подканяше да изпълня своите задължения към групата.
Всички ме погледнаха. Започнах бавно — налучквах пътя в дебрите на обърканите си мисли.
— Съгласен съм с Мурмут, че той може да ни създаде неприятности. Съгласен съм и с Трайбън, че той може да ни бъде полезен. Като претеглям едното и другото и вземам предвид казано от Гали, че ако ни създава проблеми, винаги можем да се отървем от него, гласувам да го вземем.
— И аз — подкрепи ме Грисиндил.
— И аз — добавиха Гали, Малти и някои други въздържалите се преди.
Бях повлиял на всички. Ръцете започнаха да се вдигат. Мурмут недоволстваше и се отдалечи мрачно, придружен от привържениците си Сепил и Талбол. Но от останалите всички гласуваха за Транс, освен Тиса, изпъна длани и на двете си ръце, сякаш да покаже, че не може да реши. И така, приключихме. Отидох при Транс, който седеше и гледаше в друга посока през голямата тъмна пропаст от земи под нас.
— Гласуването беше в твоя полза — съобщих му аз. — Сега си един от нас.
Не изглеждаше много развълнуван от тази новина.
— Така ли? — каза той. — Е, нека бъде така.
17.
Ние се катерехме, а светът наоколо се променяше: назад се изравняваше и разширяваше, а напред се стесняваше, събираше се в една точка като връх на игла; край нас се появяваха необикновени, нови земи и отплаваха сякаш стояхме на неподвижна скала сред реката. И през цялото време ни въздействаха две скрити сили. Едната беше Зова на Кавнала, който чухме, а другата — присъствието на Транс между нас.
С неговото присъединяване бяхме навлезли в нова, по-страшна фаза от нашето Поклонение, дори и най-разумните го съзнаваха. Вероятно Транс не беше демон, скоро престанах да си го мисля даже на шега, но неговата Трансформация в Страната на Кавнала го бе направила същество на природната стихия, с тъмна и свирепа душа. Той се разхождаше между нас, като видение от кошмар. Неговата висока, уродлива фигура, странна и чудовищна по цвят и форма, се издигаше над нас като самата Стена.
Имаше някакво магнетично излъчване — то ни притегляше, независимо дали искаме, или не. Той не приемаше нищо на сериозно, за всяко нещо се смееше с дрезгав, груб глас, правеше хапливи забележки там, където блага дума щеше да е по-намясто. Вече знаехме как реагира и понякога дори се забавлявахме с неговото поведение. Но, че този мъж с огромна сила и издръжливост носи и нещо героично — никой не се съмняваше. Ала той беше също и своенравен, труден, винаги недоволен и толкова размирен, колкото Мурмут бе предсказал.
Постоянно си избираше любимци измежду нас, но непрекъснато ги сменяше. Един ден търсеше моята компания, на другия — компанията на Киларион, после се движеше само между Гали и Тул Клоуна. Ако не се интересуваше от теб, направо ти се сопваше:
— Разкарай се, досаждаш ми.
Каза го на Мурмут, каза го и на Накса, а също и на Джайв — добрия чистосърдечен Певец, и Джайв така и не разбра защо.
Жените, освен Тиса — тя така и не се приближаваше до него — бяха особено очаровани. Грисиндил бе неестествено силно привлечена от него и това довеждаше Мурмут до полуда. Виждах я често да се бута, за да бъде до Транс, докато Мурмут мърмореше и ругаеше далеч назад. Но нощем Транс винаги спеше сам, поне в първите дни от пътуването. Известно време ми се струваше, че той не проявява интерес към Промени, в обикновения смисъл на думата. Със самия него бе извършена Промяна и то доста голяма, което твърде го различаваше от нас. Но се оказа, че греша в това отношение.
Никога не говореше за живота си в селището, за съдбата на Четирийсетте, тръгнали към Стената с него преди толкова много години или за каквото и да било от своето минало. Прекрасният Транс от моето детство, когото бях наблюдавал толкова често в зимни надбягвания, в хвърляне на копие или как печели в скок на височина, бе умрял и заровен някъде дълбоко в промененото му, деформирано тяло. Разговорите с него изобилстваха с присмехулство, насмешка и подигравки или сарказъм и загадъчност. Но най-мистериозно бе непостоянството на настроението му. Беше ту възторжен и контактен, подскачаше по пътя въпреки куция си крак и ни подвикваше весело да го догоним, ту рязко ставаше мрачен, смазан и изпепелен, безкрайно далеч от нас. Сякаш от време на време го обсебваше някакъв бог или зъл дух, а когато богът или духът си отидеше, от него оставаше само черупката. Тези резки промени в настроението му можеха да настъпят три пъти за пет минути и никога не беше известно с кой Транс ще си имаш работа в следващия момент.
