Секретаря на Външните отношения, а той на свой ред я изпрати на Министъра на Външните граници Корун Ховлек.
Той беше първият сред администраторите, чиято власт беше достатъчна да се запознае със съдържанието на посланието. След като го прочете, незабавно измоли аудиенция при Негово величество Дервон ХIV.
През това време Дервон прослушваше нови музикални инструменти, донесени му от странстващ събирач на музика от планетата Зоастро. Ховлек използва привилегията си да влиза при монарха без предупреждение. Едва влязъл, той беше оглушен от металическото дрънчене, изпълващо тронната зала. Императорът уморено въздъхна и вдигна към него взор, в който нямаше упрек — явно го очакваше.
— Е, Ховлек? Каква криза има сега?
— Пристигна послание от Елдрин, сир. Отчет на вашия Проконсул там.
Ховлек протегна ръка с мемокристала.
— Прослушахте ли го? — нетърпеливо попита Императорът.
— Да, сир.
— Е? Какво казва той?
— Разпитали са Вайл Дуайър — Върховния жрец на тамошния култ към Слънцето. Старецът отказал да разкрие тайната на Чука и умрял от мъченията.
Императорът се намръщи.
— Ама че лош късмет! А какъв е този Чук, за който споменахте?
Ховлек едва се сдържа да не изругае на глас и тактично опресни паметта на Императора. След като го изслуша, Дервон произнесе:
— А, онзи Чук. Е, майната му. Макар че сама по себе си идеята беше отлична. Много жалко, че не успяхме да я осъществим.
— Въстанието на Дикран, сир…
— Вие се заемете с тези бунтовници! Не, съвсем не това имах предвид. Нещо днес нямам настроение. Навярно е виновна тази проклета музика. Какво се казва там за бунта?
— Засега всичко е постарому. В доклада от Дикран се съобщава обаче, че въстанието може да избухне всеки момент. А сега, когато техният Върховен жрец е убит чрез изтезания на съседната планета — Елдрин, можем да очакваме, че цялата система ще се разбунтува.
— Работата взема сериозен обрат — мрачно отбеляза Императорът. — Тези неприятности имат навика да се разпространяват от система към система. Хм. Трябва да спрем всичко това. Да. Да го спрем. Изпратете специални следователи на Елдрин и Дикран. Нека да изпращат най-подробни съобщения. Погрижете се за това, Ховлек. Погрижете се. Да не би да се случи по-голяма беда.
— Непременно, сир — увери го Ховлек. — Веднага ще се заема.
Той отчаяно вдигна очи към тавана, чудейки се по какъв начин все пак да предотвратят това бурно въстание, подготвяно с пълен ход.
Ще намерят начин. Империята винаги побеждава. Така е било винаги, така и ще бъде винаги.
— Усилете звука — помоли Императорът. — Почти не чувам музиката.
Подземието на Храма на Слънцето беше студено и влажно. Стените и подът му бяха покрити с древна слуз. Рас Дуайър смътно си спомняше времето, когато като дете си играеше тук. Въпреки всички предупреждения на баща му той обичаше да играе тук. Спомни си и как го доведоха в подземието на тринадесетия му рожден ден, защото малко си беше пийнал.
Сега обаче го водеше не баща му, а двама служители на храма, зад тях вървеше самият Холсп.
— Тук, долу, всичко ще се оправи — изрече той, когато стигнаха подземието. — Не се инатете, Рас. Кажете ни къде е Чукът.
— Вече ви казах, че не зная. Честно, Лугаур, нищичко не зная за това.
Върховният свещенослужител вдигна рамене и каза:
— Ваша работа. Тубар, трябва да го разпитваме с мъчения.
— Малко старомоден начин за изтръгване на тайни, нали така? — иронично подхвърли Дуайър.
— Не е по-старомодно в сравнение с методите, използвани от агентите на Империята. Щом възниква необходимост от определена информация, не е ли все едно как ще бъде изтръгната?
— Точно съобразно с тази теория постъпиха с баща ми. И постигнаха много!
— Но по-виновно беше самото поведение на вашия баща — парира Холсп. — Щом е възникнала такава необходимост, същото ще стане и с вас, Рас. Защо криете тайната от нас?
Известно време Дуайър мълча. Дойдоха двама младши служители със здраво въже, за да го вържат, и той им позволи да се приближат, без да протестира. Но в последната минута отскочи назад.
— Не!
— Вържете го — заповяда Холсп.
— Ще ви кажа къде се намира Чукът! — извика Дуайър. Дъхът му секна. Той почти беше готов да извърши нещо, което напълно противоречеше на всичките му убеждения, на цялото му предишно възпитание: да удари свещенослужител на храма…
Но нали Лугаур не беше Върховен свещенослужител. Ако беше, Вайл Дуайър непременно щеше да му разкрие тайната на Чука.
Холсп се намръщи.
— Размислихте ли? Добре. Отдръпнете се от него — заповяда на помагачите си. — И тъй, къде се намира Чукът?
— Ето го! — изкрещя Рас и с всички сили удари с юмрук бледото лице на Холсп. Той се олюля от удара, платиновото Слънце се откъсна от врата му и глухо издрънча по камъните на подземието.
Без да му обръща внимание, Дуайър рязко се обърна към другите двама старши жреци — Тубар Фрин и Хелмат Соргвой.
Рас се отскубна от Хелмат и хукна в тъмнината на подземието. В ума му веднага изплуваха много от спомените от детството. Спомни си коридорите, пещерите и криволичещите тунели, разположени под храма и водещи към тайния изход далеч извън него.
— Догонете го! — чу той разярения зов на Холсп. Но с всеки завой звуците на потерята ставаха все по- слаби.
— Не му позволявайте да избяга! — ехтеше от влажните стени едва различимият вик на Върховния жрец.
Дуайър не можа да сдържи усмивката си, като си представи голямото червено петно, което би трябвало вече да се разлива по бледото високомерно лице на Холсп. Сега повече откогато и да било беше убеден, че Лугаур Холсп е могъл да заеме трона на Върховния свещенослужител само с измама, защото Рас за нищо на света не би се заставил да вдигне ръка на един истински йерарх на храма.
Дишайки тежко, той излезе на повърхността извън пределите на територията на храма. Разбираше, че е необходимо колкото се може по-скоро да напусне Елдрин. Дори само защото посмя да вдигне ръка на Холсп, ще усети върху себе си разярените ръце на всички останали вярващи.
Само че къде да избяга? Къде?
Вдигна очи към небето. В сгъстяващия се мрак вече можеше да различи мътно червеникаво кълбо — най-близката планета до Елдрин.
„На Дикран — помисли си той. — Да, на Дикран!“
II
Звездата Елдрин, слънцето на планетата Елдрин, вече докосваше линията на хоризонта, когато Рас се втурна във фоайето на космодрума. Скучаещият млад човек зад прозорчето на билетната каса го погледна крадешком и обяви с равнодушен глас:
— За Дикран няма да има повече полети.
— Защо? Нима последният кораб вече е кацнал? Та още е толкова рано, слънцето едва се скри. Би
