разрушителна война.
— Кой според вас ще победи? — попита някой.
— Ние — отвърна Джингрич, свел поглед към записките си. Фокс знаеше, че повече няма да вдигне глава. — Ще спечелим окончателно и безвъзвратно. Предстоят трудни времена, но за щастие ще разполагаме с подкрепата на една от междунационалните корпорации. Съвсем скоро ще сложим ръка върху нея.
Колкото и да бе странно, при тези думи Джингрич погледна Фокс и се усмихна.
В предшестващите месеци Фокс и Керълайн се сближаваха все повече. Срещите им ставаха все по- чести и не след дълго Фокс знаеше за Хелмут Майс, повече отколкото би могъл да мечтае. Докато най- накрая, при тяхната първа среща в малкия хотел, той намери сили да запита Керълайн и тя му отговори:
— Омъжих се за Хелмут Майс за да получа власт над „Телефункен-Америка“. Държах осем процента от акциите и това бе единствения начин да застана начело на Съвета.
Точно преди да произнесе тези думи, Керълайн се разплака.
— Не, омъжих се, защото знаех че ще го направя. Мразя този тлъст копелдак. Да се чукаш с него е все едно да се чукаш с робот. Какво ме интересува „Телефункен-Америка“? По дяволите, някаква жалка, провинциална корпорация. Знаеш ли какво ще стане с мен?
— Не, не знам — отвърна притихнал той.
— Ще доживея до дълбоки старини, но ще загуба властта си над „Телефункен“, защото решениета ще ги взимат хората от твоята компания. След като си отидеш, ще се превърна в предетерминистка и така ще дочакам старостта.
Фокс седеше в приветливия офис на компанията, загледан в плътно спуснатите щори. Един от по- младите сътрудници се приближи към бюрото и събра разхвърляните дискети, които малко преди това Джингрич бе извадил от куфарчето.
— Това е страхотно — бе възкликнал той. — Джон, не знам дали можеш да си представиш до какво си се добрал.
Фокс знаеше, че му предстои все повече да се сближава с този човек, макар никога да не станат приятели.
— Самюел, — заговори той — не исках да я моля да го направи. Разбираш ли ме? Обичам тази жена и ако можех да променя нещо в живота си, то би било да не я моля утре да го стори — той гневно стовари юмрук на бюрото.
Джингрич постави ръка на рамото му. Стоеше там като някакъв безжизнен предмет — банан, или кутия от брашно. Преди да настъпи продължителна пауза, Джингрич каза:
— Вече го е направила. Няма друго обяснение, нали? След като дискетите са тук. Ако утре не я помолиш да го стори, тогава цялата вина ще падне върху нея. Сигурно не искаш това. Щом я обичаш, постарай се утре да бъдеш достатъчно красноречив и настоятелен.
Фокс му подаде затворения куфар с дискетите.
Хотелът се намираше точно в центъра на града. Отвътре бе натъпкан с всевъзможна апаратура — броячи, скенери, геноскопи. Но и двамата не се срамуваха от тяхната връзка и не ги интересуваше, кой ще узнае за нея.
Някъде в ранния следобед Керълайн си тръгна, повикана на спешно заседание на „Телефункен- Америка“. На излизане, тя кимна към оставеното на масата куфарче:
— Сега сме квит. Ти ме накара да предам собствения си съпруг, аз пък ще наредя да те убият. Заради теб ще загубя всичко, към което съм се стремила през целия си живот — тя се усмихна тъжно.
— Завиждам ти — за теб всичко скоро ще свърши — отвърна той. — Няма да помниш дори кой те е предал.
— Не искам да забравям. Но май нямам друг избор.
През щорите проникна ярък слънчев лъч и се плъзна по лицето на Керълайн, докато навличаше блузата.
Само миг преди това двамата лежаха голи в леглото, притиснати един към друг.
— Имаш ли дневник? — попита го Керълайн.
— Не — отвърна той. — Какъв смисъл има?
— Ще изгоря моя точно преди да те предам. И дори няма да знам, че си съществувал. Разбираш ли защо ще го направя? Щом не можем да сме заедно, по-добре и помен да няма от теб на този свят.
— Ти си една романтичка.
Фокс извика от удоволствие, когато проникна в нея. Цял живот бе чакал този миг, но от това удоволствието не беше по-малко.
Под строгия делови костюм Керълайн носеше същото черно бельо, с каквото щеше да дойде на тяхната последна среща… шега, която накара и двамата да избухнат в смях.
— Всичко бих направила за теб — промълви тя. — Знаеш го, нали, мили? Искам да постъпиш гадно с мен, искам да ме удариш. Прави с мен всичко, каквото поискаш.
Докато се качваха в асансьора, тя заби дългите си лакирани нокти в ризата на гърба му. Той я привлече към себе си и почувства тръпнещата й плът, под тънката копринена блуза. Оставаха броени секунди до момента, в който щяха да се любят и двамата трепереха от предчувствието за предстоящото удоволствие. Фокс предположи, че това е първата им любовна среща.
Ръка за ръка те влязоха в асаньора.
Няколко минути по-рано се срещнаха за пръв път.
Информация за текста
© 1987 Майкъл Суонуик
© Юлиян Стойнов, превод от английски
Michael Swanwick
Foresight, 1987
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/592]
Последна редакция: 2006-08-10 20:40:54
