също не знаех. Ударът беше изненадващо бърз и рязък, но безболезнен. Огледах се. Все още не можех да извикам. Намирах се в централната лаборатория за космически изследвания в Европа, която се намираше на хиляда светлинни години от Нора, с други думи на Земята. Залата беше празна, а аз се намирах на пода. Боже мой, кошмар ли е това или някаква невероятна действителност? Започнаха да влизат различни хора, познати и непознати. Странното беше, че лицата им бяха невероятно изкривени и деформирани и всички те протягаха, кой знае защо, изкривените си и костеливи ръце и крещяха в един глас: „Джак“.
— Модулът, Джак, къде е модулът? Защо не го носиш със себе си? За какво си ни без него? Силен и къс звук ме върна в действителността. Стреснах се и си отворих очите. В главата ми още кънтеше „за какво си ни без него“. Колко време съм бил в безсъзнание? Огледах се, и веднага разбрах, че това не е най-точната дума. По-скоро, завъртях си очите наляво-надясно, но не виждах нищо. Наоколо беше такава тъмница, че едвам различавах ръцете си. Нямах ни най-малката представа къде се намирам, въпреки че тялото ми беше поставено на нещо като естествена ниша. Нито си спомням, нито си представям да съм стигнал самичък дотук. Провикнах се. Гласът ми прозвуча сухо и плътно. Ни най-малка следа от ехо. Явно беше, че се намирам в някакво помещение. В „Справочник за планетите“ на Земята, Нора не е посочена като планета с атмосфера, климат и ландшафт близки до земните. Изследователите и съставители на справочника са и отделили цели пет страници, но никъде не се споменава или дори не се намеква за разумна форма на живот. Много добре си го спомням, защото го прегледах няколко пъти преди да разговарям с Растър. Факт, който беше много учудващ като се имат предвид възможностите и условията за живот. Въпреки щателните проучвания и изследвания, изследователите от Земята не бяха открили никаква проява на разум. Факт, който и на мен самия ми бе достатъчно ясен, но при стеклите се обстоятелства започнах да го преосмислям. Бях абсолютно убеден, че нещо или някой ме бе пренесъл в тази, да я наречем, пещера. Изправих се рязко и силна болка разтресе главата ми. Тъпкано ще му го върна на Растър, ако успея да се измъкна оттук. „Движенията само ще ти причинят болка“. Гласът беше толкова мощен и отчетлив, че аз неволно си запуших ушите с ръце и наведох главата си инстинктивно. Трябваше ми поне половин минута, за да се осъзная от шокиращия глас. Изправих си главата и се вцепених от двата светещи симетрични триъгълника, които може би висяха в пространството на десетина метра от мен. Леденосиви очи, отправили смразяващия си поглед право в мен.
— Добре дошъл, землянино — прогърмя отново гласът — народът на Рика те поздравява. Онемях и зяпнах. Поех си дълбоко дъх; издишах и се изправих рязко на краката си. За малко да ми експлоадира главата.
— Ударът е бил много силен и точен — каза гласът, този път по- ниско — приятелят Ви, ако така го наричате, е бил специалист. Неволно си припомних медала на ревера на Растър. Специални части, Специална подготовка шеста степен. Да, наистина е специалист.
— След минута ще сте свеж, както се изразявате, като майска роза. Ние сме се погрижили за всичко.
— Виж какво, приятел, хич не ме е грижа за какво сте се погрижили. Искам да знам, какво по дяволите е това място, къде се намирам, и в крайна сметка, кой за Бога, си ти? Също така, искам да знам как най-бързо мога да се измъкна оттук? Бъди така добър да ми кажеш!
— Всичко, което ние желаем от Вас, мистър Хемън, е една малка услуга — каза гласът и изчезна.
III.
