живот. Не ти ли се струва, че вече имаш право на нормален живот? Мисля, че вече си го отвоювала — каза й той и я целуна силно, изразявайки всички емоции, които изпитваше към нея. Нямаше колебание относно чувствата си към нея.
Обичаше я от цялата си душа, искаше да приеме миналото й в замяна за бъдещето й.
— Обичам те. Влюбен съм в теб. Не ме интересува каква си, нито какво ти се е случило, само съжалявам, че си преживяла толкова много болка и страдания. Бих искал да премахна всичко това, да залича спомена за него, но не съм в състояние. Приемам те такава, каквато си, обичам те такава, каквато си, и единственото, което искам, е онова, което можем да си дадем един на друг. Искам да благодаря на щастливата си звезда за деня, в който влезе в кабинета ми. Не мога да повярвам, че съм бил толкова благословен да те намеря.
— Аз съм щастливата — рече тя, благоговееше пред отношението му. Не можеше да повярва на думите му. — Защо ми казваш всичко това? — попита тя, бе на път да се разплаче. Невъзможно й бе да го възприеме.
— Казвам ти го, защото е така. Защо не се отпуснеш и не спреш за малко да се притесняваш, да се насладиш на момента? Дълго време е имало за какво да се безпокоиш. Сега е мой ред. Ще се притеснявам и за двама ни. Става ли? — попита той, отново се приближи към нея и изтри сълзите от очите й. — Става ли?
— Добре, Чарлс… обичам те.
— Не толкова, колкото аз те обичам — рече той, отново я взе в обятията си, силно я прегърна и я целуна. А след малко се засмя тихо.
— Какво смешно има? — прошепна тя, докосна устните му с върховете на пръстите си, което го възбуди още повече. Той умираше от желание да я обладае, ала знаеше, че ще мине време, преди това да се случи помежду им.
Чарлс се усмихваше, когато й отговори:
— Помислих си, че въпреки деликатното ти психическо състояние единственото, което те спасява от моята страст, е пиронът в тазовата ти кост. Честно казано май само това ме спира.
— Засрами се — пошегува се тя и внезапно си зададе въпроса дали иска да бъде спасена. Това бе интересен въпрос.
През следващите две седмици Чарлс се грижеше за нея, постоянно идваше в апартамента, щом му беше възможно, а през почивните дни спеше до нея на леглото. Грейс изпитваше спокойствие да лежи до него и да се събужда сутрин в прегръдката му. Разказваше й истории от детството си, за родителите си, които не бяха вече живи, но които той обичаше много и които също бяха го дарили с любов. Той бе единствено дете, бе имал хубав живот и си даваше сметка за това. А тя му разказваше забавни случки с Люана и Сали. Спомените, които двамата обменяха, бяха коренно различни. След първата седмица той нае лимузина и я закара за почивните дни в Кънектикът. Обядваха в „Кобс Мил Ин“ в Уестън, където бе превъзходно и се прибраха в Ню Йорк отпочинали и в същото време изтощени.
Лекарите я увериха, че се поправя отлично и след една седмица може да се върне на работа, но Чарлс я убеди да удължи с още толкова отпуска си. А тя зададе на лекарите един важен въпрос и бе удовлетворена от отговора. Посети и приятелите си в „Сейнт Андрю“, отиде там с такси през деня, а те се развълнуваха силно, когато я видяха. Обеща им скоро отново да се върне на работа, но не и преди септември, когато щеше да се раздели с патериците.
В края на следващата седмица Чарлс я заведе в Хамптънс. Отседнаха в уютна малка странноприемница, а уханието на морето бе омайващо. Пристигнаха късно вечерта в петък и тя го накара да я заведе на разходка на плажа, нищо че беше с патерици. Седна на пясъка и се вслуша в шума на океана, а той се настани до нея.
— Не знаеш колко прекрасно е за мен. Преди да дойда в Ню Йорк, никога не бях виждала океана.
— Почакай само да зърнеш Мартас Вайнярд.
