— Ей го — посочи едно младо войниче мърлявия, с когото Журавльов току-що мило си бе поприказвал.
— Какъв е той по длъжност и по звание?
— Майор Роговой, заместник-командир на полка. Журавльов отново се запъти към него
— Другарю майор — този път официално се обърна Журавльов, — аз съм командир на разузнавателния батальон на 6-а гвардейска дивизия. Получих сведения от щаба, че полкът ви не си е на мястото.
Мърлявият подсвирна. Няма по-груба грешка за един командир от това да завре подразделението си не където трябва. Съобщението на Журавльов направи на танкиста съответното впечатление. Той бързо извади картата си и я разгъна. Точно в центъра й се кипреше голям червен овал с черен надпис: „35-а мотострелкова дивизия,“ Над него с едър почерк: „Утвърждавам. Началник-щаб на 20-а гвардейска армия генерал-майор Хомяков.“ Не можеше да има съмнения, че танкистите се намират тъкмо там, където е трябвало да бъдат.
— Тогава приемай банката — смутено започна Журавльов, -на твоя територия е. Май аз малко съм се пообъркал.
— Не знам за никаква банка, не са ми давали задача да завземам банка. Телеграфа — да, телефонната централа също, за банка нищо не съм чувал.
— Щом е на твоя територия, вземай си я. Не ми е изтрябвала. Моите гвардейци ей сега ще се изметат. На мен ми е заповядано да завзема мостовете.
— Мостовете завзема разузнавателният батальон на нашата дивизия — уверено каза танкистът, — а ние идваме да ги подкрепим. — Танкистът още веднъж заби пръст в картата. Овалът обхващаше мостовете, съмнения не можеше да има.
— Слушай, а разузнавателният ви батальон също ли е без ивици на бронята?
— Май че да. Защо питаш?
— Мисля, че преди съвсем малко двата наши разузнавателни батальона са стреляли един срещу друг!
— Разкарай се, бе!
— Ти се разкарай. — Журавльов припряно разгъна картата си, за да разбере каква му е грешката. Но на неговата карта се кипреше съвсем същият червен овал, обхващащ цялата централна част на града заедно с мостовете. Отгоре се четеше съвсем същият надпис: „Утвърждавам. Началник-щаб на 20-а гвардейска армия генерал-майор Хомяков.“ Само че на картата на Журавльов пишеше „6-а гвардейска мотострелкова дивизия“, а не 35-а.
Командирите изпсуваха в един глас: щабът на армията беше поставил една и съща задача едновременно на две дивизии, при което едната от тях беше без нанесени опознавателни знаци.
— Я дай твоите снимки — подхвърли мърлявият танкист, докато нареждаше върху планшета своите.
Двата комплекта снимки бяха съвсем еднакви. Същите кръстовища и разположени в същия ред.
— Тогава защо не сме видели вашия разузнавателен батальон? — смая се Журавльов. — И той е трябвало да мине по същия маршрут.
— Дявол го знае! Може в маршрута му също да е объркано нещо?
Двамата командири се завтекоха всеки към своята машина да докладват на командването за установеното недоразумение. Но командването, изглежда, още преди тяхното обаждане бе разбрало, че в операцията, която се подготвяше най-старателно осем месеца подред, са допуснати голям брой най-груби грешки. Колоните на различни дивизии, армии и дори фронтове са се преплели и управлението на войските в много случаи е загубено. В ефира всичко се обърка, стотици позивни — „Метличини“ и „Амури“, „Славеи“ и „Симферополи“, работеха на едни и същи честоти, заглушавайки се и напразно опитвайки се да се надвикат От щаба на Централния фронт дойде циркуляр да не се стреля по безивичните, явно и в щаба на фронта са проумели, че за няколко дивизии не е стигнала бялата боя, а може би вече са получени съобщения, че едни съветски танкове стрелят по други.
Журавльов можа да се свърже с дивизията чак след половин час и получи заповед да стои там, където се намира. Съобщиха му освен това, че помощ днес няма да има, тъй като танковият полк на дивизията се е залутал и май е отминал Прага, връзката с него е загубена.
Журавльов пак отиде при мърлявия танкист от 35-а дивизия. Той му съобщи, че не можел да влезе във връзка със своето командване: ефирът е напълно задръстен. Журавльов описа на танкиста общата картина и го покани в своята банка „на ракиена чашка чай“.
— Пикал съм на твоята банка, по-добре ела довечера при мен, имам с какво да те почерпя, разузнавачо!
Така се разделиха.
Приятелството между съветски офицери се ражда предимно в подобни ситуации...
Улиците междувременно бързо се запълниха с хора. Млади и стари, жени и мъже — всички се устремиха към съветските танкове.
— За какво сте дошли?
— Не сме ви канили!
— Ще си решим проблемите без танкове! Войниците явно нямаше какво да отговорят на такива завързани въпроси. И не отговаряха. Само от време на време.
— Дошли сме да ви защитаваме.
— Американците и германците искат да ви завоюват. Да не би да сте забравили войната?
— Като почнат да ни завоюват, тогава елате! Офицерите, особено политработниците, веднага се потопиха в масите, но без видим успех.
— По молба на собственото ви правителство сме тук!
— Тогава кажете името поне на един от членовете на правителството, който ви е помолил да се намесите в нашите работи!
-Другари!-!!
— Не сме ти другари! — Някой зашлеви замполита. Той посегна към пистолета си. Войниците го задърпаха назад, по-далечко от тълпата.
— Фашисти проклети!
— Вие сте фашисти!
— Докарали сте страната си дотам, че нямате какво да ядете, и искате всички около вас да седят гладни!
— Това са временни трудности, по-нататък ще заживеем по-добре!
— Ако ви нямаше, щеше да е най-добре.
— Разкарвайте се, откъдето сте дошли! Заедно с вашите Маркс и Ленин!
— Граждани, успокойте се!
— Я си таковай...
— Граждани, с неразумното си поведение вие изправяте всички завоевания на социализма на ръба...
— Твоя социализъм е трябвало първо на кучета да го изпробват, както правят всички нормални учени. Вашият Ленин е тъпак и не е бил кой знае колко силен в науките, та затуй не е провел опити с кучета...
— Не смейте да говорите така за Ленин!... — В зачервената мутра на замполита се пръсва запъртък.
— А на Павлов, ако бяха възложили да установи комунизъм, той на бърза ръка с помощта на кучета експериментално би доказал, че такъв живот е противопоказан за живи същества!
В самия край на колоната дискусията придоби по-оживен характер. Младежи започнаха да замерят трите последни танка с павета, принудиха екипажите да се скрият вътре, а след това с ломове пробиха допълнителните резервоари за гориво. След още една минута над предпоследния танк се вдигна гъст пушек, после над още един. Чу се хаотична стрелба. Тълпата се отдръпна от последните танкове, но само за една- две минути.
Двата екипажа напразно се опитваха да загасят пламъците, третият танк рязко завъртя кулата си, за да събори покатерилите се по нея хлапета. Два взвода спешени танкисти от центъра на колоната си проправяха път през тълпата, притичайки се на помощ на другарите си.