Една-две седмици след като се присъедини, той успя да прокуди Мурмут.
Така и не разбрах какво точно се случи. Едно беше сигурно — в основата на всичко е Грисиндил. Очевидно тя беше отишла при Транс през нощта и той я бе приел, въпреки теорията ми, че няма нужда и желание да прави Промени. И после — според Кат, който спял наблизо и чул част от разпрата — Мурмут дошъл да си я вземе.
Това е детинщина от негова страна, защото макар Мурмут и Грисиндил да са любовници, те не са се свързали с церемонията на Печата — нещо немислимо на Коза Сааг, и Грисиндил е свободна да спи с когото си избере. Но Мурмут не могъл да го понесе. И така през нощта Мурмут и Транс си разменили реплики. Самият аз чух отдалеч гневни закани, но бях твърде изморен от прехода през деня, за да размишлявам, а и Хенди ме дръпна обратно в постелята, прегърна ме и каза сънено, че няма нищо, да не обръщам внимание. Най-лошото бе, че на сутринта Мурмут изчезна.
— Къде е той? — питах аз, защото поради едрата му фигура, присъствието му винаги правеше впечатление, а също и отсъствието му.
— Някой да го е виждал?
Транс посочи към стръмния склон зад нас:
— Той напусна нашата компания.
— Какво?
— Страхува се от неизвестността, там горе. Така ми обясни. Смята, че там душата му ще бъде разкъсана. И аз му предложих: „Така да бъде Мурмут. Иди си вкъщи, тогава. Спусни се до нашето селище, Мурмут, и им кажи да те приберат.“ Той разбра колко разумно му говоря и си отиде. Ще бъде просто един Завърнал се и това ще му отива.
Думите на Транс ме озадачиха. Мурмут никога не приемаше заповеди, нито пък някаква заплаха можеше да го стресне, за да се предаде по този начин.
— Какви са тези глупости? — негодувах аз и се оглеждах. — Къде е Мурмут? Кой го е виждал?
Никой не го бе виждал. Претърсихме за следи, а на Мент Метача — той разбира от тези неща — му се стори, че е видял следи от лагера надолу. Наредих на Газин, Талбол и Накса да тръгнат по тях и да го търсят. Транс се смееше, стоеше със скръстени ръце и продължаваше да твърди, че Мурмут си е отишъл и никой няма да го намери. Чакахме цял ден, но Мурмут не се завърна. Не можехме да направим нищо, освен да продължим. Повиках Грисиндил настрана и я помолих да ми разкаже какво се е случило, но тя уточни само, че Мурмут дошъл при нея — там, където спяла с Транс, че Транс и Мурмут си поговорили в тъмното, а после Транс се върнал. Нощта беше без звезди. Тя нямаше представа по кой път и защо е тръгнал Мурмут. Нито пък ние щяхме да го узнаем. Какво беше казал Транс на Мурмут, как го беше омагьосал — не можех да проумея. И никога нямаше да мога.
С учудваща сила усетих в душата си празнота от загубата на Мурмут. Никога не го бях харесвал, създаваше ми само грижи. Трябваше по-скоро да се радвам, че вече не е сред нас. А не беше така. Той досаждаше, но беше един от нашите Четирийсет, затова се натъжих. Беше силен и понякога — безценен за групата. Липсваше ми по странен начин. Осъзнах, че смяната на Мурмут с Транс не бе в наша полза. Макар Мурмут да бе негативна сила, можех лесно да го надхитря и контролирам. Транс беше друго: по-стар, по- упорит, обръгнал към всичко, нямаше никакви амбиции, но в същото време — изключително опасен, защото както сам признаваше, нищо вече не го интересуваше. А ние, ако вършехме нещо, обикновено се съобразявахме с последиците. Но не и Транс. За него всеки миг бе сам за себе си — нямаше минало, нямаше бъдеще. Открих, че в лицето на Транс имам много по-неразгадаем и смъртоносен съперник, отколкото Мурмут. Трябваше да не го изпускам от очи.
С ВСЕКИ изминат ден ние се приближавахме все повече до Кралството на Кавнала.
