щеше да навърши шест години през юли. Въпреки това Грейс не бе забременявала. — Съмнявам се.
— Взимате ли хапчета? — Тя поклати глава. — Тогава защо да не сте бременна? Има ли някаква причина? — Той погледна Чарлс.
— Не мисля така — твърдо отрече Грейс. Би искала да има още едно дете, но смяташе, че не може да забременее. След шест години, възможно ли бе?
— Да, но според мен си бременна — усмихна й се Чарлс. Той никога не би си и помислил, но тя имаше всички симптоми. — Можете ли да проверите? — попита той лекаря.
— По-добре купете тест от дрогерията на ъгъла. Обзалагам се, че вие сте прав, а тя — не. — Усмихна се на Грейс. — Изглежда отричате очевидното. Вие имате всички симптоми. Повдигане, световъртеж, увеличен апетит, умора, сънливост, чувствате се напълняла, последният път не сте имала мензис и сте решила, че е от нерви. От професионална гледна точка не е така. Моето предположение е, че ще имате дете. Мога да се обадя на вашия акушер-гинеколог да ви прегледа, ако желаете, но по-лесно е да си купите тест и да се обадите на вашия лекар.
— Благодаря ви — тя бе като вцепенена. Дори не й бе минало на ум. Толкова дълго се бе надявала да имат друго дете и накрая се бе отказала, убедена, че никога не може да се случи.
Отидоха до ъгъла и купиха тест, после се прибраха вкъщи с такси, Чарлс я притискаше към себе си, благодарен бе, че не се е случило нищо страшно. Когато полицаят отговори на телефона им, той изпадна в паника и се страхуваше от най-лошото.
Тя направи всичко по предписанията на теста и после изчакаха точно пет минути по часовника на Чарлс, тя се усмихваше, докато чакаха. И двамата бяха убедени, че е бременна и беше точно така.
— Кога се е случило според теб? — попита тя, стоеше сковано. Все още не можеше да повярва.
— Бих се обзаложил, че е станало след вечерята в Белия дом — засмя се Чарлс и я целуна.
Той беше прав. На следващия ден Грейс отиде на гинеколог, бебето трябваше да се роди в края на септември. Чарлс вдигна шум, че щял да е стар човек, когато то се роди. Щеше да е на петдесет и една, но Грейс не искаше и да чуе оплакванията му, че е „възрастен“.
— Ти си като децата — тя цялата сияеше.
И двамата бяха развълнувани и щастливи. Роди им се хубаво малко момченце, което приличаше и на двамата, само че имаше светло руса коса, каквато според тях нямаше нито в нейната, нито в неговата фамилия. Той бе изключително дете, приличаше на швед. Нарекоха го Матю, а децата се влюбиха в него от първия миг. Аби непрекъснато го носеше на ръце и го наричаше „моето бебе“.
С трите деца къщата им на Шейсет и девета улица започна да се пръска по шевовете и през зимата те я продадоха и купиха нова в Гринич. Беше хубава бяла къща с ограда от колове и огромен заден двор. Чарлс донесе за децата хубав шоколадов на цвят лабрадор. Животът бе идеален.
„Помогнете на децата!“ продължи да процъфтява, а Грейс ходеше два пъти седмично до града, за да проверява как върви работата и отвори по-малък офис в Кънектикът, където прекарваше предобедите си. В повечето случаи взимаше със себе си бебето в количката му.
За тях животът в Кънектикът бе удобен. Децата обичаха новото си училище. Абигейл и Андрю бяха съответно в първи и във втори клас. През лятото на следващата година на Чарлс се обади Роджър Маршал, бившият му партньор, конгресменът.
Роджър отново поиска от Чарлс да обмисли навлизането си в политиката. От следващата година в Кънектикът се освобождаваше едно място, защото един старши конгресмен се пенсионираше. Чарлс не можеше да си представи, че ще се кандидатира, бе твърде зает във фирмата и харесваше работата си. Работата в Конгреса, ако спечелеше, щеше да означава да се преместят във Вашингтон поне за известно време, а това щеше да е трудно за Грейс и за децата. Всички политически кампании бяха скъпи и изтощителни. Обядваха и разговаряха за това и Чарлс отклони предложението. Ала когато един от младшите конгресмени от района получи инфаркт и почина по-късно през същата година, Роджър отново се обади и този път за изненада на Чарлс Грейс го накара да помисли по въпроса.
