насрочено за четвъртък вечерта.
В двадесет и тридесет Терез и баща й подхванали фалшивата кавга в кръжока. Терез се качила у Диана и пуснала сънотворно в чашата й. Знам, че в къщата има сънотворни, защото Вотан нареди да дадат на Дьони. След един час Терез слязла отново долу, като се постарала Лоазо да я види как се сбогува с Диана на площадката. Диана се прибрала у тях; скоро под влияние на опиата заспала. Малко преди двадесет и два часа Дьони се върнал на площад Бениямин-Цикс, сбогувал се с Шарл Фелдман и се качил на втория етаж. Трябвало на всяка цена да се увери, че Лоазо не спи и го е чул, като се прибира. Затова позвънил на вратата на полицая под претекст, че му иска аспирин. След това си отишъл; няколко минути по-късно Лоазо много ясно чул кавгата между Дьони и неговата любовница.
— Само че щом Диана е спяла, това е невъзможно — забеляза Лоазо. — И все пак съвсем ясно различих гласовете.
— Нали казахте, че двамата млади често се карали?
— Да, вярно е.
— А в деня, когато заедно влязохме у Дьони, нима нямах възможност да се възхитя на хубавата стереоуредба и на магнитофона му?
— Разбрах! — каза Холц.
— И аз също — рече Лоазо.
— Можете да си представите, че и аз. Това, което сте чули, господин Лоазо, е бил записът на една предишна кавга.
— Каква наглост!
— Междувременно кръжокът завършил, Терез помогнала малко на Едвиж, след това скрила дрехите си в стаята на първия етаж. После по бельо и без да вдига никакъв шум с босите си крака по каменното стълбище се добрала до втория и влязла при брат си, който я чакал. Като добра актриса — да не забравяме, че това е професията й — тя бързо навлякла дрехите на Диана, перуката, грабнала чантата и тъй като записът свършил, излязла, като затръшнала вратата и хукнала надолу по стълбите, без да пали лампата. Както и се надявали съучастниците, вие сте отворили вратата си и сте забелязали познатия силует. И после ще се кълнете, че Диана Паские е излязла жива малко преди единадесет часа. Докато в действителност фалшивата Диана се прибрала на втория етаж, преоблякла се и приела отново външността на Терез, после се затичала към механата, където пристигнала бързо, но леко задъхана. Затова метр д’отелът е помислил, че е развълнувана. А всъщност тя току-що била тичала.
Тук свършила ролята на Терез и започнала тази на Дьони. Той влязъл при вас, за да ви довери нещастията си и да си осигури алиби; в един часа, под претекст да ви донесе писмото, той прекарал в дома си няколко много кратки мига. Но все пак те му били достатъчни, за да удави Диана в предварително напълнената вана. След това се върнал у вас и останал там достатъчно дълго, та часът на смъртта, както щял да бъде определен от аутопсията, да е минал отдавна.
Край на второ действие. Тримата Грюн се върнали от механата. Едвиж заспала бързо и нямало да чуе нищо: мъжът й я опил със сънотворно в Механата на тъкачите. Спомнете си: тя заяви, че просто заспивала права и бързала да си легне. Малко след три часа Вотан се качил по чорапи у Дьони. Двамата облекли тялото с дрехите, използувани от Терез. Но тук всичко се объркало. Дьони признал на баща си, че изгубил самообладание и стиснал прекалено силно. Вотан проклел нервите на сина си. Така се бил надявал, че заключението ще бъде: самоубийство поради депресия! Какво щяло да стане, ако при аутопсията открият следи по врата на мъртвата? Отгатнах това, като си припомних горчивината, с която Вотан ми каза в събота сутрин: „Ако някога уловите убиеца, то ще е заради тази грешка.“ В този момент той е мислел за сина си. Този син, който не съумял да се покаже на висота.
