нащрек.
— Не се вълнувайте толкова — произнесе познат женски глас. — Пуснете ме да вляза.
— Не е позволено, госпожо. Мъжът ви забрани да отваряме на когото и да било.
— Аз съм тук по негово поръчение — отговори рязко Уилма Ласко. — Ето ви и писмената заповед да ме пуснете при затворника.
Тя пъхна някаква хартия под носа на пазача, но на него и това му беше достатъчно.
— Добре, госпожо Ласко — побърза да се съгласи мъжът. — Но мисля, че е по-добре, ако и ние влезем с вас.
— Не ме е страх от него — ядоса се жената. — Той и без това е полумъртъв.
— Какво искате от този човек?
— Ти пък какво си въобразяваш? — озъби се тя. — Задачата ми е много важна, но е тайна. Обаче… — гласът й прозвуча примирително. — Бих ви признала истината, ако ми обещаете, че ще си остане между нас.
— Заклеваме се, госпожо Ласко!
— Е, добре — прошепна тайнствено Уилма. — Мъжът ми ме изпрати да го разпитам. Но никой не бива да чуе разговора ни. Иначе ще се случи нещастие.
Двамата пазачи нищо не разбираха, но беше опасно да задават допълнителни глупави въпроси на такава високопоставена дама. Лесно можеха да бъдат уволнени, ако не бъдат достатъчно услужливи. А подобна добре платена и лека работа се намираше много трудно.
Пазачът, който носеше отговорност, извади от колана си дългия тежък ключ, отключи вратата, дръпна резето и след секунди Уилма се озова в мрачния затвор.
Тя спря пред дървения нар, на който лежеше Ласитър, потънал в дълбок сън. Двамата пазачи неохотно се оттеглиха. Вратата глухо се захлопна. Уилма веднага коленичи до Ласитър и здраво го разтърси.
— Събуди се! — изсъска тя. — Събуди се най-после! О, проклятие, защо веднага не ми каза истината, човече! Ако знаех, че ти наистина си Ласитър, всичко това нямаше да се случи. Щях да те скрия на сигурно място. Но ти не ми се довери. Не вярваше, че съм готова да ти помогна. Ти, глупав човече, ти…
Ласитър чуваше всяка дума. През цялото време беше в съзнание. Чувствуваше прилив на нови сили.
— Така и предполагах — прошепна той. — Ти си се преструвала пред съпруга си. Добре го направи.
— Нямах друг избор. Иначе щеше да ме убие!
Тя бръкна под дълбоката си пелерина и извади револвер. Ласитър веднага посегна към него.
— Ето ти и муниции — прошепна Уилма. — За всеки случай.
Ласитър седна на нара, скри револвера под ризата си и бутна торбичките с патрони в джоба си.
— А сега какво ще правим? — попита тихо той. — Ти как мислиш?
— Ще избягаме заедно! — проговори задъхано жената. — Това е единственият ми шанс. Ако Ласко узнае, че съм идвала при теб, с мене е свършено.
— Не мога да изоставя Дуна. Къде е тя сега?
— Къде да бъде? Естествено при Албърт и Вито! Двамата ще я принудят да даде всичките си пари.
— Те ще я измъчват — проговори с невероятно самообладание Ласитър. — Но аз не мога да допусна това. Отведи ме при тях, Уилма. Ти познаваш тази голяма къща. Ще вървиш пред мен и ще отклоняваш вниманието на пазачите. Все ще ни се удаде да проникнем в стаята и да предотвратим намеренията на тези зверове. При мисълта за това, което правят…
— В състояние ли си да се биеш?
Ласитър скочи. В един ъгъл бяха захвърлени нещата му, донесени тук по настояване на Дуна. Той набързо обу ботушите си и навлече якето. По гърдите и гърба му кожата направо пареше. Но тези болки само увеличаваха решителността му.
— Навън има двама пазачи — прошепна Уилма. — Как ще се справиш с тях? Ако стреляш само веднъж, тук ще настане истински ад.
Той я побутна към вратата.
— Повикай ги да влязат! Хайде, побързай! Уилма блъсна тежката врата. Веднага беше разбрала намеренията на Ласитър. Цялата трепереше от страх и вълнение.
