— Много сте великодушни, господа — отговори Ласитър с добре изиграна благодарност. — Впрочем трябва да ви кажа, че нямам у себе си нито цент. Как стои въпросът с един малък аванс?
— Ще ви дам 20 долара, щом идем в офиса — обеща Ласко. — Но нека да не губим повече време…
След четвърт час Ласитър и двамата му покровители влязоха в първото заведение. Албърт Ласко много умело обяви решението си. Никой от присъстващите дори не си помисли да възрази.
Впрочем Маркот щеше да бъде временен шериф само до следващия официален избор, който беше насрочен след две седмици. Така дори и скептично настроените бяха задоволени. В обстановка като сегашната никой разумен мъж не проявяваше интерес към опасната длъжност на шерифа. Твърде пресен беше споменът за ужасния край на Ърл Бенън.
Много вероятно беше този глупав чужденец да бъде постигнат от същата участ.
Тримата мъже обиколиха и четирите заведения на града и навсякъде Албърт Ласко щедро плати по няколко питиета на всички присъстващи. Винаги, щом се появяваше кметът, кръчмата бързо се изпълваше с хора. Явно градските пияници отлично знаеха как да си изкарат по няколко чашки безплатно.
Ласитър също трябваше да участва в почерпката. Но във всяка кръчма той първо си хапваше добре и после пиеше. Постепенно почна да говори по-правилно, но лекият френски акцент си остана.
Той беше препасал колан с нов-новеничък 45-калибров револвер. Беше сменил парцаливата си шапка със сивия „Стетсън“ на мъртвия шериф. Слава Богу, че от една седмица не беше се бръснал. С брадясалото си лице изглеждаше няколко години по-възрастен. Движеше се леко приведен напред, за да изглежда по- нисък, отколкото беше в действителност. Новите му ботуши без токове също допринасяха за това. Трябваше само да внимава за израза на лицето си. Никой не биваше да разбере мислите му.
Скоро отрядът на белите щеше да нахлуе в земите на арикара. Не след дълго щяха да нападнат първото индианско село. Двамата скаути чейени бяха тръгнали с отряда. Ако междувременно индианските воини не бяха им видели сметката…
Всъщност положението на арикара не беше чак толкова лошо. Само трябваше да внимават да не се поддават на провокации. Но това можеше лесно да се случи, тъй като нападенията срещу тях бяха изключително жестоки.
Селото на Олд Ийгъл Мен, където беше и Дуна, се беше подготвило за евентуална атака на белите. Индианците бяха твърдо решени да не отвръщат на предизвикателството. Но как ли щяха да реагират жителите на другите села?
Имаше твърде много непредвидими неща. Ласитър можеше само да се надява, че всичко ще завърши добре.
Беше около един и половина през нощта, когато двамата големи шефове и новият шериф най-после завършиха обиколката си. На сбогуване те се ръкуваха като стари приятели. Бяха много доволни от избора, който бяха направили. Този тип явно беше готов на всичко. Няколко пъти чистосърдечно ги беше уверил в предаността си.
— Е, до утре, шерифе! — засмя се Албърт Ласко и приятелски потупа Ласитър по рамото с огромната си ръка. — Надявам се, че умеете да боравите с тежкото си въоръжение, макар че, както казахте…
От другата страна на улицата се появиха две мъжки фигури.
— Ей, Ласко! — извика единият. — Нека веднага да го докаже!
Ласко и Мотола веднага изтрезняха. Замръзнаха по местата си като полени с леденостудена вода. Но Ласитър спокойно пристъпи напред.
— Стойте настрани, господа — каза той. — Аз ще уредя всичко.
Двамата и без това нищо не можеха да сторят. Никой от тях не беше въоръжен. Не считаха за нужно да носят оръжие в този град, който беше изцяло в тяхна власт. Затова продължаваха да стоят като вкаменени.
— Кои сте вие и какво искате? — извика Ласитър.
