскал срещу нас — повтори настойчиво той.
— Питал е за Фикс Касиди и Рой Джордж — обясни русокосият му помощник. — Може би това е опорната ни точка. А може би действително познава и двамата и те са му длъжници.
— Фентън! — избухна гневно Джери Грей. — Не вярвай на подобни глупости! Ласитър е съобразително куче и ни води за носа. Обзалагам се, че дотук всичко е лъжа. Дори и името му. Бъди сигурен в това!
— Като го заловим, всичко ще си признае — извика самохвално Фентън Труман.
— Първо обаче трябва да го хванеш!
— Ако се крие някъде наоколо, не е никакъв проблем.
— Ако искаш да ми направиш услуга, не подценявай тоя тип! Боксьорът беше опитен мъж, с бързи юмруци и бърз в стрелбата, а и не беше сам. Въпреки това и двамата лежаха в гроба.
— Може да ги е застрелял в гръб — подхвърли Труман.
— Ако наистина е нападнал лице в лице боксьора, този тип трябва да е опасен — съгласи се русокосият. — Но не ми се вярва много.
— Трябва да знам кой е той и кой го е изпратил в Грийн Ривър — повтори сериозно Джери Грей. — Това е най-важното в случая. Някой иска да ни отнеме паричките, Труман! Запишете си това на челата! И още нещо: всичко трябва да се уреди бързо! Трябва да премахнем тоя човек. Нашата изискана клиентела в Блек Бът отдалеч помирисва труповете. Тия типове усещат и най-лекия полъх на смъртта. Ако заподозрат нещо, сделката пропада и аз не мога дори да им се сърдя за това. Защото практически всички те са мъртви. Откупили са с много пари живота си при нас, за да ги браним и да ги предпазваме от всяка опасност. Ние всички живеем от тия пари, Фентън! Обясни това и на другите!
— Ще накарам всички да го търсят като овчарски кучета!
— Не забравяй — трябва ми жив! А щом научим всичко необходимо, можете да го направите и на кайма, ако искате, и да нахраните с нея рибите в Грийн Ривър.
— Значи тръгваме още сега!
— Имайте доверие в нас, мистър Грей!
Джери Грей кимна и високият рус мъж излезе с тежки стъпки от стаята. Джери Грей отпусна ръце, обърна се към прозореца и се загледа навън, без обаче да вижда какво ставаше по улицата.
Беше се появила клиентка! От Филаделфия. Убила мъжа си, притежател на корабостроителница, за да го наследи. Джери Грей дълго се колеба, преди да я приеме. Жена в ранчото! Щеше да му създаде много ненужни главоболия. Тайният й пратеник, който наричаше себе си частен детектив, подробно описа прелестите й. Джери Грей го изслуша учтиво, но беше впечатлен истински едва когато той му предложи 100 000 долара, за да я закриля по време на пребиваването й в ранчото. Щеше да мине доста време, докато се изясни правното й положение и тя безпрепятствено се върне във Филаделфия. Както каза детективът, касаеше се за срок от няколко месеца.
А как иначе би могъл да спечели толкова пари за такова кратко време? Можеше да ги открадне, но не и да ги спечели. Разходите по поддръжката на ранчото така и така бяха огромни. Един човек повече или по- малко не играеше никаква роля.
Може би клиентката беше привлекателна? В такъв случай можеше да я задържи дори в хотела, близо до себе си. Надали някой от Грийн Ривър имаше познати във Филаделфия или обратно…
Продължително изсвирване на локомотив се понесе над града. Железопътната линия също беше дело на Джери Грей. Беше вложил цялото си имущество в него и сега влаковете гърмяха ден и нощ през прерията и планините, натоварени със стоки и пътници, и му носеха баснословни печалби.
Нужни му бяха много пари. В брой! Затова щеше да приеме при себе си убийцата от Филаделфия и да я закриля. Разбира се, срещу строго определена сума.
Джери Грей не смяташе за престъпник и убиец човек, толкова богат, че без усилия да може да плати подобна сума. За него той беше просто обект, от който се печелят пари, и толкова.
Такъв беше занаятът му и никой не трябваше да му се бърка. Още по-малко пък някакъв новопристигнал скитник.
В този момент видя от прозореца Патриша Хърст, която минаваше с файтона си по улицата. Беше красива жена, а и фигурата й беше привлекателна. От време на време се питаше дали да не откупи хотела й и да го преустрои изцяло, тъй като собственият му хотел постепенно ставаше тесен. Но сградата беше в някогашния център на града и там всички къщи бяха западнали. Никой не искаше да живее вече там. Дори и една нощувка би била неприятна за по-изисканите клиенти. Може би ще е най-добре да откупи целия квартал и да разруши всички къщи. Някой ден и това ще стане… Но първо трябваше да преспи с тази красавица.
На вратата се почука.
— Влез! — извика Джери Грей, без да се обърне. В този момент дъщерята на пекаря пресичаше улицата. Беше съвсем млада, на шестнадесет или седемнадесет години, както му казаха. А Джери Грей вече беше преживял толкова много, че му беше писнало от зрели жени.
Вратата зад гърба му се отвори и отново се затвори. Хубави крачета имаше девойчето! А чертите на лицето й бяха като на ангелче.
— Какво има? — попита грубо Джери Грей и се обърна.
Никога не беше виждал Ласитър, но веднага разбра, че това е той. Скръсти ръце на гърба си и го огледа внимателно от горе до долу. Мъжът срещу него беше добре въоръжен. Носеше 45-милиметров револвер и двуцевка с отрязано дуло, а в десния ботуш стърчеше дръжката на нож.
— По-кротко, Ласитър! — каза Джери Грей и впи очи в него. — Е, добре, хората ми ги няма в града, но
