— Беше самоотбрана.
— Това тепърва ще се установи.
— Но ти вече и сам си го разбрал!
— Въпреки това тук може да се крие и нещо друго — каза мустакатият. — Ние вземаме предвид всички възможни дяволии. Възможно е например ти нарочно да си се набутал в капана. Като един вид примамка. Всичко това трябва тепърва да се изясни.
На Ласитър взе да му става напечено.
Нима вече го бяха разкрили? Нима е допуснал някаква грешка, за която той самият все още нищо не подозираше?
— Аз, примамка? — засмя се Ласитър. — Тази русокоса отрова е примамката, ако съм разбрал правилно, мистър.
Мустакатият кимна небрежно.
— Да, така изглежда на пръв поглед. Въпросът е в това, кой за кого се е залепил.
— Той се лепна за мен! — избъбра русокосата. — Още щом влезе в бара, от първия момент забелязах, че ми хвърли око.
— Това наистина е така — потвърди Ласитър. — Но смятам, че е нещо съвсем естествено.
Мъжете се ухилиха с разбиране.
— Разказа ми, че имал много пари — каза Петра. — Дванадесет хиляди долара мъкне със себе си.
— И ти естествено вдигна на крак съучастниците си — каза мустакатият. — И ти ще дойдеш с нас, Антурия.
— Антурия! — учуди се Ласитър. — Мислех, че се казваш Петра.
— Тя всеки път си избира ново име — обясни мустакатият. — Вярно, наистина е мръсница. С фалшивото име предварително заличава следите си. Иначе може да се случи така, че да оживееш след нападението. И тогава…
— Аз наистина оживях — измърмори Ласитър.
— Недей да остроумничиш толкова. Знаеш какво имам предвид. Можеха да те намерят все още жив. Както двамата, които намерихме преди малко в уличката. Тогава щеше да мрънкаш нещо за някаква си Петра и никой нямаше да знае кого имаш предвид.
Той погледна към русата мексиканка, но съвсем не беше настроен враждебно към нея. Напротив, дори й намигна.
За Ласитър нямаше никакво съмнение, че тя се славеше като превъзходна любовница сред тези мъже.
— Най-добре е да дойдеш с нас, Антурия — каза мустакатият. — И не се страхувай. На тебе нищо няма да ти се случи.
— Та аз и никого не съм изяла — засмя се тя.
— Е, тогава нека да вървим!
Ласитър закрачи между мъжете през многобройните тъмни улички, които изглеждаха съвсем запустели. Това определено си имаше своята причина. Тук никой не искаше да влиза в разправия с хората на могъщия дон Габриел. Затова по-сигурно бе изобщо да не им се мяркаш пред очите.
След малко стигнаха до един голям файтон. Ласитър трябваше да се качи в него първи. Отзад вече седяха двама облечени в черно мексиканци с рязани сачмени пушки. До него седна мустакатият, а русата мексиканка се настани насреща му.
— Няма защо да се страхуваш — каза тя. — Нищо лошо няма да ти се случи, Ласитър.
— Това съвсем не е сигурно — отбеляза мустакатият. — Трябва да се приготвиш за няколко не особено приятни въпроса. Ние сме хора, които не се впускат в рискове.
— Как да разбирам това, човече? Кой си ти всъщност?
— Името ми е Джордж Винсент. Но скоро ще разбереш всичко съвсем ясно. И ако успееш да докажеш, че без някакво точно определено намерение си влязъл тъкмо в „Едноокия Джак“, то всичко ще е наред. Тогава изобщо нищо няма да ти се случи.
— Как бих могъл да го докажа? — запита Ласитър. — Защо изобщо зад това трябва да се крие някакво намерение, ако човек просто поиска да се позабавлява в някой бар?
— По принцип си прав — каза хладно Джордж Винсент. — Но времената са такива. Решихме за в бъдеще да изключваме всякакви случайности. Това означава, че и при най-малкото подозрение ще действуваме без оглед на това, кой ще пострада. Дори и ако съществува опасност да бъдат убити невинни хора. Съжалявам… — Той се засмя, благосклонно и му поднесе една сребърна табакера, пълна с къси цигарилос2. — Заповядайте, мистър Ласитър!
Ласитър си взе една. Не бе на себе си от яд.
Изключват се значи и заподозрените. Досега не беше чувал нищо за това. Знаеше наистина, че борбата тук се води с изключителна суровост, но за това смъртоносно правило дори и Бригада Седем до този момент все още нищо не бе узнала.
Файтонът се затъркаля по настилката на моста. Граничните постове отсам и оттатък реката го пропуснаха да мине безпрепятствено.
— Какво, май нещо се умисли, Ласитър?
— И така може да се каже — отговори той. — Нямам си и капка понятие как би трябвало да се защитавам. Та аз дори не зная за какво става въпрос.
— Че откъде ли пък и би могъл да знаеш — намеси се неочаквано русокосата. — Той наистина не може да има никаква представа, Винсент. Бяга от някъде. Ограбил е някаква банка.
Ласитър я погледна с раздразнение и процеди през зъби:
— Това не беше необходимо.
— Но аз само искам да ти помогна — нацупи се тя. — Можеш да ми вярваш, Винсент. Той е банков обирджия. Откраднал е около сто хиляди и сега бяга от закона.
Винсент се усмихна презрително.
— И ти вярваш ли на това, Антурия? Сто хиляди долара. Та толкова много никой досега не е успял да открадне. Не и при едно единствено нападение. И ти действително ли си му повярвала, глупачке?
— Той така ми каза.
Джордж Винсент с усмивка се загледа в Ласитър като човек, който знае всичко много по-добре от него.
— И къде се случи това?
— В Лордсбург — отвърна Ласитър.
— Кога?
— Преди близо три седмици.
— Трябва дълго да се е говорило за това.
— Мисля, че потърпевшите си имат основания да не го разгласяват много-много.
— За глупак ли ме смяташ? — изръмжа Винсент раздразнено. — Разказвай измишльотините си другаде.
— Както искаш — промърмори Ласитър и като дръпна с наслада от пурата си, се облегна назад.
— Ставаш ми все по-подозрителен — процеди през зъби Винсент. — Но нека изчакаме, да видим първо какво ще каже Габриел. Не вярвам, че ще приеме за истина фантасмагориите ти.
— Кой е изобщо този ваш дон Габриел? — запита Ласитър, който постепенно отново започна да се чувствува по-сигурен. — Ще ми кажеш ли, Джордж?
Джордж Винсент го изгледа замислено. Най-сетне каза:
— Имам усещането, че ти отдавна знаеш всичко, Ласитър. Дон Габриел е един изключително могъщ човек. Но той има и много врагове. Някой от тях в последно време се опитват да го изнудят. Вече дадохме две жертви. Двама от нашите най-добри хора бяха убити. Някой ги е обезглавил. И убийците изпратиха на дон Габриел главите им. Освен това заплашиха, че скоро ще дойде и неговият ред, че не би могъл да избяга от съдбата си. Дон Габриел спокойно може да очаква, че някой атентатор ще се опита да се добере до него под някакъв предлог. Някой като тебе, Ласитър. Сега разбираш ли защо искаме да се подсигурим напълно? Всеки заподозрян бива елиминиран. Нямаме друг избор.
Ласитър поклати с недоумение глава.