Хред Лус седеше на почти тридесет годишното си махагоново бюро, бъркаше сутрешния си коктейл с лявата си ръка, а с другата държеше „Джаррет Джърнал“. От известно време се беше втренчил в обявите и целия свят около него като че ли се беше изключил, изгубил всякакъв смисъл. И затова може би не забеляза малкия странен кораб, с който кацнах на стария и от никого неизползван двадесет и седми док. Хред Лус имаше проблеми с жените. Не че не ги обичаше, напротив, той ги обожаваше. Излишно е обаче да се мисли, че беше някакво подобие на Дон Жуан. Влюбваше се във всяка поредна жена, с която се запознаваше, готов да живее с нея до края на живота си. Но всички тези жени, поради някакви неясни причини го напускаха или го гонеха след първия месец. Заварих го точно в такъв момент, отново да си търси квартира, в обичайната му поза, дръгнейки краката си един в друг. Хред Лус беше единственото същество на тази омразна планета, на което се доверявах с абсолютна сигурност, заради простата причина, че поради своя комплекс към жените, той вече беше намразил жителите на Калания. Приземих се на Калания някъде привечер. Това летящо чудо, с което се довлякох дотук, наистина бе великолепно. Народът на Рика, който така и не видях — гласове и ярки очи навсякъде, никъде плът или тяло — живееха в огромна кухина, в самото сърце на континента. Явно общуваха и комуникираха чрез телепатия. Гласовете, които чувах, бяха произведени в съзнанието ми. Цивилизация, родена и израснала дълбоко в недрата на планетата си. Хред слушаше моя десетминутен разказ много внимателно и съсредоточено. Накрая само каза:
— Мисля, че ако очистим Растър, ще трябва да си търся квартира на доста по-далечно място. Компютърът на бюрото на Хред ни осведоми, че Растър беше пристигнал преди седмица, на големия космодрум, на обратната страна на планетата и после се беше потопил в гъстия растителен и животински свят на третия им континент — Алания. Досега Растър не беше напускал Калания. Смяната на Хред свърши след два часа, и ние отлетяхме с неговия топтер към Алания — естествения материк, отдавна обезлюден и използван като ловен и увеселителен парк. Пристигнахме в полунощ и Хред отиде да научи нещо повече за Растър. Може би беше малко рисковано от негова страна, все пак те се бяха виждали вече два пъти, но Хред имаше стари сметки за уреждане — познайте за какво — естествено, жени. По време на полета мислих отново. Защо му трябваше на Растър психогенератора? Дали през цялото време се беше преструвал и е играл ролята на на приятел или наистина обстоятелства и принуда са го довели до тези действия? Въобще що за цивилизация е народът на Рика, тъй внезапно всеотдаен и щедър към мен, предоставяйки ми прекрасния звезден кораб? И накрая, защо Растър, след като се беше върнал на Калания, не се беше опитал да се скрие в някои от градовете-лабиринти, а се беше втурнал към това диво и екзотично кътче? Дали беше тръгнал на лов? Едва ли. Нещата се объркваха с всеки изминал ден. Оказа се, че на аеродрума трима каланианци са посрещнали Растър, след което са отпрашили към вътрешността на континента. Алания се опасваше надлъж и нашир от огромни дебели петдесет метрови дървета, подобни на земния евкалипс. Флората се допълваше от жълто-зеленикава растителност, пръкнала се буквално навсякъде. Животинският род беше представен от всякакви видове малки, дребни, големи, още по-малки, още по-големи гризачи, хищници, всеядни, тревопасни; и към този обитаем хаос трябва да спомена и роделите. Огромните тревопасни, недодялани и груби, мачкащи всичко по пътя си, приличаха на малки космати хълмове, абсолютно безобидни и безкрайно тъпи. И в тази менажерия аз трябваше да открия Растър, където и, по дяволите, да се беше скрил или беше отишъл. След като се снабдихме с необходимата екипировка (по два лазерни скорострелника, дузина атомни гранати и чифт раници с провизии), отседнахме в хотел, наспахме се добре и призори хванахме пътя.
IV.
Фактът, че Растър, заедно с неговите спътници беше наел едноместни глайдери ме отчайваше все повече. Надявах се на голямата следа, която би оставил един рейс-тотер, но изглежда Растър беше помислил за всичко. Хред управляваше своя глайдер съвсем прецизно и гладко, движейки се по нарастващата овална спирала. Беше избрал сто и осемдесет градусов визуален екран, с топлинно-сензорно реагиращ датчик. Имах чувството, че търсим игла в купа сено, въпреки всичките компютърни приспособления, стисках палци, бях готов да повярвам дори в Бога. До късно през нощта сновяхме насам- натам и накрая капнали от умора и зажаднели за сън си устроихме малък лагер, запалихме огън и си приготвихме лека вечеря. Сънят отдавна се бе заселил в територията на клепачите ми, затова не се налагаше да броя звезди, овце или нещо подобно. Заспах като дъска, мощно и непробудно. Хред остана на пост през цялата нощ. Той беше свикнал с климата на родната си планета и за него не бе никакъв проблем да бодърства една-две вечери. Сънувах жени, пиршества, торти, сладък живот. Явно добре ми беше подействала терапията на риканите. Бях се оправил напълно. Остро смушкване в ребрата отви розовите ми сънища. Три смръщени мутри и завързаният на съседното дърво Хред ме върнаха обратно в действителността. Второ остро сръгване ме подсети, че трябва да си надигна задника, аско искам да ми
