— „Източникът“ сигурно е бил изолиран, преди да го скрият. Надявам се.
— Има ли някакви данни за гравитационната сила на кивота?
Изненадан от въпроса на Глория, отец Роже свали бинокъла от очите си.
— Да, има. В еврейския Мидраш се говори, че кивотът можел да се издига във въздуха, да се носи като безтегловен и дори да превозва тези, които били наблизо. Освен това се казва, че всеки път, когато се „надигал“ срещу враговете и политал над земята, издавал нещо като стон.
— Няма да ни засегне от това разстояние, нали?
— Предполагам, че въздействието му ще е много слабо. Колкото да подплаши извършителите на кощунството.
— Надявам се.
На Монри и Темоен им трябваха няколко минути да се съвземат. Седнали на скелето, с ръце и дрехи, покрити с белезникав прах от камъка, те оглеждаха съсредоточено ковчега отвън, без да смеят все още да надникнат вътре. Миризмата и страшната умора — сякаш силите им бяха засмукани от направената дупка — ги бяха омаломощили.
— Явно вътре има нещо — прошепна Темоен.
— Да го извадим тогава.
Инженерите отново се наведоха предпазливо над каменния ковчег и започнаха да вадят парчетата от горната плоча, закриващи отвора. Не беше трудно. Камъкът бе доста ерозирал и се отделяше лесно.
След минути Темоен надзърна вътре. Пространството бе с големината на малък телевизор. Очевидно размерите му не съвпадаха изобщо с тези на кивота. Освен това на пръв поглед му се стори празно. Но после разбра, че не е.
На дъното лежеше нещо, потънало в сивкава пепел и приличащо на плоча, увита в пергамент. Темоен първо духна силно, вдигайки облак прах наоколо, за да я очисти.
— Какво е? — запита Монри.
— Прилича на кварцова плоча. Чакайте.
Мишел бръкна решително вътре, обхвана с две ръце плочата и я надигна. Беше много тежка и той трудно я извади. Един последен слънчев лъч проблесна внезапно в следобеда и тя засия.
— Вси светии! — изръмжа отец Роже, гледайки през бинокъла.
— Какво става, отче?
— Това е Lapsit Exillis!
— Какво? — Облегнат на потенциометъра, закръгленият Рикар пребледня.
— Lapsit Exillis. Едно от имената, дадени на Граала през дванайсети век, когато се узнава за съществуването му. Всъщност — обясняваше трескаво отец Роже — това е ключово име, разпространено от френския средновековен поет Кретиен дьо Троа, което значи Lapis ex coelis. „Небесен камък“.
— И какво представлява?
— Една от плочите на Хермес. Една от плочите на Енох. На Имхотеп. На Мойсей. Една от Божиите книги!
Темоен започна да разгъва бавно пергамента, в който бе увита каменната плоча. Внимавайки при всяко изшумоляване, положи огромни усилия да не го скъса никъде.
Щом го махна, прокара ръкава на дрехата си по камъка, за да го очисти и види в истинския му блясък.
Плочата — защото приличаше на такава — беше с мек зеленикав цвят. Съвсем гладка, сякаш кристална, тя като че излъчваше някаква приглушена собствена светлина. Заинтригуван, Мишел доближи нос до камъка и откри още нещо: върху едната й страна някой бе направил съвсем прост и красноречив чертеж. Това бяха два концентрични кръга около масивна сфера. Единият от тях беше пресечен по средата и сякаш се въртеше около центъра.
— Това е чиста геометрия — рече изумен. — Прилича на хелиоцентричната теория.
— Невъзможно.
Монри сбръчка брадичка, мъчейки се да разбере нещо в този чертеж, което не беше както трябва.
— He — проговори тежко той. — Не е това, Темоен.
— Какво е тогава?
— Чертеж на атома на водорода.
— На водорода ли?
— Поне така изглежда. Водородът е най-разпространеният елемент в пространството.
— И какво?
— Не разбираш ли? Казват ни къде да търсим Вратата.
— А емисиите, които уловихме?
— Водород! Излъчвали са формулата на водорода!
Темоен върна плочата в ковчега. И веднага се сети за разговора с отец Пиер. Ами ако този кварц, поставен, за да излъчва сигнали в пространството, е дяволско дело? Тази идея беше толкова абсурдна, че не посмя дори да я спомене пред Монри.
Ами ако?
Няколко метра по-надолу, все още в реното, отец Роже се усмихна. Като не можеше да спре събитията, той се сети за мъдрите думи на Бернар от Клерво: „Господ е дължина, ширина, височина и дълбочина“. Щом геният от Клерво бе открил Всевишния в геометричните константи, то без съмнение самият той е имал достъп до тази плоча и до многото други покрай нея. Сигналът, макар и онези двамата да не го знаеха, беше даден. Или по-точно — изпратен. „Горките charpentiers — измърмори си отецът. — Току-що изгубиха монопола си“.
ПРАТЕНИЦИТЕ
Манастирът „Света Екатерина“ (Египет)
Теодор прихвана брадата си да не му пречи и прекоси тичешком двора на библиотеката, за да съобщи добрата вест на отец Василий. Епископът не беше вече за подобни подвизи, но въпреки това заслиза бързо, като млад послушник, по стълбите на компютърната зала.
Нагласи огромния сребърен кръст, който висеше на гърдите му, като го пъхна в пояса, и влезе, без да чука, в кабинета на библиотекаря.
— Ваше Преосвещенство! — стресна се той. — Какво правите тук?
Василий, който в момента четеше един пасаж на коптски от апокрифното Евангелие на Тома, се почеса по оплешивялата глава и изчака епископът на Света Екатерина да си поеме дъх.
— Вече го получихме.
Запъхтян, Теодор размахваше рециклираните листове, на които принтираха електронната поща.
— Пристигнаха резултатите от последния сондаж на ERS-1. Спешно е.
— Успокойте се, Ваше Преосвещенство. Какво изпращат? Сведения от френския сателит ли? За катедралите?
Епископът кимна и преглътна.
— И какво показват?
— Че неидентифицираната емисия от микровълни е започнала да се излъчва от Амиен в 19,30 часа местно време — отвърна той, четейки. — Предавателните центрове в Шартр, Еврьо, Байо и Реймс са усилили едновременно честотите си, подемайки я. Създава се впечатлението за координирано действие от неизвестно естество. Вероятно и други сателити, освен ERS-1 и ERS-2, скоро ще започнат да улавят тези емисии. Гръбнакът на Василий изпука.
— Да, да — измърмори старецът. — А Роже? Той знае ли нещо?
— Естествено. С очите си е видял как по това време двама инженери от CNES извадили от западната фасада на Амиен една от плочите на Енох. Не може да е случайно.
Василий се хвана за масата.
— Пресвета Богородице! — възкликна той. — Това ще стане причина.
— Вратата да се отвори, наистина. Както предрича Жан Йерусалимски. И както предсказахте вие преди няколко дена.
— И не са опитали да го предотвратят?
