нищо. Дори, когато се засичаха с други бригади на СИК, лъжеха безогледно. Заявяваха връзки с конкретният ресторант или кафене от години, а всъщност познаваха собствениците от няколко дни. Маджо си даваше ясна сметка, че Пашата е подводницата на Гоцев. Никога не знаеш дали те наблюдава с перископ и кога ще изплува над водата.
Бай Миле си беше бай Миле. Маргина не можеше да го понася и постоянно го пъдеше. Маджо не му обръщаше никакво внимание, не защото не го харесваше, а защото го познаваше прекрасно и знаеше, че няма кой друг да го вземе. Затова му вярваше безрезервно.
Къщата в Гърция представляваше двуетажна постройка с няколко спални на втория етаж, голяма дневна на първия и предверие със столове за чакащи.
Дебелакът обикновено прекарваше времето си с ръце в джобовете, шетайки навсякъде. Не го свърташе на едно място. Случи се така, че той първи посрещна Гоцев. Генералът обичаше да се дегизира и в първия момент бай Миле не го позна. Видя висок, представителен мъж с очила и брадичка катинарче, загледа го подозрително и чак тогава разтвори ръце:
— Ти дойде най-сетне, повелителю наш! — нахвърли се да го целува той.
Гоцев не обичаше фамилиарниченето и с ехидна усмивка го отблъсна.
— Какво правиш, момче?
— Екстра съм, повелителю!
— Как върви чакалъка с Цеца Величкович?
— Е, женен съм вече. Не посягам на чуждо.
— Браво — ухили се Гоцев. — Ние най-сетне да се видим у жена, а ти у приятели.
Бай Миле не разбра нищо от майтапа. Той изобщо трудно схващаше всичко извън специфичните си дейности — убийства, кюфтета, червено вино. Засмя се за компания на големия бос и в същия момент видя, задаващия се по пътеката Митко Бретона.
Глава XX
Стоил покани Митко Бретона в гръцката къща поради една основна причина — знаеше, че не си поплюва и че е единственият човек, на когото без да му пука ще се изправи срещу Големия Маргин. Всъщност Митко нямаше респект от никого. Неговите приятели от УБО му помогнаха да развие верига от казина в Унгария и той ги ръководеше доста успешно. Все още го залъгваха, че има проценти в петролната фирма, въпреки че в последно време не получаваше вече никакви дивиденти от нея. Стоил прибираше печалбата. Кълнеше се, че защитава интересите му, а в действителност ги предаваше. Интересуваше се изключително от себе си.
Стоил правеше голяма грешка. Той не подозираше колко много се е променил и поумнял Бретона. Може и да не знаеше за всички интриги, но познаваше механизма на интригантството в българските групировки. Не бе имал вземане-даване с Генерала, макар че двамата се бяха виждали. Пък и имаха достатъчно информация кой е единият и какъв е другия. Дегизировката на Гоцев изобщо не заблуди Митко.
— О, Генерале — провикна се към него той. — Какво си обрасъл като зъл пес около мъдете?
— Маджо ще ти обясни — засегна се генералът. Той не беше свикнал на такова отношение. За Митака обаче Маджо не представляваше нищо. Изненада се безкрайно много, когато разбра как е станал бос на босовете. Познаваше го от борбата и от „Магурата“ без да го смята за някаква съществена фигура.
— Я Маджо не го броим за човек — продължи на селския си диалект Митака. — Я него не съм го шибал, ебал съм шефа му Гената.
Бай Миле слушаше изумен разговора между митичния Генерал и слабо познатия му Бретон. Митака също познаваше бегло бай Миле още от иманярските му години, но нямаше никаква представа какви ги е вършил след това. За него той беше просто един смешен дебелак, почти карикатура.
— Не обиждай повелителя! — опита да се намеси бай Миле.
— Какво го обиждам, бе? — сопна е Бретона. — не виждаш ли, че това което жените носят между краката си, той го е окачил на устата си.