— Не говориш сериозно — погледна я Чарлс внимателно, — ти не искаш такъв живот, нали? — Веднъж бе живял на прицела на обществеността, когато бе женен за първата си жена, и повече нямаше желание. Трябваше да признае обаче, че администрацията винаги го бе интригувала, особено във Вашингтон.
Накрая каза на Роджър, че ще помисли. И наистина изпълни обещанието си. Решението му обаче бе отрицателно, Грейс спори дълго с него, че той може да се превърне в значима личност и ще му бъде приятно. Тя си мислеше, че това може да означава много за него. Неведнъж напоследък той й бе признавал, че вече не вижда предизвикателство в работата си в адвокатската фирма. Чувстваше се стар в навечерието на петдесет и третия си рожден ден. Единственото, което имаше значение за него, бяха децата и тя.
— Имаш нужда от нещо ново в живота, Чарлс — убеждаваше го тя. — Нещо, което да те вълнува.
— Имам теб — усмихна се той, — ти си достатъчно вълнуваща за един мъж. Млада жена и три деца могат да ме поддържат енергичен през следващите петдесет години. Освен това ти едва ли наистина си склонна да приемеш цялото напрежение в живота ни, нали? Ще бъде трудно за теб и за децата. Все едно да живееш в аквариум.
— Ако ти го желаеш, ще се справим. Вашингтон не е на луната. Не е толкова далече. Можем да задържим тази къща и да прекарваме част от времето си тук. Когато Конгресът е в сесия, е възможно да пътуваш.
Той се смееше на всичките й планове.
— Не съм сигурен, че ще се наложи да се тревожим за това. Има вероятност и да не спечеля. Аз съм непозната личност, никой не ме знае.
— Ти си уважаван човек в тази общност, имаш чудесни идеи, почтен си и проявяваш искрен интерес към нашата страна.
— Да разчитам ли на гласа ти? — попита я той и я целуна.
— Винаги.
Той отговори на Роджър, че ще се кандидатира и започна да събира хора, които да му помагат за кампанията. Стартираха сериозно през юни и Грейс правеше всичко — от лепене на марки до здрависване с много хора и обикаляне от врата на врата с листовки. Те организираха същинска кампания на „обикновения човек“ и макар да не криеха, че Чарлс бе от заможно семейство и богат, бе също очевидно, че е грижовен, искрен и добронамерен. Той бе честен човек и взимаше присърце благополучието на страната си. Обществеността му вярваше и за изненада на самия Чарлс средствата за масова информация също го харесаха. Те отразяваха всичко, което правеше и бяха много точни.
— И защо не? — Грейс бе учудена, че Чарлс толкова се изненадва от благоразположението на печата, но истината бе, че той познаваше новинарите много по-добре от нея.
— Защото невинаги са толкова честни. Почакай. Те ще ме хванат натясно рано или късно.
— Недей да бъдеш такъв циник.
Тя стоеше настрана от кампанията, доколкото можеше, беше до него само, когато той имаше нужда, вършеше проучвателна работа, дори да се налагаше да взима и децата със себе си. Ала нямаше желание да излиза на предна линия. Чарлс бе кандидатът и онова, което отстояваше, беше важно. Тя никога не забравяше това.
Почти нямаше време за собствените си задачи и „Помогнете на децата!“ трябваше да се бори сама почти през цялата кампания на мъжа й. Все още поемаше смени на горещата линия, когато й беше възможно, ала работеше за Чарлс повече от когато и да било и й правеше впечатление, че новото занимание му харесва. Беше въодушевен, ходеха на пикници и барбекюта, на щатски панаири, той разговаряше с политически групировки и фермери, с бизнесмени. Съвсем очевидно бе, че истински желае да им помогне. Те му вярваха и харесваха позицията му. Грейс също им допадаше. Работата й с „Помогнете на децата!“ беше добре позната, но беше ясно, че съпругът и децата й бяха най-важни за нея и това също привличаше избирателите.
През ноември той спечели със съкрушително високи резултати. Прехвърли дела си от фирмата в тръст и преди да замине, колегите му организираха голямо парти в негова чест в „Пиер“. После двамата с Грейс и децата отпътуваха за Вашингтон да намерят къща. Щяха да се местят след Коледа. Децата трябваше да
