в чакалнята, освен да лепи марки и да надписва адреси, и че е имал време да обръща и преобръща в главата си хиляди планове за отмъщение, един от друг по-сложни… Той ми призна, че противно на навика си днес не ходил да обядва, и подозирам, че се е заловил тук с грижлива работа, чиито следи дирим в момента… Защото това е благоприятен случай, какъвто рядко се удава!… През другите дни в два часа мадам Лаже е в кантората като служителка… Само през първата сряда на месеца тя отива в министерството на финансите, за да получи пенсията си. Когато минава, за да вземе документите си за самоличност, Дешарно й заявява, че мъжът й ще я чака в кабинета си точно в четири часа, и тя няма причина да не му вярва… От тоя момент нататък всичко е лесно, почти прекомерно лесно… Чакалнята, както всеки следобед, се напълва с кредитори, които могат да свидетелствуват, че Дешарно не се е отлъчвал от тях… С изключение на един- единствен момент… В четири без четвърт, забележете времето!… Чува се иззвъняване, което е тъй нареченото иззвъняване на телефона, но Дешарно заявява, че уж случайно имало грешка, и измисля някакъв неловък отговор. След малко ще видим дали под масата в чакалнята няма копче, с което може да се задействува някакъв звънец… Това е твърде възможно, като се има предвид, че разсилният е трябвало да има начин да предупреждава работодателя си за твърде досадни визити…
— Лесно може да се провери — рече съдията.
— Както и всичко останало. И тъй, в четири без четвърт Дешарно се вмъква в кабинета на работодателя си, където преди половин час е чул влизането на Лаже. Както винаги, Лаже спи… Дешарно, бивш оръжеен специалист, без особен труд се снабдява със заглушител, който монтира на револвера в чекмеджето и стреля в упор…
— Но…
— Чакайте! Той прибира заглушителя отново в джоба си или по-вероятно го захвърля в тоалетните… Връща се в чакалнята, чака отново и ние пристигаме на свой ред… Тогава ни заявява, че Лаже скоро ще се върне… Ние чакаме като другите… Дешарно, като се ослушва, чува мадам Лаже, която идва тъкмо когато удря четири часът, и докато тя е още на задното стълбище, той натисва копчето на вътрешния телефон…
— Не разбирам…
— Нима не можете да разберете, че е нужен гърмеж, за да се създаде впечатление, че тъкмо в тоя момент Лаже е убит или се самоубива?… Преди малко кварталният комисар се опита да си послужи с вътрешния телефон, но не успя… Обзалагам се, че жицата е била свързана с някакъв фишек, поставен върху перваза на прозореца в коридора, защото, забравих да ви кажа, когато пристигнахме, този прозорец беше отворен… Така в наше присъствие, под носа ни… Втурваме се и несъзнателно изплашваме госпожа Лаже, която се скрива зад пердето.
Мегре се усмихна.
— Когато влязох в кабинета, направи ми впечатление, че има нещо ненормално… Сега разбирам какво е било… Аз, стар пушач на лула, мога да различа топъл пушек от изстинал пушек… В кабинета на Лаже наистина миришеше на барут, но на изстинал барут… Колкото до съдебния лекар, с когото ще поговорим пак по въпроса, той се е заблудил за състоянието на вкочанясалост на трупа, тъй като тялото беше облегнато на един радиатор, поради което…
Върху перваза на прозореца намериха остатъци от фишека и парче медна жица, свързана с вътрешния телефон.
— Не е вярно! — крещеше Дешарно първия ден.
Но на другия го намериха обесен в килията му с ленти от платно, които бе накъсал от ризата си.
Информация за текста
© Жорж Сименон
© 1980 Борис Миндов, превод от френски
Georges Simenon
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Заплетената следа. Криминални новели
Издателство „Отечество“, София, 1981
Второ издание
Съставител: Борис Миндов
Художник: Лиляна Ангелова
Редактор: Огняна Иванова
Художествен редактор: Светлана Йосифова
Технически редактор: Петър Балавесов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13739]
Последна редакция: 2009-10-08 22:40:00
