я заведе в близкия град, разположен на самата Червена река. С изумителна наблюдателност, която се бе сега изострила до краен предел, тя запомни всяка извивка на пътя и прецени точно колко време ще й е нужно за преминаването на този път пеш.
Нашите читатели може би ще искат да узнаят как двете жени, които бяха приготвили всичко, успяха да избягат.
Свечеряваше се. Легри не беше в къщи. Отпътувал бе за една съседна плантация. От известно време насам Каси се показваше необикновено любезна и примирителна, като да бяха в най-добри отношения. В този момент ние виждаме двете жени в стаята на Емелин, заети да подреждат два малки вързопа.
— Така. Вързопите са достатъчно големи — каза Каси. — Тури си шапката и да тръгваме. Тъкмо сега е време.
— Ама още могат да ни видят — каза Емилин.
— Та аз именно искам да ни видят — отвърна спокойно Каси, — не разбра ли, че трябва непременно да ни подгонят. Ето как ще стане работата. Ще излезем от задната врата и ще се затичаме към селището. Самбо или Куимбо непременно ще ни видят. Те ще ни подгонят и ние ще навлезем в блатото. Те няма да ни последват по-нататък, а ще се върнат, ще дадат тревога, ще отвържат кучетата и така нататък. Докато се щурат насам-натам, както си ги знаеш, ти и аз ще се промъкнем покрай завоя на реката, която минава зад къщата, и ще я прекосим, за да дойдем до задния вход. Кучетата ще се заблудят, защото не ще могат да подушат следите ни във водата. Няма да има никой в къщи, всички ще са тръгнали да ни гонят. Тогава ще се промъкнем през задния вход и ще се качим на тавана, дето съм приготвила хубаво легло в един от големите сандъци. Ще трябва доста време да останем на тавана, защото, казвам ти, Легри ще обърне всичко наопаки, за да ни намери. Той ще повика някой от надзирателите от другите плантации и ще стане голяма гонитба. Те ще обходят всеки ъгъл от мочурите. Нали Легри все се хвали, че никой още не е могъл да избяга от неговата плантация. Ще го оставим да ни гони, докато си ще.
— Каси, колко хубаво си го измислила! — възхити се Емелин. — На кой друг би могло да дойде такова нещо наум.
Но в погледа на Каси нямаше нито възторг, нито задоволство, а само отчаяно упорство.
— Хайде — каза тя и улови Емелин за ръка.
Двете жени се измъкнаха безшумно от къщата и се затичаха през вечерните сенки към селището. На западния небосклон се яви сребърният сърп на месеца и позабави настъпването на нощта. Както Каси предполагаше, щом наближиха мочурите, които окръжаваха плантацията, те чуха, че някой ги вика да спрат. Не беше обаче Самбо, а самият Легри, който ги гонеше и ругаеше с яростна омраза. Като чу гласа му, малодушната Емелин се разтрепери и отпусна ръката на Каси. Тя простена:
— О, Каси. Ще припадна.
— Ако направиш това, ще те убия! — каза Каси и измъкна малка лъскава кама, която проблесна пред очите на момичето.
Заплахата постигна целта си. Емелин се съвзе и можа да последва Каси в безкрайното тресавище, и то толкова дълбоко, че Легри не се реши да ги следва по-нататък, без да има помощ.
— Така лИ? — Легри злобно се засмя. — Както и да е, те вече попаднаха в клопката, мръсниците. На сигурно място са. Скъпо ще им излезе! Хей, Самбо, Куимбо. Всички негри — викаше Легри, като се връщаше към селището. Мъжете и жените тъкмо се бяха върнали от работа. — Две жени бягат през блатото! Пет долара на негъра, който ги улови. Пуснете кучетата! Отвържете Тигър и Бесню и всички други!
Вестта за това бягство раздвижи всички. Негрите се разтичаха насам-нататък: едни отидоха за факли от борина, други отвързаха кучетата, чието пресипнало, диво лаене усилваше още повече суматохата.
— Господарю, да ги застреляме ли, ако не можем да ги заловим? — каза Самбо, комуто Легри подаваше оръжие.
— Ако искаш, може да стреляш по Каси. Време е да върви по дяволите. Там й е мястото. Но по- младата — не. А сега, момчета, живо и пъргаво. Пет долара на този, който ги улови. А за всички останали по чашка ракия — уловят, не уловят.
