— Не, разбира се. Той отиде да го вземе от апартамента си.
— Значи, в този момент той се е отделил от вас.
— Но само за две минути, скъпи ми Дюлак! Може би три, не повече. Той не е имал време за три минути да слезе два етажа, да изтича до брега на Ил, за да пресрещне Диана, да я удави и после да се изкачи отново при мен, без да е задъхан и без капчица пот!
— Защото приемаме за сигурно, че Диана е удавена в Ил.
— Нима не е така?
— Очевидно, не.
— Но тогава къде са я удавили?
— В дома й. В собствената й вана!
— В собствената й вана!
— Това е едничкото разрешение — рече Дюлак, докато около него езиците на зрителите заработиха чевръсто.
За миг Лоазо сякаш беше разколебан, после внезапно се провикна уверено:
— Но не! Не е възможно! Когато Дьони отиде да вземе писмото, беше един часът сутринта.
— Това съвпада точно с часа на смъртта, установен от аутопсията.
— Но в един часа сутринта Диана отдавна си беше отишла!
— В колко часа я видяхте да си тръгва?
— Веднага след кавгата с Дьони, казах ви.
— Малко преди единадесет?
— Да.
— Гледай ти, какво съвпадение! Това е точно часът, в който госпожица Терез се обадила по телефона, или по точно не се е обадила по телефона в Колмар.
Лоазо замълча. Гледаше Терез и нещо проблесна в съзнанието му.
— По дяволите! Искате да кажете…
— Но да, Лоазо. Тази, която сте видели, не е била Диана. Това е била Терез, с червена перука и облечена в дрехите на Диана!
— А тогава къде е била Диана?
— У дома. Упоена с приспивателно.
— Приспана от кого?
— От самата Терез, когато се качила да я види към десет часа! Спорът между нея и баща й за ангажираното изкуство не е целел друго, освен да позволи на Терез да се качи да изпие по чашка с Диана и да я упои скришом.
— Искате да кажете — попита Вотан Грюн, — че дъщеря ми е предизвикала този спор нарочно?
— Точно това казвам.
— И че един вид тя си е играла с мен.
— О, този път не намеквам нищо подобно. Наистина е била разиграна комедия, но от двама души.
— Което означава? — попита Вотан.
— Но, скъпи ми Грюн, че мозъкът на тази машинация сте вие. Не може да бъде друг! Именно вие сте замислили, комбинирали, хронометрирали всичко! При това гениално! Гениално и все пак с дъщеря ви като съучастничка и със сина ви като изпълнител.
— Възможно ли е, господин Дюлак? — заекна Едвиж умолително. — Възможно ли е?
— Уви, да, госпожо. Изслушайте ме, ще ви обясня всичко. Преди малко ви казах, че забелязах противоречие между показанията на Жак Шефер и Рьоне Блиц. Но то не беше единственото. Далеч не! И това ме изведе на правия път. Например: обрисуваха ми Дьони Грюн като голям пуританин, като строго морален човек, а в същото време ме убеждаваха, че той е отказвал да се ожени за Диана. Второ противоречие: Едвиж, Жак, Рьоне, всички тези, които са познавали добре Диана, заявиха, че не Дьони, а тя се е противопоставяла на женитбата. А кой поддържаше противното? Тримата Грюн, бащата, синът и дъщерята. Наистина и други ми казаха същото, като например Агат дьо Пощаузенд, но тя е познавала слабо Диана и само повтаряше официалната версия на тримата Грюн! Третото и последно противоречие; навсякъде ме убеждаваха, че бащата и децата му не се разбират, че непрекъснато се карали. Но Едвиж, която очевидно знае какво говори, Едвиж ми обясни, че това е само една игра, една комедия, че всъщност тримата Грюн се разбират като халваджия и бозаджия. И аз ще ви докажа, че Едвиж казва истината! Чия страна взема Терез по време на разцеплението в кръжока? Тази на бунтарите, чиито идеи афишира? Съвсем не. Страната на баща си.