Той й обеща да я заведе там за Деня на труда, ала тя продължаваше да се тревожи за бъдещето им. И какво щяха да правят следващата седмица, когато тя се връщаше на работа? Трябваше да запазят връзката си в тайна. Мисълта за това й бе странна. Не беше още любовна връзка, но бе нещо много повече от приятелство.
— За какво мислиш? — попита я той спокойно, докато седяха в тъмнината на плажа.
— За теб — провокира го тя, но на него и това му бе приятно.
— Какво за мен?
— Мислех си кога ли ще спим заедно — рече тя простичко, а той я загледа смутен.
— Какво означава това? Между другото — усмихна се той, — смятах, че вече го правим. Ти дори хъркаш понякога.
— Знаеш какво имам предвид. — Тя го побутна леко и той се засмя. Беше толкова прекрасна.
— Искаш да кажеш… — Той вдигна вежди и се престори на изненадан. — Да не би да предлагаш…
— Да, така мисля. — Изчерви се тя. — Вчера се видях с ортопеда и той ми каза, че съм добре… сега ни остава да се притесняваме за главата, а не за таза ми.
Чарлс започна да се смее, беше благодарен, че имаха на разположение всички тези седмици, за да се опознаят, без да им пречат усложненията от нейното минало и техния сексуален живот. Беше минал малко повече от месец, а имаха чувството, че са били винаги заедно. Бяха напълно непринудени и отпуснати един с друг.
— Това покана ли е? — попита той с усмивка, която би разтопила всяко сърце, а нейното отдавна копнееше за него и като го гледаше, направо се предаде. — Или си играеш с мен?
— Може би и двете. — Ала тя мислеше за това от няколко дни и бе решила да опита. Трябваше да знае какво ще се случи и дали има шанс за бъдещето.
— Да не би това да е сигнал, че трябва да скоча от горещия пясък и да те повлека за косата към нашата стая, като зарежа патериците ти тук?
— Звучи привлекателно. — С нея той се чувстваше млад, въпреки сериозността на миналото й тя го караше да се смее непрекъснато и това му допадаше. Беше толкова различно от времето с първата му жена. Тя беше много напрегната, погълната от себе си и нервна. С Грейс животът бе съвсем различен. Тя бе спокойна, интелигентна, пожертвователна и грижлива. Беше преживяла толкова много и въпреки това бе мила и нежна. А имаше и чувство за хумор.
— Хайде да отиваме в хотела. — Той й подаде ръка да стане и те тръгнаха бавно обратно, после спряха да ядат сладолед.
— Обичаш ли бананов сплит? — попита го тя небрежно, докато ближеше сладоледа, а той се усмихна.
В едни моменти приличаше на дете, а в други — на световната жена. Харесваше му контраста и комбинацията. Това бе предимството на младостта й, а то носеше безкрайни възможности и обещаваше привлекателно бъдеще. Искаше да има деца от нея, да живее с нея, да се люби с нея… но първо трябваше да яде сладолед с нея.
— Да, обичам бананов сплит — отвърна той усмихнат. — Защо?
— И аз. Хайде да ядем утре.
— Добре. Можем ли да се връщаме? — Отне им четири часа, за да стигнат до Хамптънс заради натовареното движение от Ню Йорк, вече наближаваше полунощ.
— Да, вече можем да се връщаме в хотела. — Тя му се усмихна, отново загадъчна и женствена. Сякаш зад облаците надничаха различни същества. Обичаше нейната игривост и това, че още не е съвсем пораснала.
Стаята им в странноприемницата беше с тапети на рози и мебели във викториански стил. Имаше малък мраморен умивалник, а леглото бе с балдахин, много хубаво. Чарлс бе поръчал в стаята да се изстудява шампанско и да поставят голям букет от любимите й цветя — люляк и рози.
— Помислил си за всичко. — Целуна го, когато затвориха вратата на стаята.
— Да — отвърна той, горд от себе си, — дори не мога да поръчам на секретарката си да се погрижи.
— По-добре недей. — Гледаше го щастлива как налива шампанско и й подава чашата, ала тя отпи само една малка глътка и седна. Беше твърде развълнувана, за да пие. Все едно бяха в меден месец, но