Цялата тълпа под светлината на факлите с викове и крясъци и див вой на хора и животни се спусна към блатото, последвана от всички прислужници на къщата. Самата къща беше следователно напълно опразнена. Когато Каси и Емелин се промъкнаха през задния вход, виковете и крясъците на преследвачите още изпълваха въздуха.
През прозорците на гостната стая Каси и Емелин можаха да видят тълпата с факлите тъкмо когато окръжаваше блатото.
— Виж — Емелин посочи на Каси, — гонитбата почва. Гледай как бляскат светлините! Чуй! Кучетата. Чуваш ли ги? Ако бяхме се случили там, от нас нищо нямаше да остане. За бога, да се скриеМ по-скоро.
— Няма защо да бързаме — отвърна Каси хладнокръвно, — всички са отишли на гонитбата. Това ще им бъде развлечение за цяла нощ. Хайде да се качим горе. Обаче — каза тя и измъкна един ключ из джоба на дрехата, която Легри беше оставил в бързината — за всеки случай да вземем необходимите за пътуването пари.
Тя отключи писалището, взе една пачка банкноти и бързо ги преброи.
— Не, не бива! — каза Емелин.
— Защо да не бива — попита Каси, — предпочиташ да умрем от глад в блатата или да имаме това, което ни е нужно, за да заплатим пътя до свободните щати? С пари всичко може да се постигне, момиче. — И тя пъхна парите в пазвата си.
— Но това е кражба! — отчаяно промълви Емелин.
— Кражба! — Каси презрително се засмя. — Всяка една от тези банкноти е крадена, крадена е от бедните, гладните, от трудещите се хора, които заради него са работили до сетни сили. Той ли ще ми говори за кражба. Но хайде, трябва вече да отиваме горе, на тавана. Запасила съм се със свещи и книги за прекарване на времето. Можеш да бъдеш сигурна, че там няма да дойдат да ни търсят. А ако някой се реши да дойде, аз ще се превърна на дух.
Когато Емелин се качи в таванското помещение, тя видя голям сандък, с който някога са били докарани тежки мебели. Той беше обърнат настрана, с отвора към стената или по-право към стряхата. Каси запали една малка лампа и двете се настаниха в сандъка, в който Каси бе положила два дюшека и няколко възглавници. Едно сандъче край него бе напълнено със свещи, провизии и всички дрехи, необходими за пътуването им, които Каси бе съумяла да скъта в два необикновено малки вързопа. Като закачи лампата на една малка кука, която беше забила на отсамната страна на сандъка, Каси каза:
— Ето нашето жилище засега. Харесва ли ти?
— Сигурна ли си, че не ще дойдат да претърсят тавана?
— Много бих искала да видя как Сайман Легри ще стори това. Не наистина. Той винаги ще гледа да е по-далеч от тавана. А негрите, те ще предпочетат да бъдат застреляни, отколкото да се качат тук.
Поуспокоена, Емелин се отпусна на възглавницата.
— Каси, защо каза, че ще ме убиеш? — простодушно запита тя.
— За да не припадаш, и сполучих в това. И сега пак ти казвам, Емелин, не бива да се оставяш да припадаш, каквото и да се случи. Само вреда има от такива припадъци. Да не бях те стреснала, онзи негодник отдавна би те уловил.
Емелин потрепери.
За известно време и двете мълчаха. После Каси се зачете в една френска книга, а Емелин, изнемощяла от вълненията, задряма. Разбудиха я силни викове и крясъци, конски тропот и лаене на кучета. Тя се сепна и едва не извика.
— Нищо, връщат се от гонитбата — каза Каси спокойно. — Не се бой. Погледни през пролуката. Виждаш ли ги, всички са там долу. Саймън е трябвало да прекрати гонитбата за тази нощ. А кучетата едва се държат. Ех, господинчо! Ще трябва да почнеш гонитбата отново. Но дивечът не е там, дето го търсиш.
— Мълчи! — каза Емелин. — Ами ако те чуят?
— Ако чуят нещо, тогава именно ще стоят по-далеч от нас — каза Каси! — Няма опасност: Можем да правим какъвто шум искаме, това още повече ще ги ужасява.
Среднощната тишина настъпи и всичко замря. Легрик проклинаше неуспеха си и легна да спи, като се зарече жестоко да си отмъсти на другата утрин.
