нахвърли на него.
— Мошеник! Предател!
Ръцете му се протегнаха към гърлото на джуджето, но то с неочаквана пъргавост за него отскочи назад, а Доргел и Резамод се вклиниха между тях. Известно време Херндън измерва с поглед изпотените простосмъртни, но после отстъпи, като се тресеше от гняв.
— Можеше да ме предупреди — изрече той.
Бенджамин виновно се усмихна.
— Тогава проверката би се провалила. В организацията ни трябва да има силни хора. Овърск, какво мислиш за него?
— Отблъсна камъка — одобрително изрече запитаният. — Това е добър знак. Той ми харесва.
— Резамод?
Простосмъртният издаде някакъв хриплив звук, който бе преценен от Бенджамин като съгласие с мнението на Овърск. По подобен начин отвърна и Доргел. Херндън удари по масата и произнесе:
— Значи така, занимавате се със звездни камъни? И ми дадохте един без предупреждение? И какво щеше да стане, ако не бях устоял?
— Щяхме да ти продадем камъка и да те пуснем да ви вървиш, където ти видят очите — каза Бенджамин.
— Каква работа ще трябва да върша?
— Нашият бизнес се състои в това — започна да обяснява Овърск, — да доставяме тук звезди камъни от планетите на Външния Пояс на Галактиката, където ги добиват в рудници и да ги продаваме на тези, които могат да си го позволят. Цената, между другото, е петдесет хиляди стелара. Ние плащаме за парче по осем хиляди, но сами си ги доставяме. Трябва ни инспектор, който да проверява количеството и качеството на камъните при закупуването им. Останалото вземаме на себе си.
— Заплатата ти ще бъде добра — допълни Бенджамин. — Ще получаваш пет стелара на месец плюс решаващ глас в организацията.
Херндън се замисли. Търговията със звезди камъни се смяташе за най-мръсната работа в Галактиката. Хипноскъпоценностите бързо заробваха собственика си и човек, свикнал да разглежда един и същ камък, напълно губеше разсъдъка си и се превръщаше в мърморещ идиот, способен единствено да съзерцава калейдоскопа чудесии в камъка.
Да се превърне съзерцаването в непрекъсната и гибелна потребност бе необикновено лесно. Само силен духом човек бе способен по собствена воля да откъсне поглед от звездния омайник, за останалите бе достатъчно да го докоснат бегло с очи. Херндън доказа силната си воля. Хора от подобен вид, които могат просто да убиват за наслада току-що купен роб, са винаги в състояние да отместят поглед от камъка.
— Какви са предварителните условия? — запита той.
— Пълно подчинение — отвърна Бенджамин, — включително хирургическо присаждане на съответно устройство.
— Виж, това не ми се нрави.
— На всички от нас е присадено — намеси се Овърск. — Дори и аз го притежавам.
— Щом всеки от вас носи в себе си такова устройство — забеляза Херндън, — то той пред кого всъщност носи отговорност?
— Между нас съществува пълен взаимен контрол и разпределение на функциите. Аз поддържам връзките с другите планети. Овърск търси подходящи клиенти тук, на Борлаам. Доргел и Резамод се явяват експедитори и се занимават с въпросите на охраната и транспорта. Ние се контролираме един друг.
— Но нали някой трябва да контролира осигурителното устройство? — не спираше Херндън. — Кой е той?
— Контролът преминава по ред, на всеки месец, от един на друг. Сега аз го осъществявам — поясни Бенджамин. — В следващия месец е ред на Овърск.
Херндън възбудено закрачи из тъмната стая. Предложението беше извънредно примамливо — пет хиляди на месец му позволяваха да живее разкошно. А и Овърск беше брат на Лорд Морис, който пък беше най-приближен на Владетеля.
Но самият Лорд Морис се намираше под чехъла на госпожата си. Сега всичко започна да се изяснява. Съчетанието на всички тези взаимни връзки в края на краищата можеше да доведе до мига, в който Владетелят Крелиг ще се окаже в непосредствена близост до него, Херндън.
Същевременно никак не му беше безразлично, че в тялото му ще се намира предохранително устройство. Знаеше принципа на действие. Щом се окаже заподозрян, че мами организацията, че иска да я предаде или се опитва да я напусне, то всеки, който притежава в този миг управлението, може да го превърне в молещ пощада, разкъсван от болка роб. Подобна апаратура можеше да бъде извадена от тялото му единствено от хирурга, който я беше поставил.
Това означаваше да надене на себе си хомота на тази банда, а той имаше къде по-висока цел.
— Приемам — каза той. — Разкажете ми подробно, в какво ще се състоят задълженията ми.
— Поредната доставка камъни — започна Бенджамин — е събрана на планетата-доставчик и скоро ще бъде изпратена. Ние искаме да отидеш на тази планета и да съпровождаш товара по целия път през космическото пространство до тук. Ние търпим много загуби от кражби при всяка пратка и не виждаме друг начин да се предпази стоката.
— Ние знаем, кой е крадеца — продължи Овърск. — Вие трябва да го заловите на местопрестъплението и да ни избавите от него.
— Но аз не съм наемен убиец — спокойно възрази Херндън.
— Затова пък сте с облика на космически скитник. А това не свидетелствува за високо ниво на моралните качества — забеляза Овърск.
— При това никой от нас не спомена думата „убийство“ — произнесе спокойно Бенжамин. — А просто едно изпълнение на наказанието за извършено престъпление. Иначе казано — екзекуция.
Херндън скръсти ръце на гърдите си и каза:
— Трябва ми аванс в размер на две заплати. Аз искам да се убедя с очите си, че всеки от вас има под кожата си невронните клетки на подсигурителната мрежа, преди да позволя на хирурга да ме докосне с ръка.
— Съгласни сме — отвърна Бенжамин и размени поглед с останалите членове на шайката.
— И още нещо. Трябва да ми дарите еднократно сумата от деветстотин тридесет и пет стелара, които изразходвах днес да привлека вниманието на потенциалните работодатели.
Това беше явна лъжа, но и тя си имаше причина. Смисълът бе да покаже доминиращо положение сред тези хора, колкото се може по-бързо. Тогава с лекота ще може да изтръгне други отстъпки от тях.
— Съгласни сме — отвърна отново Бенджамин, но този път не толкова охотно.
— В такъв случай — каза Херндън, — смятам, че съм постъпил на служба при вас. Готов съм да тръгна още тази вечер. Щом бъдат изпълнени моите условия, аз предоставям тялото си в ръцете на вашия хирург.
III
Веднага щом парите на сума 10930 златни стелари бяха депонирани в банка Ройал на Борлаам и Херндън лично се убеди, че в телата на новите му съдружници е имплантирана невронната мрежа на осигурителното устройство, сам се отдаде в ръцете на хирурга. Повече гаранции не можеше да иска, без да рискува останалото.
Клиниката на лекаря се намираше на същото Авеню в полуразрушено старинно здание, построено без съмнение още във времената на Третата Империя. Самият хирург се оказа жилест и як младок с белег на едната буза от лъчево изгаряне и къс ляв крак. Аха, досети се Херндън, лекар в оставка от някой пиратски звездолет. Едва ли друг човек би се захванал с такава операция без да задава въпроси. Оставаше надеждата, че той си разбираше от работата.
Операцията продължи около час. Херндън беше под пълна упойка. Дойде на себе си, когато свалиха от него операционния похлупак. Не се чувствуваше по-зле отпреди операцията, но знаеше, че сега в тялото му на субмолекулярно ниво се намира извънредно тънка метална мрежа.
