е много по-голям от Парк авеню и Уолстрийт. А хората са склонни да се свиват в черупката си. Ти можеш да направиш много добрини, предстои разрешаването на важни проблеми. Ще ти се обадя — обеща приятелят му и се отдалечи от тях, а към полунощ Чарлс и Грейс се върнаха в „Уилард“. Вечерта бе прекрасна, тя бе получила паметен плакат за безрезервното й отношение към децата.
— Трябва да го покажа на децата следващия път, когато ми кажат колко съм лоша — усмихна се тя и седна на масата в хотелския им апартамент.
В крайна сметка се радваше, че дойде. Наистина й бе приятно, а после, когато си легнаха и разговаряха за хората, които срещнаха, и колко впечатляващо бе да си в компанията на президента и първата дама, тя попита Чарлс за неговия приятел конгресмена.
— Роджър ли? — рече той безразлично. — Беше партньор във фирмата. Той е добър човек, винаги съм го харесвал.
— А какво ще кажеш за другото? — Бе любопитна каква ще е реакцията на Чарлс.
— За политиката? — Погледна я с изненада. — Не, не ме интересува.
— Защо не? Ти ще си страхотен.
— Може би един ден ще се кандидатирам за президент. Ти ще си прекрасна първа дама — пошегува се той, а после се обърна към нея изпълнен с любов, целуна я жадно и както винаги тя побърза да отвърне на страстта му.
Върнаха се в Ню Йорк в два часа на следващия ден следобед. Чарлс беше в празнично настроение и реши да не ходи на работа. Прибраха се с Грейс вкъщи и децата много им се зарадваха. Скачаха около тях и искаха да разберат какво са им донесли родителите им от пътуването.
— Абсолютно нищо — излъга Чарлс с празен поглед, а те се разпищяха пронизително, защото не им повярваха. Децата им ги познаваха по-добре. Бяха купили играчки и сувенири за тях на летището. Когато Чарлс пътуваше по работа, а това ставаше рядко, той никога не се връщаше с празни ръце. Грейс им разказа за Белия дом, за децата, които пяха там и за осветеното коледно дърво на моравата отпред.
— Какво пяха? — поиска да знае Андрю, а малката госпожица Абигейл се поинтересува съвсем по женски в какво са били облечени. Синът и дъщеря им вече бяха съответно на шест и пет години.
Следващата седмица бе Коледа и през почивните дни те купиха елха, която стана чудно красива, когато я украсиха. Двамата с Чарлс поставиха играчките горе, а децата ги слагаха долу, докъдето стигаха, имаше гирлянди от пуканки и червени боровинки, тяхна любима традиция.
Щом ги пуснаха във ваканция, Грейс ги заведе на кънки в „Рокфелър плаза“, също да видят Дядо Коледа в „Сакс“ и красиво украсените витрини на Пето авеню, после се отбиха в работата на татко и го отведоха на обяд. Отидоха в „Серендипити“ на Шейсета улица между Второ и Трето авеню и си поръчаха огромни сандвичи и гигантски сладоледени шейкове. Грейс поиска бананов сплит и Чарлс се разсмя, като си припомни банановия сплит, който й купи, когато за пръв път заминаха заедно през почивните дни. Този път тя го изяде целия и той я похвали, че е станала член на клуб „Празна чиния“.
— Шегуваш ли се с мен? — усмихна му се широко тя, на носа си имаше разбита сметана. Абигейл се изкикоти като я погледна, дори на Андрю му хареса.
— Разбира се, че не. Мисля, че е прекрасно, че не си похабила и частичка от десерта — засмя се Чарлс, чувстваше се щастлив и млад.
— Бъди добър или ще си поръчам още един. — Тя бе стройна както винаги, но това продължи до след Нова година, когато съобщи, че вече не може да влиза в дрехите си. Беше дежурила на горещата линия няколко пъти през седмицата, в която бяха почивните дни, знаеше колко важно е това време за семействата в беда и за безпомощните деца и желаеше да направи колкото може повече. И подобно на останалите, докато дежуреше на телефоните похапваше бисквити и пуканки, особено по Коледа.
— Чувствам се огромна — констатира тя нещастна, докато закопчаваше джинсите си за разходка в парка с него в края на лениво прекараните почивни дни.