Той се отпусна на леглото. Лежеше като мъртъв.
Двамата пазачи нахлуха в подземието с готови за стрелба пушки.
— Я го погледнете този! Май че е свършил — извика Уилма и протегна ръка.
Двамата спряха и се ухилиха.
— Е, и какво от това? — измърмори единият. — Голяма работа! Шефът и без това искаше да се отърве от него.
— Обаче тук сбърка — изфуча Уилма. — Става въпрос за милиони долари. Проклети идиоти, нима не разбрахте? Точно по тази причина Ласко ме изпрати тук. Хайде, идете да видите как е той!
Двамата мъже колебливо се раздвижиха.
Наведоха се над Ласитър, без да разбират нищо. Умелата инсценировка на Уилма ги обърка. В тази особена ситуация никой не знаеше как да реагира.
Двамата се приведоха над тялото му. Това беше моментът, който Ласитър очакваше с нетърпение. Юмруците му светкавично се вдигнаха. Улучи първия мъж право в слепоочието с дулото на револвера. Вторият пазач тъкмо отвори уста да изкрещи, когато Уилма го удари по главата с втория револвер, който беше измъкнала изпод пелерината си. Мъжът се строполи по корем в безсъзнание.
Ласитър се изправи. Всичките му мисли бяха при Дуна. Вече никой не можеше да го спре освен смъртта.
Албърт и Вито подигравателно се взираха в пленницата си. Пълната й безпомощност им доставяше огромно удоволствие. Бяха я овързали така, че не можеше да се помръдне. Но унижението беше още по- голямо, тъй като преди това бяха свалили всичките й дрехи.
Двамата негодници вече се чувствуваха господари на положението.
— Аз ти мисля доброто, Дуна — произнесе коварно Вито. — Нужни са ми сигурни доказателства, че ще получа парите. После ще ги поделим честно и можеш да си вървиш по пътя. Никога вече няма да се притеснявам, кълна ти се. Можеш да се върнеш при твоите индианци и да живееш при тях, както ти се харесва. От теб искам единствено да ми кажеш в коя банка са вложени парите ти. Ще накарам да ми изплатят моята част и готово. Иначе ще почнем истинска война срещу приятелите ти арикара. Мисля, че ти е ясно кой ще спечели.
Но Дуна не се остави да я сплашат, въпреки че ситуацията изглеждаше безнадеждна.
— Можеш да ме убиеш, Вито — проговори гордо тя, — но няма да се осмелиш, защото никога няма да получиш парите ми. Значи ще бъдем квит.
— Ще убия Ласитър пред очите ти! — заплаши я той.
— Така никога няма да постигнеш целта си, Вито. Имаш една-единствена възможност. Пусни Ласитър на свобода! После ще получиш парите ми. Освен това вие двамата ще обещаете, че ще оставите на мира арикара. Ще подпишете и договор за това. Само при тези условия ще се разберем.
Вито тихо изруга. Обхвана го такъв гняв, че с удоволствие би убил жена си, макар че това щеше да му струва много.
Дуна видя това по лицето му. Добре го познаваше и умееше да разбере какво става в сърцето му.
Борбата беше на живот и смърт. Единият от двамата щеше да победи. Само по-силният щеше да остане жив. За всички беше тежко, но най-лошо беше за самата Дуна. Тя нямаше почти никакъв шанс. Кой би могъл да й помогне в това положение?
Ласитър лежеше полумъртъв в мазето.
Арикара не можеха да се справят с белите при лошото си въоръжение, а и не трябваше да се карат с тях. Нищо чудно да дойде редовната армия. Затова най-добре беше индианците да се държат настрана. Макар че не й се вярваше те да го сторят. Може би предпочитаха да загинат в бой, вместо да бъдат победени от подобни зли хора.
Вито и приятелят му Албърт Ласко се оттеглиха в един ъгъл на голямата стая и тихо заговориха. Дуна успя да чуе откъслеци от приказките им. Ако не се лъжеше, двамата съучастници оживено спореха за нещо. Ласко започваше да се тревожи, затова настояваше Вито да приеме предложението на жена си. После
