— Вижте — засука мустак Темоен, — работя като инженер по телекомуникациите в Националния център за космически проучвания в Тулуза, по-точно — отговарям за метеорологичните и картографските сателити. Единият от тях направи тази снимка. Другите са в колата ми.
„Официалният летописец“ на града протегна ръка към снимка номер САЕ 990111 и като я погледна, се взря внимателно в квадрата, който несъмнено отговаряше на „вечния хълм“ във Везле.
— Забелязвате ли нещо странно? — запита го Темоен.
— Предполагам, че става дума за бялото петно върху Света Магдалина, нали?
— Така е. Снимката бе направена преди два дни, на двайсет и трети, но това не е единствената регистрирана аномалия. Нещо подобно се появи и на още пет снимки. Интересното е, че на тези места се издигат готически сгради, строени горе-долу в ранния период на този архитектурен стил.
— И кои са тези места?
— Всички са градове на север: Еврьо, Байо, Шартр, Амиен и Реймс.
— Виж ти! — възкликна Бремен. — Градовете от съзвездието Дева!
Темоен едва не разля бирата по пардесюто си.
— Как! — заекна той, бършейки пяната с ръка. — Знаете ли нещо за съответствието с Дева?
— Че кой не знае, приятелю! — избоботи отново учителят. — Тази идея бе спомената най-напред в една от книгите на Луи Шарпантие25 и тутакси получи голяма популярност в някои, така да се каже, езотерични кръгове.
Нещо подобно се говореше и за някои строежи на древните египтяни, издигнати в съответствие със звездите на небосвода. Но в това, което казва Шарпантие, има една уловка, знаете ли?
— Уловка ли?
— Да — усмихна се широко Бремен, — но всъщност никой не я забелязва. Когато Шарпантие обяснява, че планът на съзвездието Дева се очертава върху територията на Франция като огледално отражение, е точно така.
— Не разбирам.
— Ако сте чели Шарпантие, сте се уверили, че при него главната звезда на Дева — Спика, съвпада с разположението на Реймската катедрала.
— Да, наистина — съгласи се Мишел.
— Но това не е така. Най-важната от всички катедрали, разбира се, е в Шартр. Защо иначе Шарпантие ще й посвещава творбата си? Още ли не разбирате? Планът на Шарпантие трябва да се гледа като огледално отражение! Така че, ако го гледате обърнат, като отражение, Спика вече не съвпада с Реймс, а с Шартр. И повдига друг въпрос: защо всички звезди от Дева не съвпадат с катедрали. Този проблем се отнася за малките звезди от съзвездието. Но ако се гледат като отражение, те съвпадат точно с някои градове, в които има катедрали.
— Чакайте малко — каза Темоен и извади от сакото си бележника с таблиците на Шарпантие за съответствията между звезди и катедрали. — Това, което казвате, променя всичко.
— Така е — потвърди Бремен. — Но ме учудва, че не сте го разбрали по-рано.
— Почакайте да променя таблицата, която направих.
Наведен над масата, Темоен взе грубия чертеж на Шарпантие и сравнявайки го с картата на съзвездието Дева, която преснима вкъщи, получи бързо новите данни. И като я разгледа по този начин — инвертно, дори най-малките звезди съвпаднаха с катедрали!
Получи се следната таблица:
| Готическа катедрала | Звезда, на която съответства |
|---|---|
| Шартр 1194 г. | Alfa virginis (Spica) |
| Реймс 1211 г. | Zeta virginis |
| Байо 1206 г. | Gamma virginis (Porrima) |
| Амиен 1220 г. | Delta virginis (Minelauva) |
| Еврьо 1248 г. | Teta virginis |
| Кутанс 1218 г. | Eta virginis |
| Шалон 1230 г. | Tau virginis |
| Страсбург 1220 г. | Virginis 109 |
— Трябва да призная, че успяхте да ме изненадате, мосю Бремен — каза Темоен, без да вдига очи от новата си таблица. — Така разрешаваме и явното противоречие, което открих при Шарпантие: основната звезда — Спика, или Alfa virginis, отговаряше на Реймс, чиято катедрала е по-нова, а не на катедралата в Шартр, която е първата в този стил.
Бремен кимна доволно.
— Но остава още един въпрос, на който не знам дали ще можете да ми отговорите.
— Кажете — отвърна учителят.
— Везле не влиза в схемата и въпреки това върху катедралата му, снимана от нашия сателит, се получава същата „енергийна“ аномалия, както върху катедралите от съзвездието Дева. Защо?
Туловището на Бремен — така казваше обикновено на по-едрите хора Мишел — се разгъна, сякаш той щеше да извади отговора от стомаха си. Взе халбата бира, която беше пред него, и преди да отговори, изпи половината на един дъх. Инженерът чакаше.
— Добре, драги приятелю. Явно не сте прочели задълбочено книгата на Шарпантие.
— Защо смятате така?
— Защото иначе щяхте да забележите, че той казва, че много преди да започне изпълнението на плана Дева, бенедиктинците се опитват да направят нещо подобно в абатствата на някои области от страната. Ако тук, в Бургундия, отбележите седемте главни абатства на този орден върху картата, ще получите приблизително формата на Голямата мечка, на Голямата кола26.
— Наистина ли?
— Естествено!
— И какъв е смисълът?
— Смисълът ли? — отвърна Бремен. — Това, приятелю, е нещо, което вие трябва да разберете. Аз мога да ви дам само някои напътствия, но ако искате да откриете защо вашият сателит е заснел в бяло тези места, то нямам и най-малката представа!
— Какви напътствия?
Преди да отговори, учителят изпи остатъка от бирата си с още една голяма, отмерена глътка, без да си поеме дъх.
— Добре. Може би трябва да говорите с отец Пиер. Той живее тук и знае най-много за тия неща. От него разбрах, че понякога Земята насища пространството със силна радиация, с електромагнитни и други потоци, които изглеждат може би свръхестествени. Ако успеете да го убедите да говори с вас, ще ви каже интересни неща. Потърсете го после, съгласен ли сте?
Темоен го погледна втренчено.
— Вие няма ли да дойдете?
— А, не! С отеца имаме някои разногласия и ако дойда с вас, едва ли ще ви приеме много добре.
— Жалко. Вие сте вторият човек, който ми споменава за него днес.
Бремен му подаде своя визитка и си тръгна.
ГЛУК
1128 година
Глук стигна до вратите на Шартр точно по залез. В същия момент четирима яки часовои бутаха огромните дъбови крила с медни нитове на северната порта. Както винаги по заник-слънце, всички подходи към града биваха затваряни за през нощта. Шартр беше твърде близо до главните търговски пътища за Атлантика и иначе спокойните му улици се пълнеха по тъмно с орди от бандити.
Тъй че Глук стигна до портата в последния момент. Пътникът, с избелели от прахта и студа дрехи, ускори крачка и помаха на стражите да изчакат. Макар по облеклото му да личеше, че е чужденец, те сигурно помислиха, че като е сам, мъжът не представлява никаква заплаха, и го изчакаха да се прибере в града. Щом влезе, стражите веднага го познаха. Беше друидът от горите на Шампания.
