изградил храма като „машина за безсмъртие“. Както египтяните украсявали гробовете на любимите си хора със сцени от Книга на мъртвите, за да им показват пътя към Отвъдното, така и абатът съградил този храм, за да помогне на цялата енория по пътя, по който рано или късно всички трябва да поемат.
Мишел вдигна вежди, изненадан.
— Май не вярвате на нито една моя дума, нали?
— Напротив — прекъсна го той. — Това, което казвате, е страшно любопитно, мосю Бремен. Значи, споменахте, мястото действало като машина.
— Така е.
— Но всяка машина си има механизъм, има части. Къде са те?
— Елате с мен в църквата и ще ви обясня как действа.
— Как действа ли? Да не би да имате упътване за това или нещо подобно? — усмихна се шеговито инженерът.
— Да речем, че е така, мосю Темоен. Тази църква е съградена така прецизно и в определени дати действа по толкова особен начин, че понякога имам чувството, че се намирам във вътрешността на часовников механизъм.
— Добре, това е интересно.
— Така е.
Безсилна да направи каквото и да било, сестра Инес видя как Бремен и пришълецът изкачват стълбите към входа на храма и потъват в него през малкия портал, вдясно от централната фасада.
Заинтригувана от приказките за някаква „машина“ и от обясненията, които не бе чувала никога досега от устата на учителя, развълнуваната готвачка бе готова да зареже печките си и да се позавърти тихомълком край двамата мъже, но сестра Перестройка провали — за кой ли път — намеренията й.
— Какво се мотаете там? — скастри я тя още щом влезе в кухнята и видя сестра Инес, протегнала се в цял ръст между плота и прозореца над умивалника.
— Проверявах дали прозорците се затварят — оправда се тя.
— Добре. Отец Пиер заръча да му занесем по-бързо яденето. Ще се храни с госта си в кабинета.
— В кабинета ли?
— Да. И то веднага. Не карайте отците да чакат, че нали знаете как се изнервят.
Двете монахини взеха подносите с храна и поеха чевръсто към горния етаж.
СИЛАТА
Помещението, в което отец Пиер бе приел своя гост, беше буквално затрупано с планини от книжа, които сякаш всеки момент щяха да се срутят. Купища неотворени писма, списания, за които Фондацията беше абонирана и които отецът искаше да прегледа, преди да отидат в архива, и кули от справочна литература за написването на едно есе за свети Бернар, което монахът така и не можеше да довърши, създаваха този хаос.
И от радиестезията — другата му страст, имаше следи в кабинета. На една от колоните се виждаше витрина с колекция махала от всички видове и размери. Бяха най-различни: от онези с малка урничка, в която се слага „материалът“ парче плат, пръст или нещо друго, — който искаш да откриеш, до най- чувствителните, приличащи доста на отвесите на архитектите. Метални, дървени, стъклени и дори кварцови. Отец Пиер ги колекционираше от години и беше горд, че може да ги използва винаги, когато имаше повод. Не случайно много монаси от Братството го наричаха Негово преосвещенство гадателя.
Пред него стоеше млад свещеник от Православната църква, пристигнал току-що от Египет, и гледаше невъзмутимо този хаос. Той не можеше да проумее за какво са му махалата.
— Да видим дали съм разбрал добре. Идвате специално от Синай, защото смятате, че в нашата църква става нещо странно — уточни Пиер, нарушавайки вглъбението му.
— Така е — потвърди православният монах, кимайки.
— И за какъв по-точно феномен става въпрос, отче? Роже, нали?
— Да.
— Слушам ви, отец Роже.
— Имаме основанието да смятаме, че под църквата ви скоро ще се пробуди една дяволска сила. Не е нещо, което можем да подминем с лека ръка. Всъщност знаем, че някои сатанински секти са засилили много активността си в района през последните седмици. Нали?
Отец Пиер кимна пренебрежително, сякаш не отдаваше значение на въпроса.
— Е, хайде! — размаха маниерно ръце той. — Това са хулигани, които обичат да ходят по гробищата нощем, да шарят богохулни драсканици и тям подобни. Случва се навсякъде.
— Оскверниха ли храма?
— Мили боже! Разбира се, че не!
— Не е шега, отец Пиер — подчерта Роже строго, — но ставащото сега е само началото на цикличен феномен, който ще засегне както това, така и други места във Франция. Последният път, когато тази сила е била толкова активна, е бил преди осем века и тогава е овладяна благодарение на това, че били построени църкви като вашата, за да я неутрализират.
— Осем века? — повтори отец Пиер. — Искате да кажете, че тази, така да се каже, дяволска сила се е проявила за последен път по времето на абат Сугер?
— Точно така. Но нещата са много по-различни. Храмът във Везле е почти напълно възстановен, но при строежа не са спазени някои архитектурни правила за запечатване на Злото. Там е опасността.
— И според вас — смръщи чело отец Пиер — тази опасност идва изпод земята.
— И така може да се каже. Нали наричате хълма, на който се издига Света Магдалина, Хълмът на скорпиона?
— Не виждам каква е връзката.
— Скорпионът е единственото животно от митологията, което може да се самоунищожи, ако е застрашено от огън. Силата му е демонична, а традицията, която го почита, превръщайки го в знак от зодиака, идва от Изтока, пренесена може би от арабите или по-вероятно от тамплиерите на свети Бернар. Като кръщават хълма така, строителите на Света Магдалина подсказват колко е опасно това място.
Отец Пиер — философ, завършил Сорбоната, и доста умерен човек, се замисли сериозно дали този мъж не е някой клет безумец. Говореше бавно и спокойно наистина, но погледът му бе тревожен. Сякаш не му стигаше времето, а беше длъжен да го убеди.
— Добре, отец Роже, можете ли да ми дадете някакво доказателство, за да ви повярвам?
Египтянинът, с дълбок тъмен поглед, стана от канапето и опря ръце на писалището на абата. В същия миг един стенен часовник отброи пет удара, напомняйки, че следобедът напредва. Православният монах изчака часовникът да спре да звъни и после отговори:
— Повярвайте ми, отче, не съм тук случайно. Следя отблизо един човек, който скоро ще дойде при вас и ще ви даде доказателството, което искате от мен. Всъщност той няма представа какво точно притежава, нито каква духовна стойност има то. Мисля дори, че няма и да успее да я осъзнае навреме. Задачата ми тук е да го следя и да не позволя да допусне, без да иска, някоя грешка, която би активирала това Зло.
— А вие кого представлявате?
— Само изпълнявам заповеди. Игуменът на моя манастир Света Екатерина получи секретна информация, за която и аз нямам пълна представа, и ме натовари със задачата да проверя дали има причини за тревога или не. Предупреждавам ви единствено, че сатанинските сили могат да се активират много бързо тук и че това ще бъде само началото.
Отец Пиер се размърда на мястото си.
— За какви причини за тревога става въпрос?
— Ако например някой знае повече, отколкото трябва, за дадена тайна, или образно казано, притежава ключа, с който може да отвори вратата на силата, за която ви говоря.
— Ако мисията ви е пасторска, предполагам, че нашият епископ е уведомен за присъствието ви тук, нали?
Православният монах поклати глава с черни гъсти коси.
— Не. За какво? Колкото по-висока длъжност заема някой, толкова повече неща трябва да пази в тайна.
