Робърт Силвърбърг
В групата
Денят започна напрегнато за Мърей. Сутринта му премина в сърфинг на плажа на Акапулко. Когато наближи обед, отиде в Найроби и обяд-ва говеждо с къри в ресторант „Трите камбани“. В Найроби не беше обедно време, но всички свестни ресторанти по света работят денонощно. В късния следобед си поръча аперитив и минерална вода в Марсилия и едва привечер се завърна в Калифорния. Вътрешният му часовник бе настроен на Тихоокеанско време, така че се получи съвпадение между действителността и настроението му. Свечеряваше се и Сан Франциско, от другата страна на залива, светеше като огнена огър-лица, Довечера щеше да участва в Групата. Потърси Кей и, след като я видя на екрана, я покани:
— Ела довечера при мен.
— За какво?
— Как за какво? За Групата.
Тя бе някъде на триста мили от него, в парк с млади дръвчета. Талази от млечнобяла коса покриваха голяма част от голото й стройно тяло с цвят на пчелен мед. Многокаратов скъпоценен камък пробляскваше игриво между безупречно оформените й малки гърди. Наблюдавйки я, Мърей почувства как ръцете му се свиват в юмруци и ноктите му се впиват в дланите. Обичаше я безмерно. Силата и постоянтвото на това чувство го смущаваше.
— Искаш да правим Група довечера? — попита тя. — Ти и аз? — Не изглеждаше да й е приятно.
— А защо не? Близостта е за предпочитане пред отдалечеността.
— В Групата никой никога не е откъснат от останалите. Що за работа е тази да търсиш физическа близост с мен? Безсмислено е. Че и старомодно.
— Липсваш ми.
— Точно сега сме заедно.
— Искам да те докосна. Да усетя твоето ухание. Да почувствам твоя вкус.
— Тогава включи на осезание. Включи на обоняние. Включи, който канал си искаш.
— Вече включих всички сетивни канали — каза Мърей.
— Поемам чудна информация. Но не е същото. Не ми е достатъчно. Кей.
Тя стана и с бавна крачка тръгна към океана. Погледът му, вперен в екрана, я проследи. Чу плисъка на вълните.
— Искам да си до мен, когато довечера започне Групата — каза й. — Ако не ти се идва, да дойда аз при теб.
— Ставаш досадно настойчив.
— Не мога да не ти го кажа. Приятно ми е да съм до теб.
— Имаш някои ужасно старомодни привички, Мърей — гласът й продължаваше да е изпълнен със студенина.
— Даваш ли си сметка за това?
— Давам си сметка, че емоциите ми са много силни, и това е всичко. Това грях ли е?
После реши да бъде по-внимателен, токувиж иначе допуснал някоя голяма тактическа грешка. А може би целият този разговор да е една голяма грешка. Рискуваше много със своето упорство, с това, че толкова отрано разкриваше глупавия си романтизъм, манията си да я притежава, странната си себичност. Любовта си. Да, любовта си. Разбира се, тя бе напълно права. Той си беше старомоден. Жертва на емоционален атавизъм. Равнище „ти и аз“. Аз, мене, мое. Нежеланието му да я дели с Групата. Сякаш имаше някакви специални права. Значи в сърцевината си си беше останал човек от XIX век. Току-що бе открил това и то го изненада. Ако се оставеха настрана болните му архаични фантазии, нямаше причина тази вечер по време на Групата двамата да не бъдат заедно в една и съща стая. Освен ако бе техен ред да се чукат, но разписанието на съвъкупления-та показваше, че днес това трябва да сторят Нейт и Серена. Откажи се, Мърей. Той обаче не можеше да се откаже. Прекъсна неприятното мълчание:
— Добре, но поне позволи да установя вътрешна интерсексуална връзка между теб и мен. За да мога да разбера какво чувстваш, когато се любят Нейт и Серена.
— Що за странно желание непременно да надникнеш в главата ми?
— Обичам те.
— Ясно ми е, че ме обичаш. Всички Ние се обичаме помежду си. Когато обаче се опитваш да установиш такава връзка, ти ощетяваш Групата.
— Значи не искаш вътрешна връзка?
— Не.
