— Е, как е? Завършихте ли?
— Всичко е на ред — отвърна хирурга.
Херндън погледна Бенжамин. В ръката на джуджето ярко светеше някакъв металически предмет.
— Това е осигурителният апарат, Херндън. Разреши ми да ти покажа неговото действие.
Пръстите му се мръднаха едва-едва и Херндън веднага усети силна болка в ходилото на десния си крак. Палецът на дребосъка се изви и нещо огнено се заби в рамото. Сетне някаква лигава ръка стегна сърцето му.
— Достатъчно! — завика Херндън.
Той разбра, че навеки е подписал отказа си от свобода, ако този апарат продължи да се намира в ръцете на Бенжамин. Но сега това не го безпокоеше особено. От свободата се беше отказал в деня, когато най-тържествено се бе заклел да стане свидетел на смъртта на Владетеля Крелиг.
Бенжамин бръкна в джоба на куртката си и извади малък кожен портфейл.
— Паспорта и другите необходими документи за едно далечно пътешествие — обясни джуджето.
— Имам си собствен паспорт.
Събеседникът му поклати глава.
— Така е по-добре. С виза е за Уайпър — сетне се обърна към хирурга. — Кога ще може да тръгне?
— Ако желае, още тази вечер.
— Прекрасно, Херндън. Тръгвай тази вечер.
В посока звездите на Външния Пояс на Галактиката, намиращ се на много хиляди светлинни години, стартира великолепният суперлайнер „Лорд Насийр“. Бенджамин бе уредил така нещата, че Херндън да пътува безплатно като човек от свитата на Лорд и Лейди Морис. Овърск успя да го назначи за Помощник на Разпоредителя на знатната двойка, която отиваше на почивка на една от планетите-курорти в Района на Пояса. Херндън не възрази, когато разбра, че ще пътува в обществото на Лорд и особено на Лейди Морис.
На този най-голям кораб от флотата разкошни звездолети на Борлаам дори на палуба „С“, където обитаваше прислугата, Херндън получи каюта с нормална сила на тежестта, със синтетична тапицерия и вграден хромохрон. Така разкошно не беше живял и в родния си дом, а неговите родители бяха от първенците на Зонигог.
Негово основно задължение бе да организира прекарването на вечерните часове и то така, че неговият патрон да изглежда най-великолепен сред тълпата други аристократи на борда. Съпрузите Морис мъкнеха със себе си свита наброяваща над сто души, включително слугите, стюардите, готвачите и платените хвалбоносци.
Когато остана сам в каютата си, Херндън внимателно се запозна с връчените му документи. Виза за Уайпър. От там се доставят звездните камъни! Уайпър, покритата с непроходима джунгла далечна планета, до която цивилизацията едва-едва се докосваше. Нищо чудно, че така трудно се контролираше търговията с тази търсена стока.
Статис-генераторите изведоха кораба в нула пространството. Херндън веднага облече черночервените дрехи на свитата на Лорд Морис и по главния коридор тръгна към Голямата Зала, където Лорд и Лейди Морис събираха челядта си за първата вечер на пътешествието си.
Салонът за танци бе украсен с гирлянди от живи светещи същества. На входа тромаво подскачаше играещата мечка от Албирео ХII. Когато Херндън влезе вътре в залата и се представи в качеството си на Втори Разпоредител, посрещнаха го борлаамци в същите дрехи като неговите и почтително му се поклониха.
За миг спря на прага и се загледа на блестящото великолепие на събраната публика. „Лорд Насийр“ беше изложба на разкоша, тук присъствуваха много богати Борлаамци, съперничейки си с великолепието на дрехите си и блясъка на скъпоценностите си с едни от най-високопоставените аристократи, самите Мориси.
При вида на всичко това Херндън почувствува справедлива обида. Макар да бе израснал отвъд морето, по произход и привилегии принадлежеше към най-висшето общество на планетата. А сега трябваше да се задоволява с одеждите на стюард.
