все пак внимавай!
Лицето на Ласитър остана безизразно.
Джери Грей пристъпи към бюрото си, седна и посочи единия от двата стола пред него.
— Заповядайте! Щом сте вече тук, нека си поговорим като мъже.
— Предпочитам да остана прав — каза през зъби Ласитър. Този тип беше направо огромен. Джери Грей проумя това едва когато седна.
— Кой сте вие и какво, по дяволите, искате?
— Името ми е Ласитър и дойдох в Грийн Ривър, за да… Ами, за да ви разваля работата!
— Работата ли?
— Да!
— Какво искате да кажете?
— Не говоря за хотела и игралната зала, нито за публичния дом в тази сграда.
— Значи имате предвид ранчото?
— Точно така! — отговори Ласитър.
— По чие поръчение дойдохте тук?
— Трябва да отведа Фикс Касиди и да отнеса обратно в Нешвил стоте хиляди долара! — обясни направо Ласитър.
— По чия заповед действувате? — повтори въпроса си Джери Грей. Това беше най-важното. Макар и въоръжен до зъби, мъжът отсреща не беше негов враг. Врагове бяха тия, които го бяха изпратили, и с тях трябваше да се пребори.
— Това няма никакво значение!
Джери Грей отново го погледна право в очите. Фентън Труман беше същински великан, но Ласитър беше по-висок и от него. Какво ли намираха жените у такива грамади? Джери Грей се облегна назад. Защо допусна мислите му да се отклонят? Този тип представляваше голяма опасност, а той в това време си мислеше дали го харесват жените… Дали не беше шериф със специално поръчение, или беше маршал на Съединените щати? Ласитър му изглеждаше твърд и непоколебим, а нямаше съмнение, че добре умее да си служи с оръжията, които носеше. Да, дори превъзходно. Освен това два пъти беше надхитрил боксъора — веднъж просто така, но втория път това му беше струвало живота.
Ласитър беше не просто опасен. В този момент му изглеждаше дяволски опасен. На всичкото отгоре беше дошъл при него точно когато хората му го търсеха навсякъде без изгледи за успех. Само моряха конете.
А може би беше ловец на премии? Точно така! Този тип не работеше за други хора, а само за себе си. Доколкото го бяха осведомили, банката в Нешвил предлагаше премия от десет хиляди долара. Към това се прибавяше и наградата за главата на престъпника, обявена от съдията. Този, който отведе Фикс Касиди в Нешвил, щеше да получи две хилядарки.
Джери Грей пое дълбоко въздух.
— Ще ви предложа нещо, Ласитър. Ще получите на ръка двайсет хиляди долара и ще останете на служба при мен.
Щеше да му повери охраната на ранчото. С такъв мъж никога нямаше да се повтори подобно нещо — един пристигнал кой знае откъде скитник да обезвреди двама пазачи, да разгледа ранчото и да изчезне. Със сигурност Ласитър щеше да натика в миша дупка оня белязан самохвалко и наконтения Еди Лайт, а после щеше да се втурне подир негодника и да му тегли куршума.
Обаче Мерлин — мъжът, който отговаряше за ранчото — не беше сметнал за нужно да накаже двамата за глупостта им.
— Е, какво има да му мислите толкова? — попита Джери Грей и се усмихна окуражаващо. — Работата ви няма да е тежка. Не искам да ви назнача да ми цепите дърва. Има достатъчно глупаци, които продават евтино труда си. Бих ви поверил ръководството на ранчото, а заплатата ви ще е част от печалбата. Никой няма да ви предложи подобно нещо!
Ласитър поклати глава.
— Не! Съжалявам, но не мога да ви помогна.
Джери Грей се усмихна невярващо.
— Не си кривете душата, Ласитър! Та това е цяло състояние! Джентълменски ангажимент, и ще си живеете като цар. Помислете какво ви предлагам!
— Не можете да ме купите — поклати глава грамадният мъж.
— Разбирам ви, Ласитър! Вдигате си цената. Но, накратко — кажете колко искате — отсече Джери Грей и си помисли: „Този кучи син е голям хитрец!“
— Сто хиляди долара и Фикс Касиди!
— Вие сте едно безсрамно копеле, Ласитър!
Мъжът само мълчаливо го изгледа.
— Оставете най-после шегата настрана! — извика Джери Грей.
— Защо мислите, че се шегувам?
— Какво искате да кажете?
— Не си правя шеги с вас. Лъжете се, ако мислите така. В момента нямам и капчица чувство за хумор. Казах ви каквото трябва, и ви го казах съвсем сериозно. Знам, че не можете толкова бързо да съберете сто хиляди долара, поне дотолкова разбирам от бизнес. Но няма да ви чакам повече от осем дни. След осем дни ще дойда при вас да си получа стоте хиляди заедно с Фикс Касиди.
Този човек явно беше някой откачен самохвалко. Вярно, беше опасен. Джери Грей имаше чувството, че го е обидил с въпросите си.
— Поне ми кажете точния ден и час, Ласитър! — Джери Грей хвърли поглед към календара на стената. — След осем дни! Пада се дванайсти! Да кажем, в 12 часа. Тук, в моя дом.
— Много добре — отговори кратко Ласитър и тръгна към вратата. — Но, предупреждавам ви, мистър Грей, не се опитвайте да ме измамите!
Джери Грей вдигна рамене.
— Но моля ви се…
Ласитър вече беше излязъл.
Джери Грей изруга и скочи на крака. Защо не извади револвера си? Той измъкна оръжието си и го насочи към вратата.
— Вие сте опасен лъжец, Ласитър! Признавам! Но по-добре опасен лъжец, отколкото опасен боец! Бум — бум!
Със сигурност Ласитър нямаше да успее да извади оръжието си по-бързо от него. Джери Грей изгледа револвера си и отново изруга, тъй като беше убеден, че е пропуснал удобния случай. После го напъха обратно в кобура.
Този идиот щеше да дойде отново! На дванайсти, в 12 часа! Джери Грей се изсмя. Едва успя да потисне порива да изкрещи с цяло гърло. Само да му дойде! В неговата къща ще му смачкат главата, от всеки ъгъл ще го посрещнат куршуми!
Не! Ласитър беше не само опасен лъжец! Този кучи син беше чисто и просто откачен. Какво ли си мислеше, че ще получи на дванайсти в 12 часа? Фикс Касиди плюс сто хиляди долара? Тук го очакваше смъртта и той щеше да намери края си в този дом. Сред огъня от револверни и пушечни изстрели от всичките му хора. Цялата шайка щеше да е готова да го посрещне на дванайсти. С ръце на спусъците! Щяха да надупчат с куршуми това копеле още щом прекрачи прага на къщата!
И с това проблемът ще бъде решен.
Бързо и безболезнено.
В крайна сметка Фикс Касиди не беше особено важен за него. Би могъл да обясни изчезването му пред другите гости на ранчото с това, че Касиди е предпочел да се укрие другаде, понеже климатът не му понася. Но сто хиляди долара — това беше съвсем друго нещо! А оня негодник Ласитър беше забил ножа право в собственото му тяло. Дявол да го вземе това адско изчадие! Просто смяташе да дойде и да си получи Фикс Касиди заедно със стоте хиляди. Тук, в неговата къща. На дванайсти, в 12 часа. Този наистина беше луд. Обаче щеше да падне на носа си, и то мъртъв! На дванайсти, в 12 часа!
Внезапно Джери Грей скочи.
