очакването беше страшно и за двамата, особено като не знаеха чии призраци ще ги навестят.
— Уплашена ли си? — прошепна той докато си лягаха — той по пликчета, тя по нощница.
Тя кимна.
— И аз — призна той, а тя зарови лице във врата му и се сгуши в него.
Чарлс угаси светлината. В противоположния край на стаята остана да свети само една свещ. Беше незабравимо романтично.
— Какво ще правим сега? — прошепна тя в ухото му след минута.
— Хайде да спим — прошепна и той.
— Наистина ли? — попита тя, беше озадачена и той се разсмя.
— Не… не точно…
Той я целуна, направо искаше вече да е свършил, но не смееше да посегне, не беше сигурен как да подходи, какво да направи, не искаше да събуди болката от множеството й рани. Беше малко по-трудно, отколкото очакваше. Ала докато се целуваха, той забрави за счупените й кости и грозотата на миналото бавно си отиваше от нея. Нямаше спомени, време, други хора, съществуваше само Чарлс и невероятната му нежност, безкрайната му страст и любов към нея, той се приближаваше все повече към нея и телата им се постепенно се сливаха, докато се превърнаха изведнъж в едно и тя усети как се разтваря в него и не може да издържа повече. Беше толкова съвършено, после внезапно двамата експлодираха едновременно и Грейс се отпусна в ръцете му напълно замаяна. Никога не бе изпитвала нещо толкова невероятно. Нямаше нищо общо със случилото се преди, нямаше спомен, нито болка, нямаше нищо друго, освен Чарлс и споделената им любов. Малко по-късно Грейс бе тази, която го пожела, която го възбуждаше и играеше с него, докато го докара на ръба на възбудата.
— О, Боже — каза той след това, — много си млада за мен, ще ме убиеш… но каква смърт! — А след това се сепна дали не е направил погрешна стъпка и я погледна ужасен, но тя се засмя. Всичко беше наред за тяхно общо учудване.
На следващия ден го накара да й купи бананов сплит и прекараха почивните дни чудесно. Повечето време останаха в стаята си, откриваха се един друг, а през останалите часове бяха на плажа, на слънце. Когато се върнаха в Ню Йорк в неделя вечерта, отидоха в нейното легло и отново се любиха, за да са сигурни, че магията няма да се загуби в апартамента й. Чарлс дори реши, че е още по-добре.
— Между другото — той се преобърна сънено след това и й прошепна, — уволнена си, Грейс.
Тя тъкмо се унасяше, но при думите му се сепна. Какво й казваше той? Защо го правеше. Тя погледна уплашено.
— Какво? — почти изкрещя Грейс в тъмното и той изненадан отвори очи. — Какво искаш да кажеш?
Тя го гледаше втренчено.
— Чу ме. Уволнена си.
Той се усмихваше щастливо.
— Защо? — Тя бе на път да се разплаче. Беше й приятно да работи за него, особено сега, а същата седмица предстоеше да се върне на работа. Не беше честно. Какво правеше той?
— Не спя със секретарките си — обясни той и после се ухили доволно. — Не ме гледай толкова уплашено. Имам на ум нова работа за теб. Едно стъпало по-високо или на мен поне така ми се струва, зависи как го приемаш ти. Какво ще кажеш да станеш моя жена? — Той бе съвсем разбуден вече, а тя се вцепени. Трепереше, когато го попита:
— Сериозно ли говориш?
— Не. Шегувам се. А ти какво си мислиш? Разбира се, че говоря сериозно. Ще приемеш ли?
— Наистина? — Тя не можеше да повярва, гледаше го с недоверие, а той й се смееше.
— Разбира се, че наистина!
— О-о!
— Е?
— С удоволствие. — Наведе се и го целуна, а той я сграбчи пламенно.
