След погребението не се отделихме от Артър, който често говореше за операцията, при която преляхме негова кръв във вените на Люси. Видях, че докато коментираше това, Ван Хелсинг ту побледняваше, ту се изчервяваше, защото Артър твърдеше, че от тогава му се струвало, че двамата наистина се били оженили и че тя е негова съпруга пред бога. Никой от нас не обели дума за другите кръвопреливания, нито пък ще го стори някога. Артър и Куинси се отправиха към гората, а аз и професорът към моето лечебно заведение. И сега всички сме разделени и самотни. Люси лежи в семейната им гробница сред едно самотно гробище далеч от оживения Лондон; там въздухът е чист, слънцето изгрява над Хемпстед Хийт и полски цветя цъфтят околовръст.
Така че мога да сложа край на този дневник и само бог знае дали някога ще започна друг. Ако това стане, то ще бъде, за да пиша за други хора и събития. А сега мога само тъжно да кажа „finis“.
От два-три дни насам околностите на Хемпстед изживяват ужасни моменти на изпитание: започнаха да изчезват малки деца. Това се случва обикновено към залез-слънце и в два от въпросните случаи децата бяха намерени чак на следващия ден сутринта. Тъй като се касае за деца в невръстна възраст, то те не са в състояние да разкажат случилото им се. Обаче обикновено твърдят, че са били с някаква „тайнствена лейди“, която ги канела да се разходят с нея.
Като оставим настрана множеството коментари и слухове, може и да става въпрос за нещо сериозно. Установен факт е, че всички дечица, изчезвали нощем, имат леки наранявания на гърлото. Раничките изглеждат като да са причинявани от плъх или неголямо куче. Макар че не са опасни, тези ранички показват, че животното, което ги нанася, си има свой последователен метод. Полицията получи заповед да бъде нащрек и то по-специално около Хемпстед Хийт, където изчезват децата по време на игрите си.
Току-що научихме, че друго дете, изгубено миналата нощ, е било намерено близо до Хемпстед Хийт под един шубрак на Шутер хил — малко посещавано място. На гърлото си имало познатите ранички и било в състояние на крайна отпадналост. То също, когато се съвзело малко, твърдяло, че е било отведено от „тайнствената лейди“.
Глава четиринадесета
Уважаема госпожо,
На мен ми бе отредена тъжната задача да ви съобщя за смъртта на мис Люси Уестънрей, а сега си позволявам дързостта да ви пиша отново. Лорд Годалминг ми позволи да прегледам писмата и книжата й, защото съм дълбоко загрижен за някои неща от жизнено значение. Така попаднах на някои нейни писма, от които зная, че сте били големи приятели и че сте я обичали много. Мисис Мина, в името на тази обич ви умолявам да ми помогнете. За доброто на други го искам, за да избегнем големи беди, много по-големи, отколкото можете да си представите. Бих ли могъл да ви видя? Имайте пълно доверие в мен. Приятел съм и на доктор Джон Сюърд, и на лорд Годалминг. Готов съм да тръгна за Екситър Веднага, щом получа съгласието ви. Посредством писмата ви до клетата Люси разбрах колко сте добра и колко сте страдала за съпруга си. А на него не му казвайте нищо, защото може да му навреди. Извинете ме за безпокойството.
