остров, за да ви отнемат живота, защото се боят от вашата мъдрост. Отваряйте си очите, наблюдавайте тези, които идват да ви говорят, и не яжте нищо от това, което ви се предложи. Ако изпаднете в затруднение, ще имам грижата да ви се притека на помощ. Във всяко нещо ще постъпвате според както може да се очаква от благоразумието ви. Писано в нашия замък на 16 август, в четири часа сутринта.
Санчо загуби и ума, и дума, а присъствуващите се престориха на не по-малко смаяни от него. Той се обърна към домоуправителя и му каза:
— Това, което трябва да се направи, и то незабавно, е да хвърлим доктор Ресио в някоя тъмница, защото, ако някой ме убие, това ще бъде той. Той ми готви най-бавната и най-ужасна смърт — той иска да ме умори от глад.
— Струва ми се също — рече домакинът, — че ваша милост ще сторите добре да не хапнете нищо от това, което е на масата, защото е дар от монахини, а както казват, „зад кръста се крие дяволът“.
— Може и тъй да е — отговори Санчо, — а засега дайте ми парче хляб и четири либри грозде, защото в него не може да има отрова. Няма най-сетне да остана гладен я! А ако е нужно да бъдем готови за тези сражения, които ни застрашават, трябва здравата да се подкрепим, тъй като коремът поддържа сърцето, а не сърцето корема. А вие, секретарю, отговорете на моя господар херцога и му кажете, че заповедите му ще бъдат изпълнени, без нищо да се пропусне. Предайте на сеньора херцогинята, че й целувам ръката и я моля да не забрави да изпрати по нарочен човек на жена ми Тереса Панса писмото ми и вързопа. Ще ми направи голяма услуга, а аз ще гледам да й се отблагодаря според силите си. Вмъкнете между другото, че целувам ръка и на моя сеньор Дон Кихот де Ла Манча, за да види, че съм признателен човек. А вие като добър секретар и добър бискаец можете да прибавите всичко, каквото пожелаете и ви се вижда уместно. Раздигайте сега трапезата и ми дайте да ям, пък аз ще съумея да се справя с всички шпиони, убийци и вълшебници, които ще рекат да нападнат мене и острова.
Пристига селянин, който иска от губернатора шестстотин дуката, за да ожени сина си. Санчо го изгонва, защото долавя, че е хитрец, дошъл да го изкушава.
Дон Кихот лежи печален и тъжен, с лице изранено и превързано от следите на котешките нокти. Една нощ, когато той мисли за нещастията си, при него влиза дуеня Родригес и му разказва своята скръбна история. В дъщеря й се влюбил синът на богат селянин, обещал да се ожени за нея, погаврил се с честта й, а сега не иска да изпълни обещанието си. Дуенята моли рицаря да премахне обидата. Връхлетяват непознати лица, които за Дон Кихот са призраци, бият дуенята, силно щипят рицаря и го оставят смутен и измъчен.
Санчо Панса казва на хората, които го заобикалят, че щом се свечери, ще идат да обиколят острова.
— Имам намерение да го очистя от всякаква смет, скитници, безделници и безпътни хора, тъй като трябва да знаете, приятели, че мързеливците и безделниците са за държавата онова, което са търтеите за кошерите — изяждат приготвения от трудолюбивите пчели мед. Смятам да закрилям селяните, да зачитам привилегиите на идалговците, да възнаграждавам добродетелните и най-вече да отдавам почит на църквата и да пазя честта на духовните лица. Как ви се струва[352][353] всичко това, приятели? Казвам ли нещо полезно, или напразно си бъхтя главата?
— Говорите, сеньор губернаторе — отговори домоуправителят, — така, че не мога да се начудя, като слушам как един човек без образование — а струва ми се, че вие не сте ходили на училище — нарежда едно след друго толкова много и такива неща, пълни с мъдри мисли и поуки, напук на това, което очакваха от вашия ум тези, които ви изпратиха, а и онези като нас, които дойдоха тук. На този свят човек всеки ден може да види нещо ново — шегите се превръщат в истина, а тези, които се подиграват, излизат подиграни.
