— Б. а.
24
Според тази легенда, включена в книгата Другата история за тамплиерите (Мартинес Рока, 1999 г.) от френския историк Мишел Лами, тези кули би трябвало да са разположени в днешните Ирак, Нигер, Сибир, Сирия, Судан, Туркестан и Урал. — Б. а.
25
Ако все още има някой неосведомен читател, който смята, че Луи Шарпантие е просто литературен герой, може би сега е моментът да предоставим пълната му библиография, както е преведена на испански: Тайната на Компостела (Пласа & Ханес, 1973 г.), Тайната на катедралата в Шартр (Пласа & Ханес, 1976 г.), Гигантите и тайната на произхода (Пласа & Ханес, 1976 г.) и Тамплиерските тайни (Апостроф, 1995 г.). Макар и преведени със закъснение, творбите му — и загадките в тях — от години са на разположение на читателя. — Б. а.
26
Тази архитектурна мистерия е наистина исторически факт. Ако върху картата на Бургундия се отбележат абатствата Отьон, Шалон сюр Сон, Бон, Арне льо Дюк, Солийо, Каре ле Томб и Везле, ще получим фигура, много подобна на Голямата кола. Вярно е, че съответствието е по-неточно от това с катедралите от Дева, но всичко говори — както казва Франсоа Бремен, — че става дума за предварителни „опити“ за големия План Дева. В случая с Везле базиликата отговаря наистина на най-далечната звезда от ръчката на Колата, тоест на Ета от съзвездието, известна и като Benetnasch („оплакваща“). — Б. а.
27
Това не е излишна подробност. Древните хора са внимавали много да разполагат храмовете си спрямо четирите посоки на света, защото по този начин смятали, че ги строят в центъра на видимия свят, превръщайки ги в нещо като геодезична точка, бележеща мястото, където небето и земята се сливат. — Б. а.
28
От времето на Карл Велики в Шартр се почита странна реликва — sancta camisia, или туниката на Пресветата Дева. Правоъгълно парче плат, донесено от Византия, което Карл Плешивия предава на местната църква през 876 г. — Б. а.
29
Светлина (лат.) — Б. а.
30
Става въпрос за книга с неизвестен произход — навярно египетска, — която през следващите векове ще бъде преведена под името Пикатрикс. Заглавието й се дължи на грешка, направена през Ренесанса, причината за която е неверният превод на името на автора на трактата — един арабски мъдрец, когото Глук споменава в тези редове. — Б. а.
31
Така наричали в земите на келтите Подземната сила, която според тях опасва цялата Земя, образувайки мощна енергийна мрежа. Изобразявали я като змия (la woivre) — със зигзагообразни линии, или като змии, увити около колони, в храмовете и гробниците си. — Б. а.
32
Дъб (келтски). — Б. а.
33
Бяга (лат.). — Б. пр.
34
Светите Марии от морето (фр.). — Б. пр.
35
Справка в творбите на Робърт Бовал Тайната на Орион (с Адриан Жибер. Емесе, 1995 г.) и Пазителят на Битие (с Греъм Хенкок. Планета/Сейс Барал, 1977 г.). — Б. а.
36
Флавий, римски император от 79 до 81 г. — Б. пр.
37
Това е между нас (лат.). — Б. а.
38
Въпросът на Гавраил разкрива една от най-големите тайни в Стария завет. Има! предвид, разбира се, онзи пасаж от Битие (32:24-32), в който Яков се бори цяла нощ с един ангел. И като вижда, че не може да го надвие, на зазоряване ангелът моли Яков да го пусне. Той се съгласява, но само, ако непознатият го благослови и му обади името си. Ангелът склонява да направи първото, но не и второто, и му казва „отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш“. Както казах, става въпрос за един от най-мистериозните епизоди о Библията. — Б. а.
39
Старозаветен ковчег (лат.). — Б. а.
40
Всички тези чудеса са разказани с повече или по-малко подробности в Мидраш, светски коментари за