13
Грейс повече не се върна на работа, те се ожениха шест седмици по-късно, през септември. Заминаха за две седмици на меден месец в Сейнт Бартс, после тя премести малкото си вещи при него. Чарлс обитаваше малка, но много елегантна градска къща на Шейсет и девета улица в Източен Ню Йорк. Живееха там от седмица, когато се стигна до първия им спор, който обаче доста се разгорещи. Тя настояваше да се върне на доброволната работа в „Сейнт Андрю“, той се страхуваше и искаше да я спре.
— Да не си луда? Помниш ли какво се случи последния път, когато отиде там? Категорично не! — Той беше непреклонен. Можеше да прави каквото поиска, но не и това. Нямаше намерение да промени мнението си.
— Това беше злополука — продължаваше да настоява тя, но Чарлс се заинати още повече.
— Това не беше злополука. Тези жени имат опасни съпрузи. А ти ги съветваш как да се отърват от тях и онези типове като нищо ще тръгнат след теб, както стана със Сам Джоунс. — По това време за нападението срещу Грейс и убийството на жена му и децата му той вече бе получил по-лека присъда от очакваната и дори щеше да бъде освободен по-рано от затвора. А доколкото им бе известно, вече бе в Синг Синг. — Няма да отидеш. Ако трябва, ще разговарям с отец Тим, Грейс, забрави за това.
— И с какво се очаква да се занимавам? — попита тя през сълзи. Беше на двайсет и три години и изобщо нямаше какво да прави, докато той се прибере от работа в шест часа. Не й позволяваше да работи и в адвокатската фирма. Можеше понякога да обядва с Уини, но това не запълваше времето й. А и Уини възнамеряваше да се премести във Филаделфия, за да е по-близо до майка си.
— Ще ходиш по магазините. Ще учиш. Ще намерим благотворителна организация и ти ще си в ръководството. Ще ходиш на кино. Ще ядеш бананов сплит. — Чарлс бе неотстъпчив. Опитваше се да се прибира всеки ден за обяд при нея, но понякога не можеше, а когато Грейс се обърна към отец Тим за подкрепа, той й я отказа. Въпреки желанието си и независимо колко добра бе тя в работата си, отец Тим подкрепи Чарлс за това решение. Вече й струвало твърде висока цена, а и беше време да престане да плаща за греховете на другите. Сега тя имаше собствен живот.
— Радвай се на съпруга си, бъди разумна, Грейс, заслужаваш го — мъдро й каза свещеникът, но Грейс все още недоволстваше и търсеше нови занимания.
Мислеше да кандидатства в някоя школа, но през ноември това стана спорен въпрос, шест седмици след сватбата им.
— Защо имаш толкова доволен вид? Приличаш на котка, която е погълнала канарче. — Чарлс тъкмо се бе прибрал вкъщи да обядва с нея. Той ставаше известен във фирмата с продължителните си обеди и партньорите му се шегуваха, че да имаш млада жена означава да работиш много. Ала той си даваше сметка, че му завиждат и биха дали всичко да са в неговата кожа… или боксерки. — Сега какво си намислила? — попита той, чудеше се дали не е намерила какво да прави. Тя бе нещастна от седмици заради забраната му за „Сейнт Андрю“. — Къде си ходила днес?
— На лекар.
— Как е тазът ти?
— Чудесно. Зараснал е много добре. — Тя се бе усмихнала широко, а той се смееше. Изглеждаше много миловидна, когато криеше някаква тайна. — Има обаче още нещо.
Лицето му стана сериозно.
— Нещо не е наред ли?
— Не. — Тя продължаваше да се усмихва, целуна го по устните и започна да разкопчава панталона му. Като се има предвид колко предпазливи бяха в секса в началото, наистина бяха напреднали доста оттогава. — Ще имаме бебе — прошепна тя, когато той се възбуди и тъкмо се готвеше да я хвърли на леглото, а той я погледна сепнато.
— Така ли? Сега?
— Не сега, глупчо. През юни. Изглежда съм забременяла в Сейнт Бартс.
— Оу! — Той щеше да стане баща за пръв път, на четирийсет и три години, и това окончателно го извади от релси. Никога през живота си не бе изпитвал подобно щастие, нямаше търпение да съобщи на