Но какво да се прави! Било прекалено късно. И планът трябвало да бъде доведен докрай. Вотан натоварил Диана на раменете си и крадешком отишъл да я хвърли в Ил. Дьони и Терез си легнали, но той останал да бодърствува. През капаците на прозорците видял как госпожа Дикбаух открила тялото и вдигнала на крак квартала. След това забелязал, че всички тези добри люде се отправили към кръчмата на Гребер. Тогава го осенила гениална идея: ако намерят Диана на това място, тоест на две крачки от къщата на Грюн, и открият следите по шията й, ще стане ясно, че е убийство, и подозренията веднага ще се насочат към семейство Грюн. Затова този железен човек решил да опита един изключителен вторичен блъф: излязъл, измъкнал Диана от реката и я внесъл в собственото си ателие! Когато отново открият тялото и двадесетината свидетели потвърдят, че са го видели в Ил, щяло да стане очевидно, че някоя зложелателна личност иска да обвини семейство Грюн. За да обърка окончателно следите, Вотан извършил предварително замислената автокражба. След това се качил да си легне и когато аз звъннах на вратата му, много успешно се престори на полузаспал: наистина бе прекарал една безсънна нощ, при това най-изтощителната в живота му!
Дюлак млъкна. Отново тишина. Всички свидетели на сцената гледаха вледенени от ужас грандиозния и безмилостен убиец, облечения в черно великан. Той упорито мълчеше.
— Добре ли възстанових фактите, Грюн? — попита Дюлак.
— Превъзходно, скъпи приятелю. И от толкова нищожни улики — отговори любезно подвързвачът. — Само една малка грешка в обяснението ви: не беше предвидено Дьони да се връща в апартамента си, било и за секунда. Всъщност Диана беше прикована към дъното с гири — сигурно сте ги видели на тавана — и едва отвореният кран трябваше да напълни ваната след цели два часа, предизвиквайки по този начин смърт със закъснение. Но нервите на Дьони не издържали: той искал да провери дали всичко върви добре. Затова се прибрал и в желанието си да ускори нещата, стиснал Диана за шията, оставяйки следи, невидими с просто око, но които доказваха убийството. Бедният Дьони.
— Да — добави Дюлак. — Бедният Дьони. Защото това е било само началото на неговата голгота. Разкъсван между растящия страх да не го разкрият и неподправената тъга от смъртта на Диана, той загубил ума и дума. Правилно бях преценил, че не симулира нервна депресия, но не бях открил точната причина за нея. Междувременно, Вотан, вашият мозък функционирал блестящо. За да объркате окончателно следите, сте решили да ме убедите, че вие сте прицелната точка и че са убили Диана само за да ви засегнат. Във вторник вечерта сте убедили жена си да ви придружи до механата. От прозорците на вашата кухня има много добър изглед към моста Сен Мартен, Терез е превъзходен стрелец и на тавана си притежавате едно много точно оръжие, което не знаете, че съм видял. Точно когато сте минали под светлината на един уличен фенер, Терез стреляла и ви ранила леко по рамото. Огромен, безумен риск, достоен за вашата лудост и за хазартния вкус на двама ви. Но за Дьони това било прекалено: нервите му не издържали. През нощта той се обесил.
— Искате да кажете, че смъртта на Дьони наистина е самоубийство? — прекъсна го Лоазо.
— Но това е очевидно! Единственият изход, който му е останал! И тук, Вотан, сте започнали да действувате подло. В чантата на Диана сте били намерили прощалното писмо, което Дьони написал преди три години. Отново сте опитали вторичния блъф. Поставили сте до тялото на Дьони тази бележка, която намеква за самоубийство. Всъщност, надявали сте се, че ще я подложим на експертиза и ще научим, че датира от преди три години, което ще ни накара да заключим в полза на убийството! Защото, ако решим, че е самоубийство, можем да отгатнем какви са реалните подбуди за това самоубийство.
— Нима мислите, че смъртта на сина ми, на моя единствен син ме е оставила безучастен? — попита великанът с достойнство.
— Това обаче не ви попречи да я използувате — упрекна го Дюлак.
— Не е вярно — каза един глас. — Идеята беше моя. Баща ми няма нищо общо с нея.
Терез се беше изправила пред полицая. Една предизвикателна и жестока Терез. Никакво съжаление, нито в погледа й, нито в гласа. Колко наивен е бил!
— Вие ли сложихте писмата на Жак на тавана? — попита той.
— Да. До вчера не знаех за измяната на Жак и Едвиж. Но вчера, обхваната от прозрение, прерових стаята на мащехата си. Намерих писмата. Тогава помислих да ги използувам срещу нея и срещу Жак.
— За да бъдат арестувани те вместо вас? — попита горчиво Дюлак.
— Това щеше да бъде справедливо — каза диво младото момиче.
— Справедливо! Защо?
— Те измениха на фамилията Грюн!
— Накарахте ме да преживея много жестоки моменти, господин Дюлак — рече Едвиж.