— Обичащ ли ме?
Последва въздишка:
— Обичам Нас, Мърей.
Тази вечер нямаше да получи нищо повече от нея. Добре, добре. Щом не може иначе, ще се задоволи и с това. Днес троха, утре троха. Тя се усмихна, изпрати му въздушна целувка и прекъсна контакта. Той погледна унило изгасналия екран. Добре, време бе да се приготви за Групата. Обърна се към огромния екран, заемащ цялата източна стена, и включи клавиатурата за предварителна визуална настройка. Тестовата заставка за приемаме па сигнала представляваше колаж от снимките на всички членове на Групата. Тези на Нейт и Серена бяха в центъра, обкръжени от сияние, посочващо ги като днешни изпълнители. По периферията бяха разположени фотографиите на Кей, Ван, Жожо, Ники, Дърк, Конрад, Фин, Ланел и Мария. Мърей видя и своята снимка. Брюс, Клаус, Майнди и Лоис ги нямаше. Може би бяха твърде заети. Или твърде уморени. Или може би точно сега ги бяха обхванали вибрациите, противопоказни за участие в Групата. Човек не беше длъжен да участва в нея всяка вечер, ако нямаше нагласа за това. Мърей участваше средно четири пъти седмично. Единствено истинските бикове, Дърк и Нейт, не пропускаха вечер от седмицата. Също и Жожо, Ланел и Ники, „разголените дами“, както им викаше.
Включи канала за аудиовръзка.
— Тук е Мърей — каза, — започвам да синхронизирам. Централата му даде знак „А“ за калибриране на сигнала и той започна да настройва приемника. „Сега си на 432 — каза му Централата, — качи малко сигнала.“ Та-ка, така, сега е на 440. Готово. Тоналността изглеждаше чудесна. На звук го беше дикарал, беше ред на видеосигнала. Тестовата заставка изчезна от екрана и на нейно място се появи образът на Нейт, гол, грамаден, с голям член, квадратна челюст и силно черно окосмяване, покриващо го от гърлото до глезените. Беше се ухилил и загряваше. Мърей продължи да се занимава с фината настройка, докато стана невъзможно да се отличи триизмерният холографски образ на Нейт от самия Нейт, намиращ се на няколкостотин мили в спалнята си в Сан Диего. Мърей винаги се занимаваше много старателно с настройката. Едно най-малко отклонение от оптимума значително отслабваше удоволствието от участие в Групата. Докато наблюдаваше как Нейт с упражнения се освобождава от излишната енергия, Мърей изключи автоматиката и довърши настройката ръчно. Сетне захрани Централата със собствените си корекции.
След това дойде редът на настройването на носещата мозъчна вълна. Мърей прилежно регулира показателите за ендокринната и нервната система, за кожната чувствителност и ерогенната възбудимост. В началото до него достигна само една мъглява мисловна вълна, но лека полека, подобно на рисунките върху скъп ориенталски килим, в нея се избистриха основните насоки на мисленето на Нейт: неговото настроение, желание, готовност, нетърпеливост. Мърей почувства вълната на изключителната мъжественост на Нейт. На тази фаза той все още можеше да отличи личността си като нещо отделно от личността на Нейт, но това скоро щеше да приключи.
— Готов съм — докладва Мърей. — Очаквам включване в Групата.
Наложи му се да изчака петнадесет нетърпими минути. Той винаги попадаше най-бързо в синхрон и постоянно му се налагаше да изчаква, запотен и раздразнен, включването и на последния от участниците. И сега Другите все още се мотаеха с екипите си, настройвайки ги с различна сръчност. Помисли си за Кей. Навярно сега тя трескаво се опитваше да се настрои към Серена, както той се бе настроил към Нейт.
— Групата е готова — най-сетне съобщи Централата. Мърей включи последните канали. В съзнанието му изведнъж нахлу смес от усещанията на Ван, Дърк, Конрад и Фин, включили се чрез Нейт. По-слабо, защото не беше пряко, се сля със съзнанието на Кей, Мария, Панел, Жожо и Ники, свързали се с него чрез Серена. Вече и дванадесетината бяха в синхрон. Бяха се превърнали в Група. Откровението можеше да
