Той се поразкърши и погледна към дръвника, до който стоеше опряна огромната екзекуторска секира. Ласитър също вече бе зърнал с крайчеца на окото си чудовищното приспособление.
— Да отидем в съседната стая — предложи Гада. — Ще вземем и този тук.
Двамата му съучастници веднага се съгласиха с него, и то далеч не само защото той беше началникът в момента. Радваха се да напуснат това злокобно място.
Ласитър също почувствува облекчение. Той отново се престори на вдървен, когато го помъкнаха като чувал с картофи към съседната стая, при което вързаните му ръце се разраниха до кръв в острите ръбове на твърдия каменен под. Болката беше ужасна, но цялото това изтезание имаше и още една последица. Ласитър я забеляза едва когато го тръшнаха на земята в съседната стая и отново на първо време го зарязаха на произвола на съдбата. Въжетата се бяха разхлабили и протрили до такава степен, че той отново можеше да пораздвижи малко ръцете си. Усети го съвсем ясно.
Изпита неописуемо желание веднага да се нахвърли с триумфиращ вик върху тримата негодници, но се овладя.
Това, което му предстоеше сега, бе чисто изпитание за търпението му. Започнеше ли да действува, той трябваше да е съвсем сигурен, че ще може отново да движи правилно ръцете си във всички посоки. И да бъде уверен, че рефлексите няма да му изневерят точно когато се касаеше за борба на живот и смърт.
Той все още беше твърде замаян. Проклетото бучене в главата му не бе отслабнало осезаемо.
Започна със съвсем бавни упражнения. Разтваряше непрекъснато пръстите си и незабелязано, милиметър по милиметър, променяше положението на ръцете си.
Така измина близо час.
Гада и двамата му партньори играеха карти и пиеха. Запасите в това подземие, изглежда, бяха неизчерпаеми.
Гада бе един от онези средни на ръст, но невероятно жилави, франко-американци от южната част на Щатите. Те се славеха като жизнерадостни момчета и страстни картоиграчи. И освен това като разпалени разказвачи на всякакви истории. Гада го бе доказал преди малко, когато им бе поднесъл трагичната история на своя живот.
Ласитър не повярва на нито една дума от нея. Но в момента това така или иначе беше без значение.
Сега най-важното беше да скочи светкавично бързо, и то точно в най-подходящия момент, и да се нахвърли върху тримата негодници.
Това съвсем нямаше да бъде така просто. Те бяха въоръжени, а Ласитър не знаеше дали силите и реакциите му са отново поне наполовина възстановени.
В това отношение имаше някои непредвидими моменти, които можеха да се окажат фатални за него.
Непрекъснато все някой от тримата поглеждаше Ласитър. Но това бе по-скоро по навик. Бдителността им всъщност отдавана беше приспана. Те не вярваха, че е възможно да ги заплашва каквато и да било опасност.
Освен това вече се бяха и понапили. Особено дребничкият французин. Впрочем той, изглежда, здравата си пийваше.
Ласитър реши, че е настъпил неговият час. Не биваше да отлага повече. В случай че успее да се справи с тези тримата, преднината му по-късно щеше да бъде по-голяма.
Той още веднъж си пое дълбоко дъх.
Всичките му сетива и мускули бяха напрегнати до крайност.
Сетне внезапно и напълно безшумно излезе от полусянката и се изправи в светлия кръг на лампата, висяща над масата на картоиграчите.
Тримата тъкмо се бяха смели на нещо.
Сега за части от секундата се вцепениха и ужас сви гърлата им.
Явно им се струваше, че той току-що, пред очите им, бе възкръснал от мъртвите.
А Ласитър се нахвърли върху им като бесен дявол. Всякакви съображения и всякаква почтеност от негова страна биха били не на място в случая. Касаеше се за това да бъде или да не бъде, да живее или да умре. И за унищожаването на една от най-жестоките престъпни банди, срещу която някога се бе изправял.
И неговото единствено оръжие бяха юмруците му.
Той цапардоса първо с дясната си ръка единия от тях така силно, че се чу само едно недвусмислено хрущене и улученият извъртя очи.
Ласитър вече беше пред втория си противник, който тъкмо се опитваше да вдигне револвера си и вече почти бе натиснал спусъка.
Но точно тогава Ласитър се озова при него. Той строши с върха на ботуша си китката му и ръката му се изви неестествено назад и нагоре.
Беше зловеща гледка. Едновременно с това изтрещя изстрелът, предназначен за Ласитър.
Мъжът изкрещя с широко отворени, ужасени очи, политна назад и притисна с две ръце раната в простреляното си тяло.
Но Ласитър не го погледна вече. Със следващата си бясна атака той се насочи към малкия, жилав французин.
За щастие той беше пил твърде много. Не бе в състояние да реагира достатъчно бързо и в безпомощното си отчаяние само вдигна ръце, когато Ласитър се нахвърли върху него.
— Моля ви — запелтечи Гада. — Моля ви, недейте…
Побелял от ужас, той бе отстъпил назад до стената.
Ласитър го сграбчи за гушата и му взе револвера. След това обра пистолетите и ножовете и на двамата, които вече бяха мъртви.
Гада се беше облегнал на стената, бял като платно. Цялото му тяло се тресеше и той не се осмеляваше да помръдне от мястото си.
— Аз мислех, че ти…
— Къде е Джулия? — рязко го прекъсна Ласитър.
Той не биваше да губи никакво време. Не знаеше дали изстрелът не е бил чут. Останалите убийци може би вече бързаха насам.
— Там, оттатък — едва успя да продума Гада и посочи вратата, водеща към залата за екзекуции, където бяха първоначално. — Аз, аз ще ти покажа…
Ласитър го хвана като заек за врата и го раздруса яко.
— Хайде, върви напред! Имаш ли ключ?
— Той е на вратата.
Ласитър го блъсна пред себе си. В залата на ужасите все още гореше една лампа и едва сега той успя да види съвсем ясно цялата тази зловеща картина.
В края на помещението, в тъмната му част, се намираше една врата, която Ласитър преди това не бе забелязал.
В ключалката й стърчеше ключ.
Той така трескаво го завъртя, че едва не го счупи. Опомни се, овладя се. По дяволите, точно сега не биваше да си изтърва нервите. Все още всичко висеше на косъм. Всеки момент тук, в Подземието, можеха да изникнат и другите убийци. Тогава шансовете на Ласитър отново щяха да се сведат до минимум. А също и шансовете на Джулия.
Най-сетне той успя да отвори с трясък тежката, обкована с желязо врата. Надникна в малкия затвор.
Дъщерята на Габриел седеше върху леглото. Тя се бе свила на кълбо и бе скрила глава в ръцете си.
Пред погледа му проблесна червеникавата й коса и той забеляза, че роклята й бе разкъсана. По кожата на момичето ясно личаха следи от удари.
Дива ярост избухна в гърдите му. И това за един кратък момент отклони вниманието му.
Малкият, жилав Гада посегна и със светкавична бързина извади от колана му един от револверите, които Ласитър бе отмъкнал.
