да бъде предприет въоръжен поход срещу тях. Албърт Ласко сериозно кимна.
— Прав сте, мистър Къхоу. Аз наистина вярвах, че ще се справим с мирни средства. Повярвайте ми, много съжалявам, че се получи така. Но никой вече не може да ни върне Ърл Бенън. За всичко е виновна онази вещица. Ако я хванем, може би арикара отново ще се укротят.
— И този нещастник Ласитър! — допълни мрачно Къхоу. — Ясно е, че тази опасна двойка работи заедно.
— Прав сте, ранчеро. Ако хванем ония двамата, ще бъде възможно да изтръгнем злото от корена му. Но не е лесно да ги пъхнем зад решетките.
— Няма нужда да ги пращаме в затвора. Ще ги обесим на първия клон. Там им е мястото! — изкрещя възмутен гражданин.
Кметът Ласко вдигна ръце, за да усмири буйните викове на тълпата.
— Успокойте се съграждани! — извика гръмко той. — Разбирам вълнението и гнева ви. Въпреки това винаги трябва да спазваме законите. Особено в случая с тази жена! Непременно трябва да я хванем жива. Кой знае какво се крие зад всичко това. Може би ще направи признания, които са от голяма важност за политиката на правителството. Вече получих секретно писмо от губернатора. Властите се боят, че тези нападения са първите признаци на едно по-голямо индианско въстание. Затова запазете спокойствие и на всяка цена заловете жената жива.
— А какво да правим с Ласитър? — попита ранчерото.
— Мисля, че той върши черната работа — отговори Ласко. — Сигурно е някой професионален убиец. Не е лошо да се справите с него колкото се може по-бързо. Но само ако не иска да се предаде доброволно.
Този Ласко беше изключителен! Когато всичко отмине и се появи неизбежната следствена комисия, той ще бъде чист като новородено дете.
А тъй като едно цяло индианско племе ще бъде прогонено и почти изтрито от лицето на земята, тази комисия непременно щеше да се появи. Затова Албърт Ласко предвидливо се грижеше да запази ръцете си чисти.
— След всичко, което чух, този Ласитър няма да се предаде — отбеляза Къхоу. — Ще се бие като луд, докато окончателно не му видим сметката.
Мъжът говореше с голямо ожесточение. Иначе беше спокоен човек, който никога не вършеше нещо, преди да го обмисли добре. Но в момента беше обзет от гняв и жажда за отмъщение.
Всички хора в града изпитваха същото. Албърт Ласко почувствува задоволство, когато отново избухнаха диви крясъци. Нямаше нужда да говори повече, за да ги подтикне към нападение. Всичко ставаше от само себе си.
Междувременно Вито Мотола се обърна към къщата на кмета и махна с ръка.
Само след минута на площада излезе Роко Скарлета. Беше сменил елегантния си костюм с облекло за езда и беше препасал около тесните си хълбоци кожен колан с револвер. Приличаше на жаден за плячка тигър.
— Ако нямате нищо против, Роко Скарлета ще тръгне с вас, господа — обяви Вито Мотола.
— Всеки добър мъж ще ни бъде от полза — отговори зарадвано Луис Къхоу. — А знаем, че той се ползва с особеното ви доверие, мистър Мотола.
Междувременно всички в града знаеха кой е Роко Скарлета — дясната ръка на богаташа, който възнамеряваше да вложи част от парите си в тяхната област. Шефът на Роко беше стар приятел на техния кмет Албърт Ласко. Следователно и на неговия помощник можеше да се има пълно доверие.
— Би трябвало да се придържате към указанията му, господа — произнесе меко кметът, но думите му прозвучаха като заповед.
— Разбира се, господин кмете!
— Тогава тръгвайте! — подкани ги Албърт Ласко. — И помнете, че на всяка цена трябва да заловите Княгинята на арикара жива.
— Имайте ни доверие — отговори Роко Скарлета и веднага даде да се разбере кой ще има думата за в бъдеще. — Всичко ще бъде изпълнено в съответствие с указанията ви.
