Нерсес Мажан се сви под одеялото и в миг затворническата килия изведнъж се превърна в приемната на града, където се запозна с човека-маска.
С маската или с Бааб Каспар?
Какво каза той, преди да изчезне зад кафявата врата? „Ако успеете да влезете в града, отседнете в хотел «Жълт кикен». Ще го запомните, нали?“
Ако успеете да влезете в града.
Значи…
Аптекарят почувствува, че се задушава, и започна неспокойно да се върти.
… Мъжът с червената шапка. Настойчиви разпити.
А ако той, Нерсес Мажан, не беше аптекар?
И ако по една случайност кметът на града не бе запланувал да открие аптека в Сонт?
Сетне се появи Зенон Джабез? Всъщност какво е известно за него?
Това, че той няколко пъти се е завръщал на Лета. Не успял обаче (защо?) да влезе в Сонт. От приемната на града отлитал обратно за Виланк. После отново се опитвал да проникне тук. Може би трябва да се свържат отделните брънки, за да се получи в логическа последователност общата верига на събитията. Няма как, трябва да се заловим за работа!
Отчаяна, трагична маска.
И този човек-маска искаше да влезе в града.
Казваше, че възнамерява да опита още веднъж. А ако не успее, не му остава нищо друго, освен… да отиде по дяволите.
А после.
„Татко не е заминавал никъде.“
Брънки от веригата…
Нерсес в просъница видя множество бащи и мъже, юноши и възрастни мъже, които бродеха из галактическите простори, спираха от време на време на някоя планета и често си спомняха за своята далечна Лета или за някогашната Сива пустиня, после се опитваха да се завърнат… у дома. Дом, в който вече не ги чакаха и където, кой знае защо, не ги пускаха да влязат.
И те отново започваха скиталческия си живот из далечните кътчета на Галактиката, бродеха с години и десетилетия, убивайки бавно времето си, и накрая, напълно отчаяни, свършваха със себе си в някоя луксозна или пък скромна стая в някакъв хотел… Сякаш отделните брънки на веригата се свързваха… Но ако се вгледаш внимателно, може да забележиш и малки прекъсвания, предизвикващи съмнения. Кои са бащите, дето не заминават никъде? Кои са мъжете, дето непрестанно са при жените си? Кои са те? Откъде са се появили? И защо те не умират, а от време на време излизат от строя и ги слагат в обикновени сандъци?
— Клиенти приемаме само в аптеката, меластър.
— С ваше разрешение можем да си сменим ролите.
— Тоест?
— Вие можете да станете мой клиент — рече непознатият. — Да сте чували някога за Варвукс?
Мажан отметна одеялото и седна.
„Аз съм просто дъщеря на Варвукс.“
Той разтърка очи, разтърси глава, но Урсула упорито стоеше пред очите му — с доспския знак, татуиран на полуголата й гръд, с опечалени, умоляващи очи.
— Чувал съм — отвърна Нестор. — Мисля, че е планета.
Спокойният глас на стареца стресна Нерсес. И Урсула се стопи сред синевата на сонтското небе.
— Не. Такава планета не съществува — непознатият сякаш се усмихна. — Не съществува. Можете да проверите в справочника на Лоуел. Варвукс вероятно е условно название. Но сега това не е важно. И тъй, пристигнал е агент от Варвукс. Обикновено тези агенти избягват да се срещат лично с клиентите си. Следователно аз се явявам като техен представител или ако щете, като обикновен посредник.
Нерсес Мажан започна да се облича. Непознатият, който бе пристигнал рано сутринта в хотела и се представяше за обикновен посредник, го заинтригува.
Аптекарят се обу и се приближи до открехнатата врата.
Нестор вече бе сервирал закуската. Непознатият гост стоеше в ъгъла и внимателно разглеждаше сандъка, сложен на постамента.
— Случайно ли е поставен тук? — попита той, сочейки сандъка.
— Не — отвърна Нестор.
— Той е за онези, дето излизат от строя — обясни Мажан, влизайки в стаята.
Гостът се обърна, погледна Нестор, сетне се извърна към аптекаря и покланяйки се леко, се представи.
— Агамемнон.
— Аа!…
— Дошъл съм с делово предложение, меластър. И съм уверен, че се срещаме точно навреме.
— Аз трябва да закуся — отвърна аптекарят. — Не искате ли да хапнете?
Нерсес Мажан седна и придърпа чинията. С нетърпение очакваше мига, в който отново щеше да се заговори за Варвукс.
— Не намерихте ли да сложите на постамента нещо по-подходящо? — полюбопитствува Агамемнон.
— Не.
— Купихте ли този сандък?
— Да.
— Защо?
— Не обичам да излизам от магазин без покупка.
— Значи сте били при майстора на ковчези?
— Познахте.
— Знаете ли кои излизат от строя?
— Вие, изглежда, обичате да задавате въпроси, меластър.
— Това ли е отговорът ви на моя въпрос?
— Разбира се, че не.
— Тогава?…
Нерсес Мажан изтри устните си със салфетка и без да поглежда събеседника си, каза:
— Като закусвам, не обичам да говоря. Но мога да ви слушам.
— А димът не ви ли пречи?
— Пушете, моля…
— Обикновено пуша ароматичен тютюн. — Агамемнон запали лулата си и придърпа стола близо до масата. — Желанието да се срещна с вас можеше да се породи у мен много по-рано или малко по-късно… Но и в единия, и в другия случай с вас ще стигнем до едно и също заключение — Агамемнон смукна от лулата и издиша гъсти облачета дим — ароматна завеса между двамата събеседници. — Човек по природа е неспокойно същество: не обича да стои прикован там, където не е необходим. И благодарение на това негово качество днес са населени всички планети от Галактиката, на които в една или друга степен има условия за живот и развитие. Уверен съм, че в близкото или пък в далечното бъдеще хората непременно ще напуснат своята стара Галактика и със същата последователност, настойчивост и енергия ще покорят съседните галактики и ще се заселят там. Съгласен ли сте, че човекът е устроен много странно, меластър?
— Интересно, за какво са ви тези предсказания?
Агамемнон се усмихна.
— Не преследвам никаква цел — рече той. — Старая се да ви припомня, че това древно човешко качество не е чуждо и на вас.
— Може би ще пийнете кафе? — предложи Нерсес.
— Ние сме неспокойни души. И ако някой се опита да ви убеди в противното, не му вярвайте. Просто у някои това безпокойство се проявява в по-голяма степен, у други — в по-малка.
