Симеон Симов
Забавлявали се до смърт
0:05
Пулсът на паниката нахлу в пробуждащото се тяло, заглушавайки воя на сирените и ритъмът му постепенно се сля с този на премигващите аварийни светлини, внесли тревога във всеки един отсек. Съзнанието зае своето място, за да установи, че пред погледа се е изпречил надпис: АВАРИЯ
Ръката се протегна към пулта за свръзка, а гласът запита:
— Какво е положението, Първи?
— Аварийно навлизане в конвенционалното пространство.
— Причина?
— Вероятно преминаване в близост до некартографиран гравитационен източник.
— Координати, Втори?
— Невъзможно определяне на местоположението. Ефективност на навигационните системи тринадесет процента.
— Скорост?
— Деветдесет и шест процента от граничната при стационарно допускане за обекта.
— Тук Първи. Вашите заповеди, Капитане?
— Започваме преминаване в орбита.
0:33
— Данни за обекта, Втори?
— Звезда с маса нула цяло и деветдесет и шест слънчеви.
— Разстояние до звездата?
— Сто и тринадесет слънчеви диаметъра.
— Параметри на орбитата ни, Първи?
— Пренебрежим ексцентрицитет. Скоростта в момента е двадесет и два процента от граничната.
— Ефективност на бордовите системи, Втори?
— Тридесет и три процента.
— Данни за местоположението?
— Все още не можем да определим къде се намираме, защото вероятно сме навлезли в периферията на малък газов облак, а освен това по-голяма част от детекторите на електромагнитни лъчения временно се намират извън строя.
— Какви са по-нататъшните Ви заповеди, Капитане?
— Определям петчасов срок за възстановяване на изправността на навигационните системи, преди нов опит за пространствен скок.
Най-после бе дошъл моментът, когато Капитанът можеше да се отпусне. Но тъкмо когато той притвори очи, сигналът на първа комуникационна линия отново го постави нащрек.
— Извинете, Капитане — прозвуча гласът на Първия, — но трябва да докладвам за откриването на спътник на звездата с много странни параметри.
— Какво толкова странно открихте, Първи? — със смесица от учудване и леко раздразнение попита Капитанът.
— Изключително силно радиоизлъчване, чийто източник със сигурност не е звездата, а именно този обект.
1:13
— Нещо ново, Първи?
— Спектърът на излъчването има необичайни прекъсвания, които свидетелстват за специфичен състав на материята на спътника.
— Тринадесет часа ще бъдат ли достатъчни за изследване на обекта?
— Имаме всички основания да вярваме, че да.
— В такъв случай ще използваме закъснението за пълно възстановяване на станцията и екипажа, успоредно с подготвянето на доклад за звездната система. Рапортувайте само при извънредна ситуация.
— Тъй вярно, Капитане.
Умората натежа отново върху тялото, понасяйки го към спокойствието на съня. Но ето, проклетият сигнал за свръзка отново успя да го извади от унеса.
— Капитане… Смятам, че имам да Ви съобщя нещо важно. Установихме, че източникът на радиоизлъчването е доста концентриран… Казано направо, това е точка, намираща се в орбита около обекта, който със сигурност определяме като планета.
Мълчанието на Капитана остана ненарушавано около минута. След леко покашляне, той каза:
— Започнете подготовка за среща с обекта.
— Не мислите ли, че не е съвсем безопасно?
— Да разбирам ли, че смятате този обект за изкуствен спътник?
— Разбира се, че не, но…
— В такъв случай очаквам изчисленията за координатите на пресичане на траекториите.
5:00
Времето за последна проверка бе дошло. Едва ли можеше да се очаква значително подобрение на положението, но въпреки това Капитанът попита:
— Как вървят възстановителните операции, Втори?
— За съжаление, успехът ни е доста ограничен, Капитане. Обсегът на действие на повечето навигационни уреди не надвишава два слънчеви диаметъра при средна чувствителност.
— Колко време остава до срещата, Първи?
— Четири часа и тринадесет минути.
— Каква е последната информация за планетата?
— Диаметърът е приблизително две трети от земния. Обвивката е твърда. Температурата на повърхността е около двеста и двадесет градуса над абсолютната нула. Силно разредена азотна атмосфера. Самата планета притежава сравнително по-слабо радиоизлъчване, идентично по параметри с това на спътника й, но интензитетът му е почти еднакъв по цялата повърхност.
— Други специфични особености?
— Изключително спокойна метеорологична обстановка. Тя вероятно е следствие от странното спокойствие на повърхността на звездата, за което Ви информирахме по-рано. Все още не можем да установим дали това е период на затишие или перманентното й състояние. Данните, получени от движението на планетата, свидетелстват за пълна липса на сеизмична активност.
— „Свят на мъртвешкото спокойствие“? — подхвърли Капитанът. — Е, ако не броим меко казано странното излъчване… Добре. В оставащите часове до навлизане в орбита се опитайте да отпочинете. Доколкото е възможно, разбира се… Преминаваме към автопилотно управление.
8:33
„Отново ли?“ — попита безгласно Капитанът. След миг, с възстановено самообладание той установи връзка.
— Да?
— Съжалявам, че се налага да Ви обезпокоя, но ми се струва, че там става нещо.
— Бихте ли пояснили какво?
