— Знам, госпожо. Повярвайте, че не ме ръководеше единствено желанието за личен реванш. Подиграха се с мен, със самолюбието ми и с чувствата ми. Помислиха, че са ме заблудили. Но преди това бяха извършили нещо още по-лошо.
— Какво?
— Бяха ви затворили в клетка. Нима не го знаехте?
— Знаех го — каза тя.
— Аз отворих вратата на клетката. Литнете на воля, госпожо.
— Ще го направя. Благодаря ви, господин Дюлак.
3
„Хубавото в нашата професия е — каза Холц, — че пътят е ясно очертан. Съществуват правила и ние ги прилагаме. Няма място за скрупули, нито за драми на съзнанието. Мене това ми харесва.“
Дюлак не отговори. Той мислеше за Терез.
Информация за текста
© Жакмар — Сенекал
© 1981 Нина Венова, превод от френски
Сканиране: ? (безмонитор)
Разпознаване и редакция: ira999, 2009
Последна редакция: Alegria, 2009
Издание:
Веркор, Емар, Жакмар — Сенекал
Френски повести
Партиздат, София, 1981
Редактори: Катя Топчиева (1), Бояна Петрова (2), Мариана Неделчева (3)
Художник: Александър Хачатурян
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Нина Велчева
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14795]
Последна редакция: 2009-12-27 11:40:00
1
Название на стария квартал в Страсбург, букв. Малката Франция (фр.). — Бел.прев.
2
Изкуствени укрепления (фр.). — Бел.прев.
3
Билкарска, Дантелна, Монетна (фр.). — Бел.прев.
4
Непреводима игра на думи (фр.). — пиле и ченге (apro) — Бел.прев.