— Хей, Ласко! — обади се отново мъжът. — Искаме да ви докажем, че избраният от вас човек не е подходящ за шериф. Защо дадохте значката на този случаен скитник? Много добре знаете, че аз и брат ми Анди очаквахме да получим тази длъжност, ако с шерифа се случи нещо. Забравихте ли вече, кмете?
— О, близнаците Фишър! — промърмори Ласко. — Проклети мързеливци! Защо, по дяволите, не се обадихте по-рано? Щях да ви назнача…
— Можете да се реванширате, Ласко. Ей сега ще ви докажем, че новият за нищо не го бива.
— Какво искате? — извика Ласко. — Да не би да смятате да го убиете?
— Не се тревожете. Ще му дадем малък урок. Това ще стане много бързо.
— Да не искате да се биете с него?
— Не, желязото ще реши спора ни.
— Значи все пак ще го убиете!
— Не се бойте, кмете. Само ще го поодраскаме малко. След няколко дни ще го качим на мулето му и ще го пуснем да си върви.
— Маркот! — прошепна Ласко. — Какво да правим?
— Оставете всичко на мен — отговори също така тихо Ласитър. — Приемам предизвикателството.
— Но те са двама, Маркот!
— Ще стрелям бързо. Имайте ми доверие!
— Остави го! — изсъска Вито Мотола. — Щом толкова иска…
Албърт Ласко пое дълбоко въздух.
— Окей, Маркот — въздъхна той. После се обърна към братята Фишър. — Почакайте, докато ние двамата се махнем оттук!
Те бързо се отдалечиха от опасната зона.
Спряха се на повече от десет метра встрани, за да бъдат сигурни, че няма да ги улучи някой заблуден куршум.
Ласитър се обърна към другата страна на улицата. Братята едва се различаваха в тясната ивица между две къщи. Улицата беше осветена единствено от луната.
— Честен дуел, нали? — попита той, без да забрави френския си акцент. — Тогава излезте на улицата. Идвате ли?
Самият той незабележимо пристъпваше назад, докато говореше. Братята Фишър се намираха твърде близо за това, което възнамеряваше да направи.
Двамата избухливи мъже, които смятаха, че шерифската значка трябва да им принадлежи, бързо излязоха от сянката на къщите.
— Готов ли си, шерифе? — извика единият.
— Хайде, започвайте!
Двамата мълниеносно измъкнаха шестзарядните револвери от кобурите. Първите им изстрели изтрещяха, докато Ласитър още се целеше. Той държеше с две ръце тежкото си оръжие, тъй като откатът му беше в състояние да събори и най-силния мъж.
Изгърмя първият изстрел. Единият от близнаците Фишър се олюля като ударен от невидим юмрук. Брат му гневно изрева и се втурна срещу Ласитър, стреляйки непрекъснато. Ласитър спокойно пусна втория 45- калибров куршум. При този голям калибър в повечето случаи беше достатъчно противникът да бъде само леко одраскан.
Дори и най-едрият мъж веднага губеше равновесие. Но вероятно Ласитър улучи доста по-точно, отколкото възнамеряваше, защото единият брат се строполи неподвижно в праха, а другият коленичи край него и разтърси раменете му.
— Не, Анди, не! Ти си жив, нали? Обади се, Анди!
Ласитър тръгна към близнаците с готова за стрелба пушка. Чарли Фишър внезапно се извърна и измъкна револвера си. Ласитър моментално го ритна с крак и оръжието отлетя настрани.
— Бъди разумен, човече! Така само ще влошиш положението си.
Чарли отново се наведе над брат си и силно го разтърси.
— Анди — проплака той, — жив ли си, Анди?
Тогава Анди отвори очи и премигна заслепен.
Шокът от удара беше твърде силен и за момент той беше загубил съзнание. Наобиколиха ги любопитни. Между тях имаше и жени, предимно проститутки от нощните заведения.
