— Какво искаш? — попита той сънено.
— Лугаур Холсп те вика на Съвет, Рас Дуайър!
Младежът се прозя.
— Предай му, че идвам.
Когато влезе във вътрешния притвор на храма, Холсп вече седеше на Върховния трон, облечен в церемониалните одежди. Отдясно и отляво седяха старшите йерарси — Тубар Фрин и Хелмат Соргвой. Дуайър спря пред триумвирата и машинално прегъна крак пред церемониалните одежди на Върховния свещенослужител.
— Значи вие станахте приемник на баща ми?
Лугаур Холсп тържествено кимна.
— В съответствие с приетото рано тази сутрин решение животът в храма трябва да продължава, както и преди. Ние желаем да ви зададем няколко въпроса, Рас.
— Моля.
— Вашият баща умря, но не откри тайната на Чука — в спокойния глас на Холсп ясно проличаха скептични нотки. — Вие бяхте по-близък с баща си, отколкото който и да било от нас. Казвал ли ви е, че наистина знае тайната?
— Естествено. И то неведнъж.
Очите на Лугаур, малки като мъниста, не се откъсваха от лицето на Дуайър.
— Вайл винаги е твърдял, че тайната на Чука трябва да притежава само Върховният свещенослужител на храма, той и само той. Правилно ли цитирам завета му?
— Да — отговори Дуайър, все още неразбирайки накъде клони Холсп.
— Получи се така, че лицето, заемащо длъжността Върховен свещенослужител — в дадения случай аз, не владее тази тайна. Според мен истинската тайна на Чука се състои тъкмо там, че тя не съществува — както няма и никакъв Чук! Това е грижливо сътворена легенда, която служителите на храма са лелеели много столетия наред, и тя се е оказала толкова важна за вашия баща, че той предпочете да умре, но да не признае митичната природа на Чука.
— Това е лъжа! — без да се замисля, извика Дуайър. — Разбира се, Чукът съществува! Нима вие, Върховният свещенослужител на храма, се съмнявате?
На Рас не му убягна, че Холсп се спогледа със седящите от двете му страни мълчаливи жреци. После Лугаур изрече:
— Аз трябва да го знам. Това означава, че през последните години от живота си Вайл Дуайър беше длъжен да вземе подходящите мерки, за да гарантира предаването на тайната.
— Твърде е възможно.
— Приемник на баща ви на този пост съм аз, законно избраният Върховен свещенослужител. Остава ми само да предположа, че починалият ваш родител е открил тайната на вас — и ви призовавам като правоверен младши свещенослужител на този храм да предадете тайната на законния й пазител.
— На вас?
— Да, на мен.
Дуайър подозрително изгледа Холсп. Нещо тук не беше наред, ама съвсем не беше наред.
Да, от известно време всички в храма знаеха, че когато настане часът на кончината на стареца, негов приемник ще стане Холсп. Това прекрасно знаеха и Рас, и баща му. Защо в такъв случай Вайл Дуайър не бе направил нищо, за да му предаде тайната на Чука?
Нещата не се връзваха. Старецът често споменаваше в разговорите си със сина си за съществуването на тайната — макар и да не му откри същността й. Рас Дуайър не знаеше тайната на Чука. Но винаги е смятал за разбиращо се от само себе си, че на Холсп просто му се полагаше да я знае, а ето че излиза, че не я знае!
Рас се досети, че баща му е трябвало да има някакви сериозни основания, за да не открие тази тайна на Холсп. Или Чукът действително е само мит — не, това той не можеше да си представи, — или Лугаур поради някакви причини не заслужаваше доверие.
— Мълчанието ви продължи твърде дълго — изрече Холсп. — Смятате ли сега да ми откриете тайната?
Дуайър тъжно се усмихна.
— И за мен тя е толкова неизвестна, както и за вас, Лугаур.
— Какво?!
— Баща ми не ме смяташе достоен да ми я повери. Винаги съм бил уверен, че той я е открил именно на вас.
— Това е невъзможно! Вайл Дуайър никога не би допуснал тайната да умре заедно с него. Той просто е бил длъжен да я предаде на вас. Заповядвам ви да ми разкриете тази тайна!
Дуайър вдигна рамене.
— Със същия успех вие бихте могъл да ми заповядате да убия Императора или да спра Слънцето. Аз не притежавам тайна, която бих могъл да разкрия на вас, Лугаур Холсп.
Холсп кипна от яд. Скочи от резбования трон и удари с юмрук по масата.
— Вие сте упорит извън всякаква мярка! Какво пък, не само слугите на Императора познават изкуството да разпитват.
— Лугаур! Вие какво, полудяхте ли?! — извика Дуайър.
— Не, само съм против откритото неподчинение… Рас, ще разкриете ли тази тайна на законния й пазител?
— Повтарям ви, Лугаур, никога не съм знаел никаква тайна на Чука и не я притежавам и сега.
— Добре — язвително произнесе Холсп. — С клещи ще изтръгнем от теб тази тайна!
Проконсулът Феламон Даруъл изгуби най-добрата част от това утро с досадната работа да съставя отчет до самия Император. Подробно описа инцидента с Дуайър, като подчерта факта, че и най-изкусните палачи на Империята не са успели да изтръгнат желаната тайна. В заключение дълбокомислено отбеляза, че вероятно тези обитатели на Външните светове имат някакви тайни източници на вътрешна сила, на които могат да завиждат мнозина патриоти на Империята.
Като завърши диктуването на отчета, той върна лентата и прослуша думите си. Последните няколко предположения не му харесаха. Те звучаха оскърбително и високомерно. Изтри ги.
Включи отново на запис и завърши така доклада си: „Упоритостта на тези религиозни фанатици не се поддава на описание.“ „Това звучи много по-добре“ — помисли си Проконсулът. Натисна копчето на апарата за получаване на посланието и след миг оттам изскочи мъничко цилиндърче колкото кутре, съдържащо шифрования отчет и готово за изпращане.
Проконсулът сне от полицата миниатюрна кристална капсула, постави вътре цилиндърчето и я запечата. Сетне я пусна в чантата на дипломатическия куриер, който днес щеше да тръгне за Дервонар.
Императорът ще получи пълен отчет по интересуващия го въпрос и Даруъл се надяваше, че ще остане доволен от дейността му и високо ще я оцени.
„Измивам си ръцете“ — помисли той, връщайки се към елегантните стихове на отдавна изчезналата цивилизация.
Колкото повече потъваше в любимото си занятие, постепенно си връщаше толкова желаното от него спокойствие.
Затова пък онези, за които бе предназначена капсулата, изобщо не чувстваха спокойствие. С един гигантски скок през хиперпространството дипломатическият кораб пренесе куриера от Елдрин на Дервонар и малко по-късно същия ден мъничкият кристал беше доставен заедно с три хиляди подобни кристали от три хиляди други проконсули из цялата Галактика в главната оперативна зала на Имперското дипломатическо шифровално бюро.
Цял един час той се търкаля най-отдолу в купа еднакви кристали, докато прилежният чиновник с необходимото за занаята му остро зрение го забеляза и веднага го измъкна с изтръпналите си от дългия работен ден пръсти, защото помнеше заповедта, според която всякакви послания от Елдрин имаха приоритет във висша степен.
Оттам капсулата бързо се издигна по инстанциите, попадайки поред в ръцете на все по-високостоящи бюрократи, и най-сетне стигна до заместник-секретаря на Външните отношения, който я предаде на
