сменят училищата си, те бяха стреснати, но развълнувани. За тях промяната бе голяма. Откриха превъзходна къща в Джорджтаун на Ар стрийт.
Грейс записа децата в „Ситуел френдс“. През януари Абигейл и Андрю тръгнаха съответно в трети и четвърти клас и Грейс намери група за игра, където включи Матю. Той бе едва двегодишен.
Връщаха се в Кънектикът за празниците и ваканциите, когато Конгресът не беше в сесия и децата не ходеха на училище. Чарлс предпочиташе да е близо до избирателите си и старите си приятели, но всеки миг в Конгреса му носеше удоволствие. Той прокарваше нови закони, когато имаше възможност, и намираше безкрайните заседания на комисиите, в които участваше, за очарователни и плодотворни. През втората година от мандата му Грейс основа филиал на „Помогнете на децата!“ във Вашингтон по подобие на организациите в Ню Йорк и Кънектикът. През повечето време тя се обаждаше на телефоните, появи се няколко пъти по телевизията, говори по радиото. Като жена на конгресмен имаше по-голямо влияние отпреди и изпитваше удоволствие да го използва за благородни цели.
Те имаха доста забавления и посещаваха политически събития. Редовно ги канеха в Белия дом. За тях спокойните години бяха свършили. И въпреки това все още успяваха да водят живот далеч от вниманието на обществото в Кънектикът. И макар той да бе политик на изборна длъжност, животът им остана съвсем обикновен. Не бяха хора, които обичат да се изтъкват. Той бе активно работещ конгресмен, който оставаше дълбоко свързан с домашните си корени, а Грейс бе дискретна и трудолюбива в своята сфера и се занимаваше непрекъснато с децата.
Изкараха във Вашингтон близо три мандата, пет години, когато Чарлс получи предложение, много по- интересно от предишното. Да бъде конгресмен означаваше много за него, бе придобил ценен опит, но той разбра също, че може да има много по-голяма власт и повече влияние върху съдбата на страната си на друг пост. Сенатът го привличаше много, той имаше доста приятели там. А този път с него се свързаха хора близки до президента, които искаха да знаят дали е склонен да се кандидатира за Сената.
Веднага съобщи на Грейс и те разговаряха за това дълго. Той го желаеше, ала в същото време се страхуваше. Щеше да е подложен на по-голям натиск, трябваше да отговаря на по-големи изисквания, да поема по-големи отговорности и да е изложен много повече на общественото внимание. Като конгресмен хората го харесваха, но до голяма степен той бе един от народа. Като сенатор щеше да бъде възприеман от мнозина като източник на зъл умисъл и заплаха. Всички, които се стремяха към президентския пост, щяха да го следят и да се опитват да го премахнат от пътя си.
— Това ще бъде мръсна работа — обясняваше той искрено и се притесняваше и за нея. Засега я бяха оставили на мира. Беше известна с добрата си работа, стабилния си брак, семейното си чувство и рядко бе обект на обществено внимание. Като жена на сенатор щеше да е под светлините на рампата, а кой знае до какво можеше да доведе това. — Не искам да направя нещо, което ще те нарани — рече Чарлс, изглеждаше притеснен. Тя и семейството му бяха първа грижа, а тя го обичаше още повече заради това.
— Недей да бъдеш смешен. Не се страхувам. Нямам какво да крия — заяви тя, без да помисли, а той се усмихна и тогава тя се досети. — Добре де, имам. Но все още никой не е разбрал. Още не се е появил никой, който да говори за миналото ми. Аз платих дълга си. Какво биха могли да кажат?
Беше толкова отдавна. Тя бе на трийсет и осем години. Неприятностите й бяха далеч зад нея… двайсет и една години… всичко бе свършило и до голяма степен за Грейс миналото бе като далечен сън.
— Много хора вероятно не си дават сметка коя си, имаш друго име, вече си зряла жена. Но като станеш жена на сенатор, те могат да започнат да ровят в биографията ти, Грейс. Готова ли си за това?
— Не, но ще позволиш ли това да те спре? Нали искаш този пост? — попита го тя, седяха в спалнята си и разговаряха късно вечерта, той кимна утвърдително. — Тогава не позволявай нищо да те спре. Имаш право на това. Ти си добър професионалист. Не се страхувай да държиш живота ни в ръцете си — смело му каза тя. — Нямаме от какво да се страхуваме.
Те вярваха в това и две седмици по-късно той обяви, че през ноември ще се кандидатира за Сената.