— Повечето жени биха дали мило и драго да са „огромни“ като теб. — Въпреки че бе родила две деца и бе навършила вече трийсет години, тя все още изглеждаше като фотомодел. А той току-що бе изпълнил петдесет и бе красив както винаги.
Бяха приятна на вид двойка, която се разхождаше. Тя носеше топла обемна шапка от лисича кожа и същото късо палто, които той й бе подарил за Коледа. Беше много подходящо за суровата нюйоркска зима.
В парка имаше сняг, те оставиха децата за няколко часа с бавачката вкъщи, защото икономката им я нямаше. Обичаха понякога в неделя да се разхождат дълго, друг път взимаха такси до Сохо и посещаваха някое кафене, или обядваха, разглеждаха галерии с картини или скулптури.
Ала този следобед те изпитваха удоволствие само да се разхождат и накрая стигнаха до хотел „Плаза“. Решиха да се отбият и да изпият по един горещ шоколад в Палм Корт. Влязоха в елегантния стар хотел хванати за ръка, увлечени в спокоен разговор.
— Децата никога няма да ни простят, ако разберат — виновно рече Грейс. Те обичаха Палм Корт. Беше много романтично да е сама с него. Говореше за плановете си за „Помогнете на децата!“ за следващата година, възнамеряваше още да разшири дейността й. Непрекъснато се стремеше да обхване повече хора. Докато разговаряше с него, тя погълна пълна чиния със сладки и изпи два горещи шоколада с разбита сметана. Когато свърши, почувства се зле и съжаляваше, че е яла толкова много.
— Същата си като Андрю — смееше й се Чарлс. Приятно му бе да е с нея, тя беше като момиче, в същото време бе истинска жена.
Когато си тръгнаха от „Плаза“, той хвана файтон, който да ги закара до вкъщи, те се прегърнаха на задната седалка, целуваха се, шепнеха си и се кикотеха под тежките одеяла подобно на юноши или на младоженци. Щом стигнаха до вкъщи, се втурнаха вътре да извикат децата, за да погалят коня. После файтонджията се съгласи да направи още едно кръгче. Когато се прибраха, бавачката си тръгна, а Грейс приготви спагети за вечеря.
През следващите няколко седмици бе заета, имаше нови планове, занимаваше се с децата. С изненада установи, че непрекъснато се чувства изтощена, дотолкова, че се отказа от две смени на горещата линия, което не беше характерно за нея. А когато Чарлс го забеляза, той се притесни и я попита:
— Добре ли си? — Понякога той се тревожеше, че рано или късно травмите в юношеството й и побоят близо до „Сейнт Андрю“ ще дадат отражение върху здравето й, затова, когато не й беше добре, той истински се притесняваше.
— Разбира се, че съм добре — отвърна тя, ала тъмните кръгове под очите й и бледността й не го убеждаваха. Тя почти нямаше пристъпи от астма, ала започваше да изглежда както при първата им среща. Малко по-разсеяна и малко по-сериозна и не напълно здрава.
— Искам да отидеш на лекар — настоя той.
— Добре съм — упорстваше тя.
— Наистина трябва да отидеш — твърдо каза той.
— Добре, добре.
Ала тя не направи нищо, извинявайки се, че е много заета. Накрая той й записа час и й каза, че ще я заведе лично, ако тя не отиде още на следващата сутрин. Беше минал месец от Коледа и тя беше в разгара на голяма кампания за събиране на средства за „Помогнете на децата!“. Дневно трябваше да води хиляди телефонни разговори и да посещава милиони хора.
— За Бога — реагира тя нервно, когато той я подсети за часа при лекаря на следващата сутрин, — просто съм уморена, това е всичко. Голяма работа. Защо си толкова разтревожен? — сопна му се тя, а той я хвана за раменете и я обърна към себе си.
— Имаш ли представа колко важна си за мен и за това семейство? Обичам те, Грейс. Не си прави шега със здравето си. Нуждая се от теб.
— Добре — отвърна тя тихо. — Ще отида. — От край време мразеше да ходи на лекар. Лекарите й напомняха за лошите преживявания, за изнасилванията, за смъртта на майка й, за нощта, когато уби баща си, а дори и за престоя й в „Белвю“ след нападението при „Сейнт Андрю“. За Грейс лекарите винаги бяха свързани с нещо неприятно, като се изключи раждането на децата й.
— Имаш ли представа какво може да не е наред? Как се чувстваш? — разпитваше я учтиво семейният
