формула, с която най-обичаната богиня в Египет сторила чудото си. Затова, когато настъпил часът му, възкръснал и така постигнал безсмъртие. Нима не е истина, че Месията на евреите не е умрял след завръщането си към живота?
— Щом знаеш това, Наполеон, предполагам, че си готов.
— Готов? За какво?
Корсиканецът, който вече седеше в леглото при Надия, се поколеба за момент дали да протегне лявата си ръка към Съвършената или не. Най-накрая я положи разсеяно върху бедрото й. Топлият допир на нежната й кожа го омагьоса.
— Готов да приемеш тайната, която е направила Исус велик сред великите.
— Ти ли ще ми я предадеш?
— Да. Аз.
— И как се очаква това да стане?
Надия се изплъзна изпод силната ръка на корсиканеца и седна на коленете му.
— Като първо ти разкрия тайната на Хебсед естествено.
— Хебсед? И за това ми разказаха „сините“. Фараоните се подлагали на този ритуал на всеки трийсет години.
— И това е точно възрастта, която ти ще навършиш след три дни — прекъсна го Надия.
— Вярно — усмихна се Бонапарт объркано.
— Нито един езичник не е разбрал някога какво се е случвало по време на тези ритуали. Когато Хебсед бил празнуван в зората на нашата история, единственото, което виждал народът, било как фараонът влиза в коридорите на пирамидата си и след това излиза подмладен. Това, което никой не знае, е, че ритуалът бил свързан със сексуалната енергия.
— Сексуалната енергия?
Корсиканецът прехапа долната си устна, прикривайки възбудата си.
— Всичко, което ни заобикаля, е енергия, генерале. Но нито една енергия не е толкова мощна, колкото тази, родена от желанието. Като побеждаваме инстинкта и го подчиняваме на волята си, можем да направим така, че тялото ни да се подмлади, белите коси да потъмнеят и силите да се върнат отново… Ако ритуалът бъде доведен до крайност, може да убие, както се е случило с Озирис, и да върне живота, което той също е изпитал.
Надия пое топлите и влажни ръце на Наполеон.
— Във вашата Библия се говори, че когато цар Давид бил вече много стар, го посъветвали да спи с млада девица, Евреите, които го накарали да направи това, произхождали от Египет, където дочули слухове, че дъхът на девойка може да възстанови част от жизнените сили.
— Глупости.
— Не са такива глупости, каквито предполагаш, генерале — каза Съвършената напълно сериозно. — В Персия също е имало такова поверие. Онова обаче, което не знаели, е, че присъствието на младо момиче всъщност стимулира у стареца отделянето на определени хормони, които го подмладяват. Ти самият изпитваш в момента точно това.
Надия имаше право. Безкрайното желание, което корсиканецът чувстваше към красивата жена, караше кръвта му да кипи. Всичко около него започна да кръжи, сякаш покритите с плат стени, които го заобикаляха, бяха станали още по-релефни, а цветовете на чаршафите му излъчваха собствена светлина.
— Съсредоточи се върху това, което чувстваш — нареди му Надия. — Почувствай как материята губи плътност и ти се докосваш до състояние, по-различно от това, което те владее. Не е война. Не е стратегия. Не е математика. Нито политика… По-скоро е като полуневидима врата, която се намира в теб.
Наполеон се вкопчи в твърдите ръце на нубийката като моряк, повален от морска болест. Очите й на кобра бяха близо, много близо, приковани в неговите с необяснима жестокост.
— Когато усетиш вратата, когато желанието те накара да загубиш хоризонта от погледа си… прекоси я!
Последната заповед на Съвършената прозвуча като далечно ехо в главата на корсиканеца. Беше твърде късно, за да осъзнае, че току-що се е проснал върху тялото й, пропито със странен аромат, опияняващ и сладък.
Надия вдигна поглед към небето и благодари на Изида за навременната помощ. Корсиканецът най- накрая беше в ръцете й.
Точно както мъртвият Озирис в ръцете на богинята…
29.
III декада, пети термидор61, призори
Стражите го видяха, но никой от тях не го спря. Изкачи тичешком трите етажа, които го деляха от покоите на Бонапарт, и когато стигна пред самата врата на спалнята, размени няколко думи с адютанта на корсиканеца, капитан Монтиняк.
— Генералът прекара много тежка нощ — каза капитанът, щом го зърна.
— Тежка нощ?
— Да, господин Буктур. Имаше кошмари. Вечерята му понесе зле и се почувства неразположен. За щастие сега няма треска.
Преводачът попита загрижено:
— Има ли вътре някой, който да се грижи за него?
— Прекара цялата нощ с една жена. Тя се зае с всичко и генералът заповяда да й се подчиняваме. Поиска влажни кърпи и гореща вода и бдя край него допреди около час, когато го остави заспал и си тръгна с брат си.
— Жена?
— Много красива между другото — усмихна се многозначително капитанът.
— Знаете ли как се казва?
— Разбира се, господине — Надия бен Рашид.
Отговорът подейства на Буктур като ритник в корема. Рязък и силен удар, който усети само той. Ако това, което му казваше Монтиняк, беше истина, най-сериозната противница на Задругата бе прекарала нощта с корсиканеца и го бе държала в несвяст в ръцете си по-дълго, отколкото той би желал да си представи. Всички предохранителни мерки на ложата се бяха провалили с гръм и трясък само няколко часа преди триумфа.
Елиас се опита да прикрие въздействието, което му оказа това разкритие, и попита дежурния капитан дали е удобно да събуди корсиканеца. Касаеше се за въпрос от изключителна важност, който трябваше да обсъди с него.
— Влезте, ако искате. Не вярвам да спи още дълго — отговори Монтиняк.
Действително Наполеон седеше изправен в леглото си. Главата му беше обвита в хавлия, а в очите му се четеше неимоверно изтощение.
— Буктур! — възкликна, щом го видя да прекрачва прага. — Мислех, че съм ти дал свободен ден.
— Това беше вчера, мосю.
— Вчера? Толкова отдавна ли съм в леглото?
— При това, както чувам, в добра компания — каза цинично преводачът.
— Не си спомням много добре, Елиас. Прекарах ужасна нощ. Все едно нещо в мен се бореше да напусне тялото ми… Главата ми се въртеше неспирно. За щастие една жена ми помогна.
— Какво знаете за нея, генерале?
— На практика нищо, Елиас. Но каза, че познава „сините мъдреци“, и реших да я разпитам.
— Виж ти! Точно за тях исках да поговорим.
— Така ли?
Оживен, корсиканецът стана от леглото и се отправи към вдигащата пара вана, без да престава да придържа кърпата около главата си. Бонапарт беше чистоплътен до маниакалност.