През нощта губернаторът тръгва на обиколка с домоуправителя, секретаря, домакина, летописеца, който има грижата да запише деянията на Санчо, с нотариуси и стража — цяла дружина. В една улица намират двама души, които се бият с шпаги. Оказва се, че те били в игрален дом, а след това се скарали. Санчо веднага разрешава спора им:
— Вие, печелившият, честен, нечестен или все едно какъв, дайте веднага на вашия нападател сто реала и още тридесет за бедните затворници, а вие, който нямате нито занаят, нито приход и скитате безцелно из острова, вземете веднага стоте реала и още утре през деня напуснете този остров и заминете в изгнание за десет години. Не го ли сторите, ще довършите изгнанието на оня свят, защото ще ви прикова на позорния стълб или най-малкото палачът ще извърши това по моя заповед, И никой да не възразява, защото ръката ми е тежка!
Единият брои парите, другият ги прибра, единият напусна острова, другият си отиде в къщи, а губернаторът каза:
— Или властта ми не струва пукната пара, или ще закрия тези игрални домове, защото ми се вижда, че те причиняват големи пакости.
Довеждат при Санчо една девойка, преоблечена като мъж. Тя обяснява, че постъпила така, за да се поразходи, тъй като баща й я държал под ключ и не й позволявал да излиза из градчето. С нея бил и брат й, облечен като момиче, но той избягал от стражата. Скоро довеждат и него. Санчо ги съветва да не вършат детинщини. Според него „честната мома си стои в къщи, сякаш е със счупен крак. Жената е като кокошката — тръгне ли нанякъде, веднага се изгубва, а тази, която иска да види хора, желае също да я видят.“ Завеждат ги до къщата им. У Санчо се появява желание да[354] омъжи дъщеря си за момъка, защото дъщерята на един губернатор може да си избере когото си иска за съпруг.
Пажът, който отива в селото на Санчо Панса, буден и весел момък, играл ролята на Дулсинея в комедията за мнимото й омагьосване, занася на Тереса Панса писмото на нейния мъж, писмо и гердан от херцогинята и дрехите, подарени на Санчо. Жената на оръженосеца, като узнава, че той вече е губернатор на остров Баратария, излиза от къщи с гердан на шията и с писмата в ръце. Срещнала свещеника и Самсон Караско, тя почва да танцува и им казва:
— Свърши се вече! Сбогом, бедност! Добрахме се до губернаторството! Ако не вярвате, доведете ми тук най-префинената благородница и аз ще я туря на мястото й.
— Какво е това, Тереса Панса? Какви са тези щуротии и какви са тези хартии? — запита свещеникът.
— Никакви щуротии, а писма от херцогини и губернатори. Това пък, което нося на шията, е гердан от истински корали, същинска броеница с по-големи зърна от самородно злато за „Отче наш“5, а аз съм жена на губернатор.
Свещеникът и бакалавърът прочитат писмата, разговарят с пажа и са смаяни от успехите на Санчо. Тереса иска да си поръча в Мадрид модна, богато набрана рокля и да пътува в собствена каляска. Един калугер й написва две писма — за мъжа й и за херцогинята.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА,
за по-нататъшното управление на Санчо Панса и за други наистина занимателни събития
Сутринта след обиколката на „острова“ Санчо, измъчван от глад от лекаря, отново се залавя да съди и да разрешава спорни въпроси. Присъствуващите са учудени от остроумието му и от справедливите му присъди. Домоуправителят решава да нагостят губернатора по вкуса му.
И ето че след като Санчо се наобядва този ден против правилата и предписанията на доктор Тиртеафуера, тъкмо когато ставаха от трапезата, влезе един куриер с писмо от[355] Дон Кихот за губернатора. Санчо заповяда на секретаря си да го прочете първо наум и ако Няма в него нещо, което е необходимо да се запази в тайна, да го прочете на висок глас. Секретарят изпълни заповедта и като го попрегледа, каза:
— Може да се прочете на висок глас, защото това, което пише сеньор Дон Кихот на ваша милост, заслужава да се отпечата и напише със златни букви. Ето съдържанието на писмото:
