Атанас П. Славов
Психопрограмираният
ПРОЛОГ
— Господа стратези и тактици! Създадено е непознато по своята сила оръжие, основано на разпадането на атомите. Неговата сила е огромна — ще се убедите сами. Наистина след прилагането му възникват вредни ефекти, но над тяхното отстраняване нашите учени работят активно. Господа! Нангар намери достойна опора на своята духовна непобедимост — това са учените — нашите учени! Те са наистина самоотвержени — един от тях, чието име няма да споменавам поради секретност, загуби зрението си при взрива. Моля, пуснете филма.
Фелдстратегът седна до Халбун и нещо му зашепна.
— Скоро ще издигнат и нашия Чувал — пропя в тъмнината Баюн.
Столът под началника на летището яростно заскърца, но къде ще откриеш в тъмното автора на гласа? Халбун не се съмняваше чий е този глас, но Баюн имаше авторитет сред изпитателите и никой не би станал свидетел. Началникът остави раздразнението си за след филма, още повече че новото оръжие обещаваше да се окаже интересно.
Тази нощ летец-тактик Баюн за пръв път след детството си сънува кошмари. Присъни му се сянка от къща върху сянка от небе. Кой знае как, но беше гадно.
На другия ден се постара да забрави за тях.
I. ДЕМОНЪТ
От север идваше буря. Авангардът от смолисти облаци развърна своя фронт над хоризонта. Когато срещнаха погледа на Баюн, облаците отстъпиха в центъра, но хвърлиха в атака фланговите си колони. Лявата погълна слънцето и бетонът на летището потъмня.
Бурята идеше откъм Кондаф, където живееха враговете на Нангар, затова Баюн я презираше.
— Идва буря, летец-тактик — глухо каза Трелан Карус. Баюн му отвърна с форсаж на турбините, гласът на инженера изчезна. Сгънат от силата на вятъра, иззад жълтосинята барака притича Хлахх, махна небрежно с разрешителното флагче и побягна обратно. Самолетът на Баюн замислено се плъзна по бетона, без да забелязва пораслата между плочите трева. Вятърът се нахвърли върху него — амортизаторите злорадо скръцнаха. Първите капки дъжд се самоубиха върху стъклата на кабината. Баюн натисна до отказ акселераторния педал и изстреля самолета срещу облаците. Вятърът го тласна надолу — беше избързал, не му достигна скорост. Можеше отново да стъпи на пистата, но това би означавало отстъпление.
Тактиците не отстъпват!
Самолетът пълзеше нагоре през вбесения вятър. Баюн едва доловимо помръдваше лостовете. Чувстваше се като изсечен от камък — жива статуя на Летеца-Тактик. Бранител на въздушните простори. В огледалото на задния прицел лицето на Трелан бавно, но сигурно пожълтяваше — инженер-стратегът еднакво зле понасяше пътуванията и по море, и по въздух. Бранителят на въздуха сви устни — присъствието на Трелан рязко ограничаваше свободата му. Въпреки стратегския чин Трелан си оставаше цивилен и Баюн не намираше никакви причини да го уважава. Скоро бяха над облачния фронт и в кабината плисна светлина. Облаците потекоха под тях. По краищата им прибягваха първите залпове мълнии. Гръмотевичните атаки проникваха през равномерното свирене на турбините. Налягането беше малко над нормата — Баюн дръпна вентила, самолетът шумно въздъхна, обви се за секунда с облак пара и отново запя равно и уверено. Поривите на бурята го тласкаха нагоре, надолу, встрани — лицето на Трелан премина през всички степени на бледност. Няма как — създателят трябва да изпробва творението си сам, за да почувства духа му.
— Включвайте, летец-тактик! — дрезгаво заповяда инженерът.
Пръстите му побеляха върху дръжките на креслото.
Баюн фиксира педала в пределната точка, стисна с колене главния лост и с точно, красиво движение завъртя магнетото. Отново и отново. Едновременно пръстите на дясната ръка отвориха временния вентил, газът засвири вътре, полетя по тръбите назад към опашката и нахлу в дългата нелепа тръба под стабилизатора — реактивния мотор, творението на инженер-стратега Трелан Карус.
Зад самолета се точеше дълга димна следа. Баюн остави магнетото — газът вече се самозапалваше от горещите стени на мотора. Постепенно го обхвана възхищение, не, възторг! Стрелката на скоростомера отдавна беше опряла в края на скалата, а скоростта растеше — 400, 450, 500… 700 километра в час! От прибора нямаше нужда — с кожата си, с тялото си Баюн усещаше новата скорост. Реактивният мотор беше великолепен.
Толкова великолепен, че пилотът не можеше да го свърже с дребния, пребледнял от тласъците и люшкането човек на задната седалка.
Имаше, разбира се, и неприятни моменти — самолетът по-трудно изпълняваше командите, неохотно се подчиняваше, лостовете вибрираха, сякаш искаха да се разбунтуват. Но огромната сила на мотора беше несъмнена. Баюн хвърли самолета надолу, в бурята.
— Намалете, тактик! — хриптеше отзад инженерът.
Баюн се вслуша в задавеното му дишане и неохотно отпусна педала. Това не донесе облекчение. Пилотът съжали, че се е подчинил — загуби скорост от тласъците на бурята. Самолетът явно й се струваше отпаднал и тя се опита да го стисне в юмрука на смерча. Баюн я прокле през зъби и отвори докрай газовия вентил, като не пропусна да натисне педала отново до дъно. Реактивният вой удави дори воплите на вятъра. Баюн се погледна в огледалото — лицето му не беше пребледняло. Сега можеше отново да се издигне над облаците, но предпочиташе двубоя. С една такава буря човек можеше да бъде откровен. С нея отношенията са ясни. С нея сложните дипломатически увъртания не минават. Нещата се решават от реакцията. Точността. Ръката върху завойния лост. Натиск. Главният лост — напред и веднага назад! Предният фронт е прегазен, отхвърлен, разпръснат от мощните рамене на крилете. Това не са цивилните плещички на стратега Трелан, който се опитва да надвика мотора, турбините и претоварването. Тук не е канцеларията, където дори прошепнатите заповеди звучат солидно и непреклонно. Тук е полет, господин инженер, дърво без корен, както му викат, тук е въздух ефирен и мек само когато падаш, а когато си насреща му…
— …заповядвам ви, летец! — проби най-сетне бариерата на мислите му писъкът на Трелан.
Баюн се подчини, този път без неприязън. Поеха обратно, а зад тях бавно бурята изоставаше.
Приятно е да си победител.
След спирането на реактивния мотор турбините бяха странно тихи. Инженерът дойде на себе си, размърда се, започна несръчно да разкопчава коланите и да опипва парашута зад гърба си.
— Закопчайте се, господин Трелан — каза пилотът.
— Не чувам званието си, летец-тактик! — процеди Трелан.
— Закопчайте се, инженер-стратег.
Радостното настроение от полета угасна. Раздразнението отново изпълни пилота, напомни му, че в днешния полет той не е господар на себе си и самолета. Напомни му, че инженер-стратегът от секретния отдел Трелан Карус провежда полетни изпитания на новия (честно казано, негов) мотор и следователно има правото да командва един от най-добрите пилоти-изпитатели на Нангар.
Вече кръжаха над летището.
— Продължете изпитанието сам, летец-тактик — сухо каза инженерът. — след полета ще ми докладвате съгласно протокола.
Той отвори капака и заедно с ледения въздух вътре нахлу оглушителното свистене. Баюн знаеше колко е трудно излизането от задната част на кабината върху крилото. Знаеше, че може да помогне на Трелан с леко накланяне и издигане на самолета, но не му помогна. Проследи с поглед падащата фигура и сърдечно пожела блокирал парашут. Апаратът, разбира се, беше в ред, долу гостоприемно го очакваше главната писта и Баюн побърза да изхвърли от мисълта си секретега Карус. Колкото и далеч да е, един висш офицер никога не може да бъде приятна мисъл.
Пилотът натисна едновременно завойната ръчка и лоста „крен-тангаж“. Самолетът, отново усетил твърдата му ръка, легна на крило, описа плавна дъга и полетя към пустинята. Чакаше го полетната зона и укрити сред дюните мишени, които трябваше да бъдат разстреляни — първият в света реактивен самолет още не е доказал бойните си качества. Баюн предвкусваше бъдещия летеж на куршумите. Всяка една от тези мишени би могла да се окаже кондафски танк — тежка желязна кутия, от който ноктите на закалените