— Забранявам ти да му говориш така! — реши да се прави на страшилището от кръчмите бай Миле.
В същия момент получи страхотно кроше в лявата скула. Просна се на земята като прострян. Почти загуби съзнание. Митака го погледна пренебрежително и го подритна по задника, колкото да се увери, че е жив. Гоцев обаче се втурна да го свестява.
— Недей с лошо, мойто момче! — обърна се той вече по-кротко към Бретона. — Събрали сме се тук да се повеселим и да уточним някои неща.
Митака изобщо не му обърна внимание. Влезе наперено в голямата дневна, където всички с изключение на Стоил го посрещнаха с огромна изненада.
— Не ме гледайте така! — ухили им се той. — Навън лежи един дебелак, идете да му помогнете!
Всички освен Маргина и Поли изхвръкнаха, за да видят какво е станало. Стоил също любопитно надникна, след което отпраши да докладва на Маджо за пристигането на Митака. Искаше първи да му съобщи каква е била причината да го покани и защо селяндурът е тук.
— Нокаутирал си дебелака — поздрави Маргина стария си приятел Бретона. — Изпреварил си ме! Аз го гоня цяла седмица, за да направя същото.
— Добре дошъл — подаде му ръка Поли значително по-сдържано. Той знаеше, че Митака е същият убиец като него и пристигането му съвсем не е случайно.
След десетина минути всички се върнаха в дневната. Митака вече се беше разположил край масата и доволно пиеше водка. Вторачи се в Димата и Пашата на секундата.
— И вие ли станахте борци, бе? — смръщи се той. — Я вас не ви помня, ама може и да сте били…
Пашата се славеше с търпението си, обаче не обичаше да го обиждат. Веднага скочи на бой. Маргина застана между него и Бретона.
— По-спокойно, пичове! Тук сме само приятели и съакционери. Няма защо да се караме.
Известно време всички се гледаха мрачно и наблюдаваха как Бретона си пие водката. Той пък изглежда не забелязваше никого. Напрежението поотмина и сигурно щеше съвсем да се стопи, но Митака отново се заяде с Димата и Пашата.
— Вие не може да не сте били борци! — ухили се отново той. — Ама сигурно сте борци за свобода?
Генералът мина през дневната и се качи при Маджо, без дори да обърне внимание на тази реплика. Беше се овладял напълно. Завари Стоил точно когато се опитваше да изложи своята версия за пристигането на Митака.
— Няма друг начин да се лишим толкова лесно от него — повдигна рамене той. — Нали знаеш, че аз не правя нищо лошо на никого, а най-малко на колеги — изгледа го съмнително Маджо.
— Ами тогава да работим с Митака! — на секундата обърна плочата Стоил.
Генералът не го прекъсна. Остави го да си каже всичко докрай. След това деликатно го отпрати:
— Слез долу да помогнеш на Милчо! Момчето не е добре.
Маджо се чувстваше крайно неудобно пред Гоцев. Беше допуснал във вилата да се появи човек, когото Генералът поне според него не вкарваше в сметките си. Това първо. И второ — Митака със своята селяндурщина нагруби най-големия му благодетел.
— Ще ида да го застрелям — извади Маджо автомат „Скорпион“, който винаги държеше под леглото си. Не го мислеше сериозно, но все пак трябваше да прояви някаква инициатива пред Генерала.
— Седи мирен! — изкриви устни Гоцев. — Знаем как стреляш.
Всъщност Гоцев никога не бе забравял за Бретона. Отстрани го от България, обаче имаше едно наум, че някога може да му потрябва. Той беше прагматик. Рядко се поддаваше на емоции. Вече замисляше план в коя точно схема да го вкара. Безпокоеше го съвсем друго.
— Остави селянчето на мен! — успокои той Маджо, който и без друго имаше огромен комплекс от