Знатната двойка седеше на възвисени кресла в далечния край на Голямата Зала, където се намираше зоната за танци със значително намалена сила на тежестта; Танцьорите, подобно на персонажи от приказките, грациозно се въртяха около знатните особи, като само от време на време докосваха пода с крака.
Херндън веднага позна Лорд Морис — добре бе запомнил лицето му по време на търга. Това бе мрачен и нисък индивид с бъчвообразно туловище, кипрещ се с великолепното си облеклото на първи придворен на Владетеля, с остра брадичка, боядисана според последната мода в ярко червено. Той неподвижно седеше на креслото си и стискаше здраво дръжките, сякаш се опасяваше да не литне към тавана. Във въздуха непосредствено до него трепкаше едва забележимата димка на полето на неутрализатора, който го защитаваше от изстрелите на възможен убиец.
До него се намираше прелестната Лейди, така студена и недостъпна. Херндън бе поразен от младостта й. Аристократите без съмнение разполагаха със средства за възстановяване на изгубената свежест на женското лице, но така убедително да пресъздадат буйната живост на младежката красота, естествено не умееха. Тя беше не повече от двадесет и три — двадесет и пет години.
Съпругът й изглеждаше няколко десетки години по-стар и не беше никак удивително, че така ревностно я пази.
Тя гледаше ставащото в собствените й крака с приятна и доволна усмивка на уста. Херндън също се усмихна на красотата й и на ползата, която се надяваше да получи от нея. Кожата й беше нежна и розова. Слугинята, с която Херндън се бе запознал на долната палуба, му разказа, че тя два пъти дневно се къпе във вана с особен крем, доставян от контрабандисти. Очите й бяха чисти и големи, носът красив и правилен, а устните се извиваха като две плавни дъги. Роклята й бе така отрупана с изумруди, че сякаш изпускаше зелено лъчение. На шията й роклята бе изрязана дълбоко и се виждаха закръглените гърди и силните рамене. В малката си ръка държеше скиптър инкрустиран с брилянти.
Херндън се огледа, намери една свободна придворна дама и я покани да танцуват. Завъртяха се мълчаливо и често влизаха в зоната на понижено привличане. Може би при други обстоятелства той би сметнал подобно прекарване на времето за много приятно, но сега въобще не търсеше приятни усещания. Всецяло го занимаваше задачата да обърне към себе си вниманието на Лейди Морис.
Това му се удаде, но не веднага. Той бе доста по-висок от останалите присъствуващи на бала, забелязваше се сред събралите се придворни, а най-много му помогна това, че Лорд и Лейди напуснаха царствените си тронове и се присъединиха към танцуващите. Херндън се стараеше по-често да сменя партньорката си, докато не се оказа очи в очи с Лейди Морис.
— Не желаете ли да танцувате с мен? — запита тя.
Думите й се сториха на Херндън като хвърлена на него лека есенна паяжина. Той се поклони учтиво на Лейди.
— Това ще бъде най-висша чест за мен, миледи.
Те започнаха да танцуват. Водеше я с лекота. Херндън усещаше остро близостта на топлото й тяло и в нежните й очи забеляза някаква затаена и терзаеща болка, което по-добре от всякакви думи му подсказа, че не всичко е гладко в отношенията между Лейди и Лорда.
— Не ви познавам — каза Лейди. — Кой сте вие?
— Бар Херндън, миледи. От Зонигог.
— От Зонигог? Наистина ли? И какво ви е накарало да пресечете океана? Какво ви е привлякло в нашата столица?
Херндън се усмихна и след няколко изящни пируета произнесе:
— Жаждата за слава и успех, миледи. Да се живее в Зонигог не е лошо, там е така тихо и спокойно, но единственото място, където можеш да станеш известен е Борлаам Сити. Поради тази причина се обърнах към Хеймън Овърск, който ходатайствува, да ме включат в свитата на Лорд Морис.