И той тръгна към наемния обор, за да си избере добър кон. Двамата мошеници Ласко и Мотола доволно се спогледаха. Делото им беше в сигурни ръце. Според тях оня негодник Ласитър нямаше никакъв шанс срещу Роко Скарлета.
Само ако знаеха, че Ласитър стои съвсем близо до тях! Но те го смятаха за безобиден скитник, който случайно е открил убития шериф…
След малко по улицата се зададе Линус Вентре — погребалният агент, седнал в каручката си, теглена от едно магаре. Зад него крачеха двамата му помощници.
— Естествено градът ще поеме разходите по погребението — обясни Албърт Ласко. — Погрижете се за всичко, мистър Вентре. Парите нямат значение.
Помощниците положиха тялото на шерифа в каручката и тръгнаха обратно. Лека-полека множеството пред офиса започна да се разотива. Ласко и Мотола тихо размениха няколко думи помежду си и се обърнаха към Ласитър:
— Как ти беше името?
— Жан Маркот.
— Канадец ли си?
— Не, сър, роден съм в Луизиана. Но много дълго живях сред хора, които говорят само френски. Първо трябва да свикна с родния си език…
И той смутено се усмихна. Двамата втренчено го изгледаха от главата до петите.
— Имаш ли някакво доказателство? — попита Ласко. — Искам да кажа документ за самоличност?
Ласитър сведе очи.
— Съжалявам, монсуар. Никакви документи.
— Това няма никакво значение, Алберто — обади се Вито Мотола. — Кой пита за документи в днешно време? Ако стане нужда, ще му намерим паспорт, нали?
— Ако приеме предложението ни… — промърмори Ласко, продължавайки да измерва с поглед Ласитър. — Все пак идеята ти не е лоша, Вито. Най-добре да го попитаме.
Вито ухилено кимна.
Ласитър напрегнато очакваше предложението им. Двамата негодници се правеха на много загадъчни. Явно бяха взели някакво решение по отношение на него. Но по-добре беше да си мълчи.
— Виж какво, Маркот — започна Ласко. — Както знаеш, на града е необходим нов шериф. Ние двамата решихме, че ти ще бъдеш подходящ за тази работа. Ще ти плащам 30 долара на месец. Никъде другаде няма да спечелиш толкова пари. Пък и това е спокойна работа. Най-важното е да изпълняваш указанията ми. Е, как ти харесва предложението ми?
Ласитър изобрази на лицето си щастлива усмивка.
— Но какво ще кажат хората, монсуар? Дали ще се съгласят един чужденец, при това скитник…
Ласко го прекъсна с величествен жест.
— Не се тревожи за това! Този град е в мои ръце. Хората уважават решенията ми. Ти не се грижи за нищо, Жан.
— Трябва да свикнеш да го наричаме мистър Маркот или шериф — ухили се Вито, който считаше, че няма нужда да скрива истинското си лице пред чуждия човек. Пък и ако новият шериф не влезеше в пътя, щяха да му пратят един куршум в главата и готово…
— Да, прав си — засмя се Албърт Ласко. — Е, мистър Маркот, ще приемете ли тази служба?
— С удоволствие, сър — усмихна се хитро Ласитър. — Вие сте много великодушен. Какво да правя сега? Къде ще оставя мулето си? Ами къде ще живея?
— Ти — извинявай! — вие ще се устроите в жилището на бившия шериф. До офиса има една стая. Тя е обзаведена с всичко, което ви е нужно. Потърсете си подходящ колан с револвер и добра пушка. Много е важно да сте добре въоръжен. Така хората ще ви уважават още повече.
— Най-добре е веднага да положи клетва — намеси се Вито. — А после ще обиколим заведенията с новия шериф. Важното е ти самият да го представиш на гражданите. А като платиш и пиенето, всичко ще бъде наред. Хайде, Маркот! Първо ще свършим служебната работа. После ще приберете мулето си в обора зад офиса и тримата ще обиколим кръчмите. Смятам, че няма да отклоните поканата ни.