И така разбрах, че въпреки външните разногласия те тримата всъщност са едно-единствено същество и че тази триглава хидра носи едно име — Грюн. За тях този герб има едно значение: тяхното семейство и тяхната къща. Затова е мъртва Диана: защото постави в опасност къщата на Грюн.
Вецел, без да знае, ми даде разрешението на загадката, когато ми съобщи, че преди една година Вотан Грюн преживял черен финансов период. Тогава Вецел поискал да купи магазина му. И изведнъж, като по чудо, Вотан реализирал прекрасна продажба, която го изправила на крака.
— Нима искате да кажете, че тази продажба не е станала? — попита Лоазо.
— Именно.
— Но тогава откъде намери пари Грюн?
— Диана му е дала назаем.
— Диана! Но тя беше най-бедната от всички — обади се Рьоне.
— Но не и миналата година! — възрази Дюлак. — Нали ми казахте, госпожице, че сте играли на немското тото? Това сведение не ми излизаше от главата; направих бърза справка и получих отговора, който бях предусетил.
— Трябва ли да разбираме, че Диана е спечелила на тото? Тя щеше да ми го каже.
— Да, но не ви го е казала и това я погуби. След като научила щастливата новина, тя се прибрала право в къщи, тоест у Грюнови. Попаднала на Терез и обезумяла от радост, й разказала всичко. На бърза ръка двете млади момичета — Диана имала добро сърце — решили какво ще направят с парите: ще извлекат Вотан от затруднението. Той приел, но замолил Диана да не казва на никого. Страхувал се да не стане за смях, ако Страсбург узнае, че дължи финансовото си избавление на тази „чужденка“, дошла незнайно откъде и която сам той толкова често бил уязвявал. Диана била добро момиче: щяла да мълчи. Единствено тримата Грюн щели да знаят истината, дори Едвиж нямало да бъде в течение. Само че Диана била добра, но не и глупава. Тя не давала, а заемала. Затова поискала гаранция. Каква гаранция? — попитал Вотан. Апартамента на втория етаж. За двете години, през които живяла там под наем, тя се привързала към него. Вотан нямал избор: приел. А и след като Диана щяла да се омъжи за Дьони, апартаментът така или иначе щял да си остане в семейството. В най-лошия случай Вотан щял да й върне парите при изтичането на срока, който Диана определила на една година. В потвърждение на всичко това младото момиче получило документ, подписан от тримата Грюн: бащата и двамата наследници.
За нещастие през следващите месеци отношенията между Диана и Дьони се влошили. Тя заплашвала, че ще си отиде, искала да й бъде възстановена сумата. Но Вотан се бил закрепил само частично. Той не можел да върне парите на Диана, която решила да обяви апартамента за Продан. За продан! Това би означавало раздробяването на къщата на Грюн, все едно началото на края! Същевременно Дьони с яд виждал как Диана му се изплъзва. Тогава у тях назряла мисълта за убийство; всичко щяло да бъде подготвено най-педантично. Първо разпространили легендата, според която Диана желаела женитбата, а Дьони се противопоставял, после умножили фалшивите следи: възникналият в кръжока инцидент бил добре дошъл. Терез пуснала пред Рьоне, а и пред самата Диана слуховете за алхимичното производство на злато. Тримата дори решили да симулират кражба. Още повече, че и от нея щели да спечелят, тъй като щели да получат осигуровката и същевременно да продадат чрез трето лице уж откраднатите вещи.
Колкото до самото убийство, имали на разположение идеалния свидетел: един полицай в оставка извън всяко подозрение, който по щастливо стечение на обстоятелствата бил наел гарсониерата на втория етаж. Тримата съучастници забелязали, както забелязах и аз, че господин Лоазо има навика да отваря вратата си, когато някой влиза или излиза от Диана. Това също щяло да послужи.
Събитията се ускорили. Завърналата се от Париж Терез чула, че Диана казва на Рьоне: „Ще ти разкажа нещо.“ Сигурно се готвела да продава и да напуска Страсбург. Трябвало да се бърза: убийството било
