онзи, който се разхождаше между редовете, кланяше се, усмихваше се и кой знае какво си мислеше. Цял един процес трябваше да спре хода си! Иначе щяха да настанат и злини, а аз това не исках. Кризата е навсякъде. След всичко, което видях, чух и преживях в Страната на изгряващото слънце, трудно мога да си представя, че японците ще се променят значително. Но ако това все пак се случи под влияние на непреодолими обстоятелства, нека светът знае какви бяха те в очите на един техен приятел.
Японецът показва много от дълбочината на психиката и нрава си, когато говори български. На остров Мияджима (островът има две имена: Мияджима и Ицукушима) поканих японец, за да разговаряме. После трябваше да го изпратя, но нещо ми попречи. Не можех да се върна с него. Японецът схвана положението. Той присветна с очите си, поклони се и изненадващо рече:
— Аз сам ще се изпратя.
Японският език позволява непреводими остроумия. В него има и израз, който разрешава на човек сам да се изпрати.
Информация за текста
© 1995 Атанас Сейков
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране, разпознаване и редакция: Сергей Дубина, 4 октомври 2007
Публикация:
Атанас Сейков. Япония в моя живот
Българска. Второ допълнено издание
Редактор: Стоянка Боянова
Илюстрация на корицата: Златю Бояджиев
Коректор: Светлана Девенска
Компютърен дизайн: Красимир Анастасов
Формат: 60/90/16. Печатни коли: 23,75
Издателско Ателие, София, 2001
Печатница: AsffiOBdg
ISBN 954-737-200-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5258]
Последна редакция: 2008-02-05 21:23:53
