съсредоточено два долепени комина от черни и червени пулове. Едно съвсем малко момченце стоеше от дясната й страна само като наблюдател.
— Гледай! — каза заповеднически Бупър на брат си, когато той се приближи.
Тя се просна напред и огради с ръце двата комина, за да обърне внимание върху това свое постижение, и да го отдели от всичко останало на кораба.
— Майрън — обърна се тя недружелюбно към своя компаньон, — я мръдни, че правиш сянка и брат ми не може да види. — Тя затвори очи и с гримаса, която трябваше да покаже, че Майрън е цяло мъчение, го изчака да се помести.
Теди застана над двата комина от пулове и ги погледна одобрително.
— Много са хубави — каза той. — Много симетрични.
— Тоя — Бупър посочи Майрън — дори не е чувал за табла. Дори табла си нямат у дома.
Теди хвърли кратък безучастен поглед на Майрън.
— Слушай — каза той на Бупър, — къде е апаратът. Татко го иска веднага.
— Той дори не живее в Ню Йорк — осведоми Бупър брат си. — И няма баща. Убили го в Корея. — Тя се обърна към Майрън. — Нали? — попита го, но не дочака отговор. — Сега, ако майка му умре, ще остане сирак. Но на него това не му е ясно. — Тя пак погледна Майрън. — Нали не ти е ясно?
Майрън, невъзмутим, скръсти ръце на гърди.
— По-глупаво дете от тебе не съм срещала — каза му Бупър. — Ти си най-глупавото дете в този океан. Това известно ли ти е?
— Не е вярно — каза Теди. — Не си, Майрън. — После се обърна към сестра си: — Обърни ми внимание за секунда. Къде е апаратът? Трябва да го донесеш незабавно. Къде е?
— Е-е там — каза Бупър, без въобще да посочи къде е това „там.“ Тя придърпа внимателно двата комина по-близо до себе си. — Сега ми трябват само два великана — каза тя. — Могат да играят табла, докато им омръзне, а после да се качат на тези комини, да замерят с тия неща хората и да ги убиват. — Тя погледна Майрън. — Могат да убият и родителите ти — каза тя с вид на многознайко. — Но ако не ги убият, знаеш ли какво да направиш? Сложи малко отрова в круши и ги накарай да ги изядат.
„Лайката“ се валяше на две-три крачки от Бупър във водосточния улук под белите перила, които ограждаха спортната палуба. Теди отиде до нея, вдигна я за презрамката и я увеси на врата си. Но веднага след това я свали и я занесе на Бупър.
— Бупър, направи ми една услуга. Занеси го долу, моля ти се. Часът е десет. Трябва да си направя записките в дневника.
— Заета съм.
— Мама каза веднага да отидеш при нея.
— Лъжеш.
— Не лъжа. Наистина каза. Затова занеси го, тъй и тъй ще слезеш долу… Хайде, Бупър.
— Защо иска да отида при нея? — попита настойчиво Бупър. — Аз не искам да отивам при нея. — Изведнъж тя плесна по ръката Майрън, който в момента посягаше да вземе горните пулове от червения комин. — Не пипай! — скара му се тя.
Теди окачи апарата на врата й.
— Говоря ти сериозно. Занеси го още сега на татко, а после ще се видим при плувния басейн. Ще те чакам пред самия басейн в десет и половина. Или пред мястото, където се преобличаш. Бъди точна. Не забравяй, че това е долу на палуба Е, така че си разчети времето. — Той се обърна и я остави.
— Мразя те! Мразя всички в този океан! — извика Бупър след него.
Под спортната палуба, на широкия заден край на палубата за печене, съвсем на открито бяха наредени един до друг по седем-осем в редица над седемдесет и пет шезлонга, а между редиците имаше само толкова място, колкото да може да минава стюардът, без непременно да се спъва във вещите на пасажерите — чанти за плетиво, романчета с безвкусни корици, шишета с бронзол, фотоапарати. Когато Теди слезе тук, вече беше претъпкано с хора. Започвайки от последния ред, той тръгна от стол на стол — независимо зает или не, — като проверяваше всяка картичка с името, закачена на облегалката. Само един-двама от изтегналите се пасажери му обърнаха внимание, тоест подхвърлиха му някоя от баналните любезности, с които възрастните са склонни понякога да се отнасят към десетгодишно момче, което упорито търси стола си. Че беше малко момче и беше упорито — това бе достатъчно ясно, но може би в общия му вид и държане липсваше или имаше недостатъчно от онази симпатична детска важност, която така допада на мнозина възрастни. А възможно е причината да беше донякъде и в облеклото. Дупката на рамото на фланелката не беше особено симпатична. Това прекалено широко дъно на панталонките и тези прекалено дълги крачоли също не бяха особено симпатични.
Четирите шезлонга на семейство Макардъл с наредени на тях възглавници се намираха в средата на втората редица отпред. Умишлено или не, Теди седна по такъв начин, че нямаше пряк съсед нито отляво, нито отдясно. Той изпъна на шезлонга голите си бели крака и почти едновременно с това извади от десния си джоб малък бележник (от десет цента). След това мигновено се съсредоточи, сякаш освен него и бележника нищо друго не съществуваше — нито слънце, нито други пасажери, нито кораб, — и започна да обръща страниците.
С изключение само на няколко бележки с молив останалите бяха вписани с химикалка. Почеркът — далеч от метода на Палмър1 — беше такъв, какъвто децата добиват при сегашната система на обучение в американските училища. Беше четлив, без да е красивичък. И за забелязване — много обработен. В никакъв случай човек не би могъл да познае, че тези думи и изречения са писани от дете.
Теди отдели доста време, за да прегледа част от записките — последните, както изглежда. Те заемаха повече от три страници:
Дневник за 27 октомври 1952 г.
Собственост на Тиъдър Макардъл
412, палуба А
Намерилият този дневник ще получи подходящо възнаграждение, ако го върне незабавно на Тиъдър Макардъл.
Потърси личните марки2 на татко от войската и си ги окачвай, когато е възможно. Няма да умреш от това, а на него ще му направи удоволствие. Има вече достатъчно за цяла година. Вече ми дойде до гуша от тях. Някакъв човек върви по брега и, за нещастие, пада кокосов орех и го удря по главата. Главата му, за нещастие, се пуква на две. Но ето че по брега се задава с песен на уста жена му, вижда двете половини, познава ги и ги прибира. Разбира се, тя е безкрайно опечалена и плаче сърцераздирателно. Ето това е, което най-много ме дразни в поезията. А защо тази жена да не грабне двете половини и да изкрещи гневно над тях: „Стига!“ Не бива обаче да говоря за това в отговора на писмото му. Въпросът е доста спорен, а освен това жена му е поетеса.
Вземи адреса на Свен в Елизабет, Ню Джързи. Интересно би било да се запознае човек с жена му, а и да види кучето му Линди. Във всеки случай не ми се иска да имам куче.
Пиши съболезнователно писмо на д-р Вокавара във връзка с нефрита му. Новия му адрес от мама.
Утре сутрин преди закуска опитай спортната палуба за съзерцание, но не изгубвай съзнание. Освен това не изгубвай съзнание в трапезарията, ако келнерът пак изпусне онази голяма лъжица. Татко беше побеснял.
Думи и изрази, които да проверя в библиотеката утре, когато върна книгите:
нефрит
трилион
харизан кон
лих
триумвират
Бъди любезен с библиотекаря. Говори с него на общи теми, ако започне да се вдетенява.
