с щастие, аз и Джонатан пристигнахме в Екситър, където ни очакваше мистър Хоукинс, който веднага ни откара до дома си. След вечеря той вдигна тост за нашето здраве и благополучие, като ни каза, че най- силното му желание е да останем да живеем с него, защото къщата му е голяма, а ние сме единствените му близки. Мистър Хоукинс познава и двама ни от деца; същата вечер, той ни съобщи, че в завещанието му фигурираме като неговите наследници. Би ми било приятно да ида до града и да те посетя, но толкова къщна работа лежи на плещите ми. Джонатан също е зает през целия ден, тъй като сега е сътрудник на мистър Хоукинс и последният иска да го въведе в курса на нещата около клиентите си.
Как е милата ти майка? Много искам да видя и нея също. Пиши ми за всичко, свързано с твоята сватба — кой ще извърши церемонията, какво ще облечеш, дали всичко ще стане при отворени врати или пък в тесен кръг. И Джонатан, и аз ти изпращаме уверенията си за най-искрени чувства.
Драги сър,
Съобразно желанието ви, ви изпращам сведение за състоянието на всичко, което ми поверихте… Имам най-много за споделяне относно пациента Рънфилд. Той има още една криза, която можеше да има гибелни последствия, но за щастие това не стана. Този следобед пред нашия портал спря една талига, заемана от двама мъже, които започнаха да разпитват за празната къща, чиято градина граничи с нашата. Не бяха тукашни и не познаваха местността. Когато минаваха под прозореца на стаята на Рънфилд, той започна да ги ругае, използвайки за тази цел широк диапазон от словесни средства, като при това изпадна в бяс. Отидох веднага при него; за моя изненада той се бе вече напълно успокоил, макар и все пак да не пожела да говори за инцидента. Обаче половин час по-късно отново го обхвана ярост, счупи стъклото на прозореца и хукна из градината. Извиках на пазачите да ме последват и се втурнах след него, опасявайки се да не извърши някое злодеяние. И опасенията ми се потвърдиха. Насреща се зададе същата талига, вече натоварена с големи дървени сандъци. Двамината непознати бяха потни и уморени и преди да успея да догоня лудия, той свали единия от тях от талигата, повали го и започна да удря главата му о земята. Ако не бях успял да го отстраня овреме, щеше да убие човека. Другият мъж скочи от седалката и стовари дръжката на камшика върху тила му, но този удар въобще не подейства на Рънфилд, който се забори с нас, ̀ ни насам-натам, като да бяхме котенца. Когато пазачите смогнаха най-сетне да му навлекат усмирителната риза, той извика: „Ще имат да вземат! Не ще успеят да ме ограбят и убият инч по инч! Ще се боря за своя Господар и Повелител!?“ И продължи да бълва всякакви несвързани неща. С големи усилия успяхме да го върнем в приюта и да го затворим. След това се наложи да успокояваме гнева на двамата мъже, които бяха започнали да ме заплашват, и им дадох по един суверен. За всеки случай си, записах имената и адресите им. Единият се казва Джек Смолет, а другият — Томас Снелинг. Работят към транспортната компания „Харис и синове“.
Ще ви пиша отново при нужда и обещавам, че ще ви телеграфирам веднага, ако се случи нещо от значение.
Драга Люси.
Случи се ужасно нещастие: внезапно почина мистър Хоукинс. Някой може да си помисли, че това не би трябвало толкова да ни покъртва, ала ние бяхме започнали да го обичаме като баща. Аз не съм познавала ни майка, ни баща и неговата смърт бе тежък удар за мен. Джонатан е много потиснат. Причината е не само скръбта от тази смърт, а и мисълта, че ще трябва без помощ да се нагърби с ръководството на работата. Започнал е да се съмнява в себе си. Силният шок, който е изживял, е оставил следи в него. Тежко е да се признае, че силната му природа толкова се е разклатила, че е била засегната в самата си същина. Извини ме, драга, че помрачавам щастието ти с проблемите си, но тук няма пред кого да се облекча и всеки ден трябва пред Джонатан да се преструвам на сърцата и весела. Никак не ми се ходи в Лондон, но ще трябва да отидем вдругиден, защото в завещанието си мистър Хоукинс е вписал, че иска да бъде погребан там до баща си и тъй като няма живи роднини, Джонатан ще трябва да води погребението. Ще направя всичко възможно да изтичам да те видя, макар и за пет минути. Както винаги с обич.
Когато се събуди, й дадох храна, както бе препоръчал Ван Хелсинг, но тя прие съвсем малко от нея и то неохотно. Това, което привлече вниманието ми бе, че по време на летаргията си, по време на която дишането и бе по-скоро хрип, тя отстраняваше от себе си чесъна; събудеше ли се обаче, го притискаше към шията си.
В шест часа сутринта Ван Хелсинг дойде да ме смени. Артър спеше и професорът реши да не му прекъсва съня. За да прегледа Люси, той махна цветчетата, както и копринената кърпа около врата й. Едва сторил това, отстъпи крачка назад, възкликвайки: „Mein Gott!“ Доближих се за да погледна и аз. Побиха ме
