Виктор Суворов
Освободителят
Използвани съкращения
БРДМ
— бронирана разузнавателно-дозорна машина
БТР
— бронетранспортьор
ГСВГ
— група съветски войски в Германия
ЗАС
— засекретяваща апаратура за свръзка
ЗКВ
— заместник-командир на взвод
ИРС
— инженерно-ракетна служба
КТП
— контролно-технически пункт
НЩД
— началник-щаб на дивизия
ПНЩ
— помощник началник-щаб
ПТУРС
— противотанков управляем реактивен снаряд
САУ
— самоходна артилерийска установка
СГМ
— тежка картечница на Горюнов, модернизирана
ЯЗУ
— ядрено зарядно устройство
Предговор към първото руско издание
Ленин е бил враг. Но не обикновен враг, а подло, коварно, дълбоко законспирирано вражище. Само хвърлете поглед на обкръжението му, на онези, с които си е пиел бирата в женевските кръчми или се е криел по колибите. Всички те: Зиновиев и Каменев, Троцки и Томски, Риков и Радек, Бухарин и Крестински -в действителност се оказали нищожества, гнъсни предатели, подли вредители. Всички те до един причинили на нашия народ колосални щети. Но можали да го сторят единствено защото се озовали на върха на една от нищо неограничена власт. И кой ги изтеглил там? Ленин. След време се наложило всички Ленинови „мерзавци“ да бъдат изтребени: един с куршум в тила, друг с алпийска брадвичка по черепа.
„Зловонна купчина човешки измет“ — така най-справедливият в света съветски съд квалифицирал най- близките Ленинови съратници. Какъв тогава е бил Ленин? Той бил центърът и върхът на тази купчина. Многобройните съдебни процеси неопровержимо доказали, че всички те — извършителите заедно с Ленин на революцията — били агенти на чужди разузнавания. Какъв тогава е бил Ленин? Той бил главатарят на тази гнъсна шайка, шпионски резидент.
Сталин е бил враг. Изобщо не искам да хабя хартия, за да го доказвам. На своите исторически конгреси комунистическата партия го доказа на цял свят. Освен това Сталин също бил главатар на врагове и предатели. Самият той изтребил хиляди врагове и шпиони от най-близкото си обкръжение — и пак не можал да изтреби всичките. Наложило се най-близкият му приятел и съратник Берия и шапката му да бъдат ликвидирани след неговата смърт. Но и онези, които ги ликвидираха, впоследствие също се оказаха врагове на партията ни и народа, мошеници, развратници, присламчили се кариеристи, безпринципни интриганти и волунтаристи, за които чак те е срам да си спомниш.
Стотици милиони хора по времето на Ленин и Троцки, на Сталин и Берия, на Маленков и Хрушчов смятаха, че служат на родината си, на своя народ. Допуснали сте грешка, драги другари, служили сте на врагове на вашия народ, служили сте на мерзки, нищожни хорица, на предатели и шпиони. Изпълнявали сте явно престъпни заповеди на врагове на вашето отечество...
И после настъпи друга епоха. Разгониха всички тарикати и кариеристи и на върха на властта се изкачи великият политик, велик пълководец, велик борец за мир, председател на Съвета на отбраната, носител на Ленинската награда за укрепване на мира между народите, маршал на Съветския съюз, четирикратен герой на Съветския съюз, герой на социалистическия труд, кавалер на висшия военен орден „Победа“ Леонид Илич Брежнев. Тъкмо в този момент аз дойдох в Съветската армия. Всички обичаха Брежнев, и аз го обичах. Всички викаха „ура“, и аз виках. И после, като усетих, че нещо не е наред, забягнах. Сега става ясно, че това е било правилно решение. Излезе, че Леонид Илич действително е бил политик от ленински тип, тоест връх и център на купчина зловонна човешка измет, главатар на престъпна шайка, тънеща в разкош и корупция, след като е довела страната до икономическа безизходица.
Някои се чудят на моята проницателност: как тъй съм успял да разбера, че Брежнев е мошеник — по времето, когато всички го обичаха? А в това няма нищо изключително. Аз просто го бях изчислил. И ако ти, драги ми читателю, сега служиш на новите комунистически лидери, чуй предсказанието ми: ще дойде време, и то много скоро, когато онези, на които служиш, ще заемат място в дългата колона на враговете на нашия народ. Не вярваш ли? Тогава лично се заеми със статистика. Разрови архивите на републиката, в която живееш, надникни в архивите на родния си град или село, на полка, в който служиш, на завода или колхоза, където работиш, и ще видиш, че всички, управлявали от Лениново време насам, са били врагове. Това личи от протоколите на техните събрания и конгреси, от броевете на вестник "Правда ". Между другото и „Правда“ открай време са я издавали врагове. Срещу бюрото ми виси огромен портрет на Ленин. Присвил лукавите си очички, вождът чете „Правда“. Дори само заради това, че чете антисъветски писания, вождът заслужавал да му теглят куршума: в ония години „Правда“ се издавала от заклетия враг Бухарин. Ленин е проявил пълна липса на революционна бдителност и политическо късогледство, четейки и хвалейки онова, което му пробутвали враговете.
Навремето, когато бях комсомолец, аз от любопитство събрах сведения за всички ръководители на тази организация и разбрах, че организацията винаги се е намирала в ръцете на врагове: Оскар Ривкин и Лазар Шацкин, Смородин и Чаплин, Милчаков и Косарев, Шелепин и Тяжолников — всички те в края на краищата се оказвали чуждестранни агенти, авантюристи и мошеници. Влязох в партията и, воден от същото любопитство, събрах сведения за всички, които са носили титлата „член на Политбюро“. Излезе, че в тази мръсна шайка равнището на самоубийствата е по-високо, отколкото във всяка друга социална група на нашата планета, включително и сред парижките проститутки. Влязох в армията и с ужас открих, че я е създал най-върлият враг на пролетариата — Леон Троцки. Където и да ме отведеше съдбата, аз постоянно се озовавах в организации на врагове и предатели. Открих, че всички, които са над нас, още от Лениново време, в последна сметка задължително се оказват врагове. За да не изпълнявам престъпните им заповеди и да не навреждам на моя народ, аз забягнах от враговете.
За своя живот, за страната си и за нейната армия съм написал няколко книги — и продължавам да пиша. „Освободителят“ е първата сред тях.
Тя бе издадена на английски език през 1981 година. След това се появи на много езици, дори на японски. Отдавна прекоси „желязната завеса“ и се върна там, откъдето аз избягах. Издадоха я на полски в нелегалните печатници на свободна, непокорена Полша, четат я в Унгария и Чехословакия. Сега най-сетне излиза и на руски. От много години чакам този момент: писах книгата си преди всичко за онези мои сънародници, които без да подозират дори — все още се управляват от техните врагове.
Свято вярвам, че ще настъпи ден, когато нашият народ ще се освободи от властта на враговете си. Вече знам, че хиляди мои съотечественици рискуват живота си, за да съборят час по-скоро режима им. В това, мисля, имам дял и аз.
Виктор Суворов Лондон, септември 1986 г.