Надпреварата бе напрегната, трябваше да се пребори с труден съперник, който обаче бе прекарал доста време в Сената и хората смятаха, че е време за промяна. А Чарлс Макензи бе много привлекателен. Списъкът на свършеното от него беше впечатляващ, имаше доста добри постижения, чиста репутация и много приятели. Освен това изглеждаше превъзходно, хората харесваха семейството му и това несъмнено щеше да му е от полза в изборите.
Кампанията започна с пресконференция и от самото начало Грейс видя разликата с кампанията за конгресмен. Задаваха му въпроси за живота му, за адвокатската фирма, за личните му ценности, за доходите му, за данъците, служителите му и децата. После започнаха да питат за Грейс, за ангажиментите й в „Помогнете на децата!“ и за „Сейнт Андрю“ преди това. Странно откъде знаеха за даренията, които бе направила. Въпреки че я бяха разследвали, те изглежда я харесваха. От списанията й се обаждаха за интервюта и искаха да я снимат, отначало тя им отказваше. Не искаше да бъде на първа линия в кампанията. Желанието й бе да му помага както преди, да работи упорито и да стои зад него. Ала не това искаше печатът. Имаха петдесет и осем годишен кандидат за сенатор с вид на филмова звезда и красива жена, която бе двайсет години по-млада от него.
— Но аз не искам да давам интервюта — оплакваше се тя една сутрин на закуска. — Ти си кандидатът, а не аз. Какво искат от мен, за Бога? — попита тя, докато му сипваше втора чаша кафе. Имаха икономка, която идваше за половин ден, но Грейс все още предпочиташе да бъде сама с Чарлс и децата и всяка сутрин лично приготвяше закуската.
— Предупредих те, че ще е така — спокойно отвърна Чарлс по повод печата. Изглежда нищо не можеше да го извади от равновесие, дори когато материалите за него не бяха ласкави, както често ставаше напоследък. Такава бе природата на политическия звяр и той го знаеше. Щом влезеш в кръга, ти започваш да им принадлежиш и те могат да правят каквото си поискат. Мирните дни, когато беше конгресмен и трябваше да се притеснява само за избирателите и местния печат, бяха минало. Сега той си имаше работа с националния печат, с техните искания и закачки, любовни връзки и омраза. Освен това — усмихна й се той и допи кафето си, — ако беше грозна, те нямаше да ти обръщат внимание. Може би трябва да престанеш да изглеждаш така — каза той и се наведе да я целуне.
Взимаше децата от училище, както преди. Матю, най-малкият, бе вече във втори клас. Андрю тъкмо бе влязъл в гимназията. Все още ходеха в едно и също училище и бяха стигнали до положението повечето им приятели да са във Вашингтон, а не в Кънектикът, но и на двете места си бяха вкъщи.
До юни всичко вървеше гладко, кампанията се развиваше добре, Чарлс бе доволен. Готвеха се да се върнат за лятото в Гринич, когато един следобед Чарлс се появи неочаквано в къщата, беше много блед. За миг Грейс реши, че се е случило нещо с някое от децата. Чу го да влиза и побърза надолу по стълбите към предверието, където той тъкмо оставяше куфарчето си.
— Какво е станало? — попита тя, без да си поеме дъх. Може би се бяха обадили първо на него… кой бе… Енди, Абигейл или Мат?
— Имам лоши новини — каза й той, гледаше я с нещастно изражение, после бързо пристъпи към нея.
— О, Боже, какво? — Тя стисна ръката му инстинктивно и когато го пусна му бе направила белег с пръстите си.
— Обади ми се наш човек от Асошиейтед прес… — значи не бяха децата. — Грейс… те знаят за баща ти и че си била в „Дуайт“. — Беше съкрушен, че трябва да й го каже, но искаше да я подготви. Само дето ужасно съжаляваше, че я постави в такова положение и сега тя можеше да пострада. Даде си сметка, че не трябваше никога да се кандидатира за сенатор. Беше постъпил глупаво и егоистично, бе наивен да мисли, че ще преминат през кампанията невредими. А сега печатът щеше да ги съсипе.
— О — успя само да възкликне тя, втренчена в него. — Аз… добре. — После го погледна с безпокойство. — Доколко това ще засегне теб?
— Не знам. Това няма значение. Не исках ти да се подлагаш на това. — Той я поведе бавно към дневната, прегърнал я през рамо. — Ще пуснат материала в новините в шест часа и искат пресконференция преди това, ако се съгласим.
